Изключително тежка година с добра турнирна победа в последния си мач изпраща Ботев Пловдив. Година, през която „канарчетата“ бяха подложени на огромно изпитание, но успяха да се справят и да оцелеят като клуб.
Всичко започна в ранната пролет, когато стана ясно, че Антон Зингаревич вече е минало на „Христо Ботев“. Въпректи това обаче, собственикът на „жълто-черните“ продължи да си играе още известно време с нервите на играчи и фенове.
Той упорито отказваше да се оттегли, като правеше всичко възможно да изтъргува играчи, от които може да изкара последни пари в Ботев.
На руснака изобщо не му пукаше, че футболистите хранят семейства. Зингаревич спря да плаща заплати и преследваше единствено лични изгоди, докато имаше възможност да се облагодетелства от такива.
Първите индикации от неговата страна, че гледа в друга посока, дойдоха в края на март. Тогава бизнесменът обяви, че продава 30 процента от акциите си, и ако се намери купувач за тях, това ще му даде стимул да продължи в Ботев и клубът да се стабилизира.
Разбира се, по този начин Зингаревич хвърли прах в очите на ботевистите в опита си да спечели още малко време, докато трансферира още някой играч.
Обстановката в клуба обаче вече бе отровена, а доброто есенно наследство като точков актив – пропиляно.
Никой вече не мислеше за футбол, но все пак моралът и характерът на Душан Керкез и футболистите не допуснаха Ботев да се срине. Отборът завърши на приличното шесто място, което на фона на съсипването на клуба, бе равносилно на подвиг.
Класирането и играта обаче логично останаха на заден план, тъй като през лятото предстоеше да стане ясно дали Ботев ще остане не само в професионалното елитно семейство, но и изобщо на футболната карта.
Благодарение на Илиян Филипов и отдадените привърженици тимът избегна фатално сгромолясване, тъй като те заедно преодоляха безброй катаклизми и препятствия. А на 25 юни Зингаревич официално абдикира, и Ботев започна да строи къщичката си наново.
Макар и с най-кратка лятна подготовка от всички, и селекция на пожар, „канарчетата“ тръгнаха обнадеждаващо през новия сезон с новия си треньор Николай Киров.
Отборът завърши 1:1 с претендента за титлата и медали ЦСКА, и отправи предупреждение към останалите отбори, че няма да се предаде.
Междувременно в Ботев се бе завърнал и Тодор Неделев, който гореше от желание да възроди кариерата си, след като в Разград изглеждаше забравен за футбола.
Жестоките проблеми през лятото обаче нямаше как да не дадат отражение върху представянето на Ботев. „Канарчетата“ записаха четири загуби поред у дома, и след последната от ЦСКА 1948 Киров сдаде поста, въпреки че бе спечелил две победи като гост срещу Берое и Септември.
Той бе наследен временно от Иван Цветанов, докато Ботев се оглеждаше за подходящ нов наставник. Цветанов даде всичко от себе си и помогна на тима да победи във Враца и да спечели първата си победа на свой терен – с 2:1 над Добруджа. Под негово ръководство „жълто-черните“ завършиха наравно и с намиращия се в подем Славия.
Впоследствие от първия кръг на второто завъртане в първенството Ботев продължи с Димитър Димитров начело. Ход, който единодушно бе приет като мъдър от страна на шефа, предвид опита и качествата на доказания специалист.
Още в първия мач с Херо Ботев изигра прекрасно първо полувреме, след което можеше да води и с повече от 1:0 на ЦСКА в София, ако съдията бе свирил нарисувана дузпа в негова полза. Накрая „канарчетата“ се разминаха и с точката, след като получиха късен гол.
Ботев обаче реагира с победа над коравия Черно море и ценно равенство в Кърджали, а срещу Локомотив в София едната точка сякаш спечелена, но в последните секунди „канарчетата“ допуснаха трето попадение.
Въпреки това обаче, по-важно е, че вече се виждаше почерка на Херо, и Ботев започна постепенно да се превръща в един стегнат и дисциплиниран тим. Ботев започна да подобрява организацията си на игра и да вдига агресията, а играчите му да са компактни и бързо да се прегрупирват.
В крайна сметка Ботев завърши 2025-а с успех над Спартак с 2:0 във Варна и класиране на четвъртфинал в турнира за Купата. Както и с по-големи очаквания към него за пролетта, когато ботевистите ще се надяват техният Ботев да се развива в правилната посока, да се изкачи нагоре в класирането и да стигне колкото се може по-далеч във втората по сила надпревара у нас.
Нещо, което е напълно постижимо, след като Ботев Пловдив спечели най-важната си битка от години насам и показа, че ще го бъде.
Няма коментари.