Тази година за Берое може да бъде разделена на две – тежка пролет и добра есен, през която отборът започна да си връща своята идентичност и отново се превърна във фактор в групата на майсторите. Нещо, което са постигали преди това много поколения играчи и треньори на заралии, и които създадоха славните традиции и доброто име на клуба.
Пролетният дял обаче започна кошмарно за Берое, въпреки че неговият екип облече квалитетен футболист, какъвто е Себастиан Вия. За много естети той бе най-добрия чужденец, който се е подвизавал изобщо по нашите терени, а за други – един от най-добрите.
Въпреки безспорната му класа обаче, Берое стартира с три поредни загуби, при които не успя да порази вратата на съперниците. Отборът все пак успя да излезе от деликатната ситуация с победа над Черно море с 2:0, а след това взе още четири точки в последвалите две срещи.
Тъкмо обаче, когато оставаше усещането, че всичко е наред, тимът завърши по най-неблагоприятния начин редовния сезон с три загуби и едно равенство. Но дори и след тези неудачи Берое продължаваше да зависи от самия себе си и в крайна сметка си свърши работата с два домакински успеха в първите два двубоя от плейофите.
В тях блесна с пълна сила и гения на Вия, който реализира първите две попадения при класиката над Етър и откриващото при 2:0 над Пирин. Голът срещу благоевградските орлета обаче се оказа и последния за колумбиеца за Берое, тъй като след този мач той се сбогува с клуба и потърси ново предизвикателство в кариерата си.
Последните три двубоя за заралии вече бяха протоколни, и след като в тях отборът спечели в Пазарджик и изгуби два пъти от Локомотив у дома и от Ботев във Враца, завърши на 11-о място. Направи го с 42 точки – 12 победи, 6 равни и 17 загуби, и голова разлика 30:46.
През есенния полусезон беройци вече имаха нова атака, в която се открояваха особено завърналия се Леандро Годой и привлечения Хуанка Пинеда. Заралии стартираха уверено с две поредни победи на чужд терен над Септември и Ботев във Враца и равенство със столичния Локомотив под Аязмото. Последва домакинска загуба от Локомотив Пловдив и трети успех поред като гост, този път над Крумовград.
След това Берое премина през критичен момент, записвайки 4 поредни загуби, макар че последната с 0:1 от ЦСКА в Благоевград дойде след гол от съдийска дузпа за съперника. Въпреки тези поражения обаче започна да се забелязва стабилизиране в играта на Берое и логично дойде първи домакински успех в тази кампания с 1:0 над Славия. Той обаче не бе достатъчен, за да убеди Ернан Банато, че Хосе Луис Ачиари ще свърши работа. Аржентинецът бе отпратен и на негово място бе назначен Хосу Урибе.
Испанският специалист не бе на пейката при равенството в Кърджали, но направи силен дебют с 3:0 срещу Спартак Варна в Стара Загора. Впоследствие беройци продължиха да се развиват в правилната посока и записаха още 4 победи, 1 равен и 2 загуби, с които събраха 30 точки и ще зимуват на седмо място. Отборът има 9 победи, 3 равни и 7 загуби, при голово съотношение 23:16.
Този актив показва, че от петия отбор надолу в класирането беройци притежават втората най-резултатна атака и най-добрата защита. При една от победите пък с 2:0, Берое прекъсна неуспешната си серия от три поредни загуби и 4 години без успех като гост на Левски.
Огромна заслуга за тези позитивни резултати имат Годой и Пинеда, които бяха сред най-добрите легионери на своите постове. С вкараните голове, асистенции и участие в голови атаки двамата спечелиха почти всички точки на Берое, а с 12-е си попадения Леандро е и сред най-добрите стрелци у нас.
В турнира за Купата на България, в който Берое е вдигал два пъти трофея, отборът преодоля Фратрия след дузпи в Албена и Локомотив Пловдив с 2:0 у дома и се класира за четвъртфиналите. Там в края на февруари заралии ще гостуват на Ботев във Враца.
Няма коментари.