Ботев Враца изигра зрял, дисциплиниран и целенасочен мач, за да победи бронзовия медалист от миналия сезон Черно море с 1:0 и да превърне силния старт в шампионата в обоснована претенция за нов статут – отбор, който не просто се спасява, а бавно и методично трупа точки и уважение. Успехът дойде след гол на Владислав Найденов в 49-ата минута, но беше изкован много по-рано – тимът имаше подготвена структура и диктуваше ритъма срещу един от най-тактически грамотните съперници у нас. Това е първата домакинска победа над „моряците“ от 2018-а година, четвърта поредна „суха“ мрежа и най-убедителното доказателство, че работата на Христо Янев дава трайни резултати.
„Искам да поздравя момчетата за тази победа. Знаем къде бяхме преди няколко месеца, знаехме по какъв път минахме. Знаехме какво представляваме като отбор и това е благодарение на техния труд. Днес видях много качества от тях. Мартин Петков е с температура – игра. Ради Цонев е с вирус – игра. Божидар Пенчев с вирус – игра“, заяви Янев след успеха.
Тези думи отлично кореспондират с начина, по който врачани изградиха победата си. Още началните десет минути зададоха тоналността на двубоя. Ботев не изчака Черно море да наложи характерната си висока преса, а сам взе инициативата: къси, сигурни пасове, изнасяше умело топката през вътрешните коридори и имаше ясна идея къде да се търси предимство. Именно тази първоначална смелост свали психологическия таван и стабилизира притежанието. Моментно контролът на топката стигна до 55–60%.
Тактическият план на Янев стъпи върху подредена 4-2-3-1. Двойката пред защитата скъсяваше перфектно дистанцията към централните бранители, а тройката зад централния нападател работеше на ротации: вътрешни движения на фланговете към полупространствата, обратни спринтове на „десетката“ в гърба на халфовата линия на гостите и контролирани включвания на бековете – никога едновременно, за да не се отварят коридори за контраатаки. С и без топка Ботев изглеждаше синхронизиран: пресата работеше добре, а при загуба на топката следваше мигновено покриване на зоните, което лишаваше Черно море от бързите преходи, с които отборът на Илиан Илиев обичайно наказва съперниците.
Първото полувреме беше демонстрация на зрялост. Ботев пресираше, но не и прекалено рисково. Ударите бяха малко, но структурирани – търсене на допълнителен пас в точния момент, а не прибързан изстрел от дистанция. Ключовото беше друго: врачани не позволиха на „моряците“ да развият познатата висока преса с „капани“ по фланговете. Дисциплината на бековете и навременното дублиране от вътрешните халфове елиминираха рисковете. Така Черно море бе принуден да гради по-бавно атаките си, което улесняваше Ботев в позиционната защита.
След паузата приоритетите останаха същите, но решителността в последната третина се повиши и логично доведе до гола. Владислав Найденов разчете перфектно ситуацията, пресече подаване на Давид Телеш в своята половина и с динамичен рейд атакува свободната зона пред централните защитници. В този тип мачове – срещу подреден, дисциплиниран блок, понякога именно ударът от средна дистанция отключва вратата. Найденов не потърси още едно подаване, а пое отговорността. Рикошетът му помогна, но правилното решение и техниката на изпълнение бяха негови. Това попадение материализира цялостната идея: да се премине през централните коридори, когато фланговете са „заключени“.
Попадението на Найденов не беше случайност, а логично следствие от методичния план. „Просто трябва да продължим да правим нещата както започнахме сезона и да се възползваме от ситуациите, които противникът ни дава и шансовете, които ние създаваме“, коментира Янев, а именно това се случи – бърза преценка, агресивен пробив и точен завършек. Вратата бе отключена не чрез хаотичен натиск, а чрез смелост и правилно решение в ключов момент.
Преднината не обърка Ботев, нито го върна излишно дълбоко. Отборът смени ритъма умно – редуваше по-дълги владения, за да „източва“ часовника и нервите на съперника с бързи излизания при всяка грешка на Черно море. Точно тук пролича и другият коз на Янев – дълбочината. Резервната скамейка предложи варианти за поддържане на интензитета и корекции в зоните, в които гостите опитваха да натиснат. Ротациите не снижаваха нивото, а поддържаха свежестта и фокуса в ключовите участъци: полупространствата, зоната пред защитата и първата топка след изчистване.
Защитната стабилност също заслужава похвала. Четвърта поредна „суха“ мрежа не е серия, която идва случайно. Централната двойка Ариан Кабаши и Милен Стоев действаше авторитетно във въздушните дуели, първият контакт след центрирания бе почти безупречен, а вторите топки рядко падаха в опасните зони. Двамата дефанзивни халфове Илия Юруков и Мартин Смоленски четяха играта навреме – затваряха траекториите към „десетката“ на Черно море и редуцираха до минимум комбинирането между линии. Вратарят Димитър Евтимов добави спокойствие с правилни решения при изнасянето и без да търси излишни геройства. Крайният баланс – само един точен удар, допуснат през целия мач, е мерило за колективната организация.
Индивидуално изпъкнаха хора на „невидимата“ работа. Юруков и Смоленски синхронизираха пресата със защитната линия, избираха моментите за изтегляне и задържаха компактността. Фланговите футболисти се отказаха от излишни рискове в ниския блок, но при преход атакуваха, за да дадат избор на подаващия. Найденов, освен гола, беше източник на агресия към вратата – точно този тип решения липсват често срещу добре подреден съперник.
В по-широк план победата маркира ментална промяна. Ботев изглежда отбор, който влиза срещу водещите тимове с намерението да ги победи, а не с план „да не загуби“. Стабилността отзад дава смелост отпред, а ясният модел позволява гъвкавост без излишни рискове. Най-добрият старт след завръщането в елита и положителната голова разлика (6:4) са числовият израз на нещо по-важно – отбор, който знае какво прави и защо го прави. Когато „сухите“ мрежи са закономерност, всяко попадение е потенциална победа, а това е валутата, която измерва прогреса най-точно.
Особено силно личи и акцентът на Янев върху промяната в качеството на отбора. Той призна, че с подкрепата на ръководството е успял да изгради състав с нужните профили, а работата в тренировъчния процес вече се превръща в резултати.
„Трябва да си признаем, че качеството на отбора е малко по-различно. Имам доверието на ръководството – те ми предоставят възможност да избера футболисти, от които имам нужда. Стараем се много в тренировъчния процес да бъдем перфектни. Надявам се да задържим ентусиазма на феновете и да показваме все по-добри игри и да ни даде повече увереност, защото сме отбор с потенциал“, добави Янев.
От гледна точка на съперника Черно море не показа познатата агресия. Липсата на висока преса и по-бавното изнасяне превърнаха атаките в лесно разгадаеми за врачани. Да, дисциплината в защита при гостите беше на ниво в дълги периоди, но без бързите преходи по крилата и без ротации между „деветката“ и крилата, които да разместват играчите на противника, трудно се създават ситуации. В този смисъл Ботев не просто „оцеля“ срещу силен противник, той го принуди да играе в по-удобен за тях начин.
Ботев Враца спечели не само, защото вкара гол повече от съперника, а с план, дисциплина и увереност. Победата срещу Черно море е индикатор, че отборът е преминал от режим на „оцеляване“ към стабилен отбор с амбиция нагоре. Това се забеляза още и в предишните двубои – успеха с 2:0 над Добруджа като гост и нулевото равенство с един от най-добрите тимове у нас в момента Левски. Ако Ботев задържи този баланс – организирана защита, смели решения в последната третина и умно използване на дълбочината – отборът ще остане труден за пробиване и достатъчно ефективен, за да печели равностойни мачове. А именно такива победи – срещу организирани, амбициозни съперници, превръщат добрия старт в стабилен сезон и затвърждават развитието на отбора.
„От началото на годината казвам, че искаме да представляваме различен отбор пред цялата българска общественост. Искам за нас да се говори като отбор, който се развива в правилната посока, като отбор, който развива български футболисти, отбор, който оставя добри впечатления с играта си на терена. Бяхме на 30 секунди от това да нямаме загуба досега в шампионата. Изключително съм щастлив и горд от работата ни“, заяви още наставникът.
Няма коментари.