Отборът на Берое извоюва първата си домакинска победа в тази кампания и едновременно нанесе първа загуба на Ботев Враца като гост. По-важното е обаче, че в големи моменти от срещата заралии показаха стил и загатнаха, че израстват като игрови почерк.
Гледайки тази среща, останах с чувството, че Берое спечели по начина, по който го правят големите отбори – успя да запази вратата си суха, а напред да намери грешките на съперника и пространствата и да нанесе своя удар в решителния момент.
На фона на тази чудесна победа биха искал да откроя трима от тези, които записаха дебют за заралии – Алехандро Сагерас, Факундо Константини и Кайо Лопес, както и лидерът на тима Алберто Салидо, Артур Мота и влезлият на смяна Хуанка Пинеда.
Започвам с новия треньор Сагерас. В първия си мач той имаше ясна идея за противодействие на съперника и всеки един от неговите подопечни знаеше какво да прави на терена във всеки един момент. Приятно бе да се види, че беройци запазиха търпение и спокойствие, дори когато се налагаше да преминат през критични моменти в мача.
Те играеха по един и същи начин през цялото време, като следваха стриктно плана на Алехандро. Неговите подопечни вярваха в собствените си възможности и демонстрираха отборен дух и завидна тактическа дисциплина. Играчите на Сагерас полагаха огромни огромни усилия да лимитират шансовете на гостите в атака, и знаеха, че напред ще имат своите ситуации, от които трябва да се възползват.
Затова въпреки че Ботев на моменти повече владееше топката, Берое бе отборът, който играеше по-рационално и създаде повече чисти положения. До почивката например домакините пропуснаха на два пъти да открият резултата, но в последните 20 минути вкараха два безответни гола и изпуснаха още няколко ситуации.
В крайна сметка стратегията на Алехандро се оказа печеливша, а игровото поведение на заралии дава позитивни сигнали, че с този наставник нещата могат да се получават по най-добрия начин за тях.
В напечения двубой силни изяви имаха и две от новите попълнения, които за първи път облякоха екипа на Берое. В сърцето на отбраната Факундо Константини бе сигурен и стабилен, и показа, че има нужните качества да се превърне в нов солиден партньор на капитана Хуан Пабло Саломони.
Дефанзивният полузащитник Кайо Лопес пък бе полезен и в двете фази на играта, а черешката на тортата бе дебютното му попадение, с което узакони трите точки. Това бе рядко срещан гол по българските терени, истински шедьовър и гол, който не се вкарва от случаен футболист.
Важно е също да се отбележат и двете вещи намеси на Артур Мота при 0:0. При втората от тях той не позволи на централния нападател на врачани да го преодолее, когато излезе очи в очи срещу него. Така Артур категорично показа защо е сред най-добрите на своя пост у нас и защо вратарят е считан за половин отбор.
А за Алберто Салидо, каквото и да се каже, ще бъде малко. Той е в състояние да разкъса всяка защита само с едно отиграване, а невероятният му инстинкт на голмайстор е забележителен. Алберто реализира откриващия гол с майсторски удар, а такъв нанесе и секунди по-късно, но имаше малшанс топката да се отклони от дясната странична града.
Със сигурност за Берое е истинско богатство, че разполага с такъв можещ изпълнител в предни позиции като Салидо, който започва да прави така, че феновете на отбора бързо да забравят Себастиан Виа и Леандро Годой.
Не на последно място силното включване на Хуанка Пинеда също допринесе за успеха. Крилото се превърна в асистент за първия гол и направи показни акции по левия фланг. С неуловим дрибъл, скорост и импровизации Хуанка респектираше противниците и ги поставяше в неудобни ситуации.
Относно това, че Пинеда е гласен за продажба при първия удобен момент, мисля, че Берое едва ли ще е склонен да приеме първите предложения за него. Защото играч с качествата на Хуанка може да си вдигне цената с пъти, а и той има договор до лятото но 2027-а. Това ще позволи на ръководството да се пазари за по-висока сума за евентуална продажба поне в още два трансферни прозореца.
Няма коментари.