Ботев Пловдив обърна Добруджа с 2:1 и записа първи домакински успех от началото на сезона. Не беше лесно и не беше изчистено, но беше заслужено. Мачът тръгна в лоша посока, след като Ивайло Михайлов откри през първата част и „канарчетата“ трябваше да обръщат. Включването на Димитър Митков и покачването на темпото след почивката обърнаха картината, когато именно нападателят вкара двата гола за обрата.
Тактическия замисъл на двамата треньори преди началото
Иван Цветанов, който за последен път изведе Ботев, преди официално Димитър Димитров-Херо да стане начело, заложи на офанзивен квартет в нападението – Тодор Неделев и Никола Илиев като две „десетки“, Самуел Калу и Армстронг Око-Флекс по фланговете, а Франклин Маскоте бе на върха. На вратата Християн Славков застана за първи път под рамката, вместо Даниел Наумов след грозния инцидент в дербито срещу Локомотив Пловдив преди седмица. Пред него четворката в защита бе оформена от Николай Минков, Никола Солдо, Ивайло Видев и Андрей Йорданов. Като опорен халфв действаше Ейбрахам Оджо. Идеята беше ясна: да се държи топката високо и да се натоварят фланговете с центрирания.
Добруджа пристигна в Пловдив след победата над Спартак Варна. Схемата бе компактна защита, двойка пред нея за плътност, бързи излизания през крилата и работа за първа/втора топка към Ивайло Михайлов. Отборът на Атанас Атанасов не е случаен, като стои организирано и не се притеснява да държи топката при всяка възможност.
Несигурното първо полувреме за Ботев Пловдив
Ботев започна с повече владение, но без острота. Топката се местеше бавно, а пасовете рядко пресичаха линиите на защитата. В такава динамика всяка статична ситуация тежи двойно. След един тъч и последвало центриране Добруджа удари в 29-ата минута. Антон Иванов центрира отдясно в наказателното поле, където на втора греда Матеус Леони надскочи Армстронг Око-Флекс и стреля с глава, но Християн Славков отрази. След това обаче Ивайло Видев закъсня и Ивайло Михайлов го изпревари, за да може от няколко метра да вкара топката под стража във вратата за 0:1.
Оттам нататък домакините се поизнервиха. Публиката също. Неделев и Илиев трудно намираха пространства между линиите, а Маскоте остана изолиран. Реално точен удар към вратата липсваше, а шансовете дойдоха най-вече от далечни изстрели без успех. Добруджа бе спокоен, подреден и дисциплиниран, защитният блок не се разкъсваше, бековете не оставяха празни коридори, а вторите топки се чистеха навреме.
Какво се промени след почивката?
В паузата щабът на Ботев реагира навреме. Играта стана по-вертикална, фланговете започнаха да подават по-рано, а в наказателното поле вече не беше само Маскоте. Влизането на Димитър Митков промени ситуацията в пеналта, като защитниците на Добруджа изведнъж трябваше да следят двама централни нападатели, а това отваряше пространства за втория човек.
Ботев вдигна линията на преса с 10–15 метра. Вторите топки се печелеха по-често, а грешките на гостите започнаха да идват под натиск. И най-важното – темпото се ускори, решенията станаха по-ясни: центриране към първа греда, пренасочване към втората греда и завършване с едно докосване.
Времето на Димитър Митков
Изравняването дойде точно от такава ситуация. В 61-ата минута Армстронг Око-Флекс получи хубав пас отляво на наказателното поле и продължи за Андрей Йорданов, който центрира ниско в пеналтерията. На първа греда Франклин Маскоте не успя да отиграе топката, нито пък Димитър Пиргов успя да изчисти. Така кълбото попадна на пътя на появилия се преди по-малко от минута на терена Димитър Митков, който от непосредствена близост нямаше как да пропусне – 1:1. Това беше и моментът, в който публиката се оживи.
Как червеният картон за Добруджа промени мача?
Ключовият епизод в мача дойде само четири минути след изравнителното попадение на Митков. А той бе изгонването на Ди Матео Ловрич по доста глуповат начин.
Хърватският полузащитник тръгна да излиза бавно от игрището, за да бъде сменен от Монтасар Трики. Ловрич обаче реши дори да спре, за да свали корите си, а главният съдия Станимир Тренчев отиде и му вдигна жълт картон за бавене на играта. Той обаче втори такъв за него и по този начин остави отбора си с човек по-малко по изключително глупав начин, като смяната не успя да се осъществи. Чисто тактически изгонването наклони везните решително.
Важно е да се каже и друго: Ботев не се отпусна след 1:1. Отборът продължи да играе с разумен риск, без да се хвърля безразсъдно и така стигна до пълния обрат в 74-ата минута.
Армстронг Око-Флекс центрира отляво в наказателното поле, където Франклин Маскоте не успя да отиграе добре с глава, но топката попадна в Николай Минков на втора греда. Националът комбинира със Самуел Калу, който задържа добре между трима играчи на Добруджа отдясно в пеналтерията и пусна успореден на голлинията пас към далечната греда. Там Джонатан Уртадо действа доста неориентирано, като не успя да изчисти и Митков бе на точното място, за да засече в празната врата, за да направи обрата пълен и да оформи крайния резултат от 2:1.
Индивидуалните представяния
Димитър Митков – влезе от пейката и реши мача. Два гола от типични нападателски позиции. Добро позициониране, правилна дистанция от защитника, спокойствие при удара. С такава ефективност няма как да не поиска повече игрови минути.
Тодор Неделев – тихо първо полувреме, но след почивката поемаше топката по-често в полупространствата и ускори играта.
Андрей Йорданов – решаващо включване и центриране при изравнителния гол, а в края на двубоя беше стабилен в защита.
Християн Славков – дебют в тежки условия. След първоначалното притеснение стабилизира отиграванията и направи две важни намеси в заключителните минути след удари на Венцислав Керчев с глава и на Матеус Леони.
Какво следва за Ботев?
Три точки и първа домакинска победа свалят напрежението. По-важното е, че се видя работещ шаблон: по-рано подаване от фланга, двама в наказателното поле, активно търсене на втора топка. С идването на Димитър Димитров—Херо се очаква по-ясна структура и по-ясни роли за всеки. Именно такава ясна рамка ще даде максимума и на Неделев, и на Илиев, и на нападателите. Конкуренцията на върха (Маскоте, Митков, Стивън Петков) трябва да бъде канализирана, а не просто да има „повече хора“, а всеки да си знае ролята.
Този мач показа и друго. Когато феновете са зад отбора, Ботев играе по-смело. Първата победа у дома не е просто отметка в графата, а сваляне на психологическия товар. Сега задачата е да се превърне в „навик“.
Какво означава мачът за Добруджа?
Гостите за пореден път стояха добре дълги периоди. Голът на Михайлов и контролът през първото полувреме са доказателства за това, но седем червени картона за 15 кръга говорят достатъчно. Дисциплината не е маловажна подробност, това е основата, без която всяка добра работа рухва. Отборът има идея, има и скорост по крилата. Ако намалят необмислените реакции и запазят концентрация в минутите след изравняване, точките ще дойдат. Отборът определено има потенциал да запази мястото си в елита.
Заключение
Едва ли този успех ще бъде запомнен като най-красивия или най-уверения мач на Ботев през сезона, но беше победа, извоювана с характер. След трудните седмици и напрежението около отбора, именно това бе нужно – обрат, подкрепен от атмосфера, която да напомни, че „Колежа“ е фактор. Тази победа няма да реши всичко сама по себе си, но може да се окаже точката, от която да се гради. Формулата беше ясна: работа, търпение и хора, които влизат да променят мача, както направи Митков. Оттук насетне задачата е простичка, но не и лесна – да се затвърди ритъмът и всеки да знае ролята си.
Сега идва следващата стъпка. С идването на Димитър Димитров-Херо се очаква повече спокойствие, по-ясна структура и стабилност в ключовите фази на играта. Ботев има качества в състава си, но те трябва да се подредят в система, която да носи резултат седмица след седмица. Тази победа може да е първата тухла, но стената тепърва ще се строи.
Няма коментари.