През лятото на 2023-а година на хоризонта се появи един „нов“ отбор в българския футболен елит. Нов, нов, по-скоро леко чуждестранен тим, който, обаче, има изключително богати традиции по родните ширини. Става дума за гордостта на Стара Загора – Берое. Тогава „зелените“ поеха по една нова и несигурна посока, когато бяха поети от аржентинеца Ернан Банато. Та той направи тима по свой образ и подобие – пълен с неизвестни играчи от Южна Америка и основно испаноговорящи страни.
За да покажем, че след година и половина тенденцията под Аязмото се запазва ще назовем стартовата единайсеторка на Берое от последния шампионатен мач преди паузата – Артур Мота, Кевин Сейхас, Франко Рамос Минго, Лучиано Скуадроне, Фелипе Чакартеги, Хуанка Пинеда, Сегундо Пачаме, Карлос Алгара, Исмаел Ферер, Алберто Салидо и Сантиаго Годой. Тези, които не са запознати с родното първенство и дори в частност тима на заралии, споменатите имена може наистина да им звучат като списък с играчи от нискоразреден тим от Испания или Латинска Америка.
Още по-забележителното е, че тези момчета на 7 декември 2024-а година взеха три точки насред „Лаута“, надделявайки над Локомотив Пловдив с 2:1. Също така, тимът зимува на отличното седмо място, като дори е пред разочаровалия през есента ЦСКА. Само допреди година това би прозвучало като неуместен виц, но днес е самата реалност. А разликата между клубовете е голяма, най-вече във финансово отношение. Но, както знаем, не всичко се купува с пари.
Мнозина очакваха, че Берое ще е поредният тим, борещ се със зъби и нокти за оцеляване. Дори не липсваха хора, които брояха дните до това собственикът Банато да бъде освиркан и принуден да напусне. Но реалността се оказа друга. С отбор, сглобен от играчи, дошли от третото и четвъртото ниво на испанския и южноамериканския футбол, старозагорци изпратиха силно послание към родната футболна общественост. Мнозина от тях доскоро си изкарваха прехраната с други професии, а сега тук станаха професионалисти и показват на местните звезди как се прави. Те доказват, че дори утопичните идеи си струва да се преследват – срещу скромни заплати те се раздават до последно, надявайки се на пробив в по-голямо първенство и възможност за финансово обезпечено бъдеще. Именно този Берое показа слабостите на родния футбол, карайки редица български национали да изглеждат безпомощни срещу мотивираната група „аутсайдери“ под Аязмото.
Що се отнася до българите в състава – те са сведени до минимум. Най-голяма роля има полузащитникът Стефан Гаврилов, който записа минути в почти половината мачове. Останалите – Викторио Вълков, Мирослав Георгиев и Стилиян Русенов, се появяваха на терена единствено като тактически смени, като никой от тях не прекара дори 60 минути в игра.
Берое започна сезона със седем точки от първите три кръга, но бързо бе приземен именно Локомотив Пловдив у дома. Въпреки че тимът допусна и загуба от Хебър в Пазарджик, не последва спад в духа. Напротив – футболистите на аржентинския треньор Хосе Луис Ачиари демонстрираха борбеност срещу Лудогорец, а след това надделяха над Славия. Тогава, обаче ,последва неочакван ход – клубното ръководство реши да се раздели с наставника. Причината не беше толкова представянето на терена, колкото загубения контрол в съблекалнята. Така интернационалният състав бе поет от испанеца Хосу Урибе, който направи име в небезизвестния елитен испански Хетафе.
Дебютът му бе впечатляващ – 3:0 срещу набралия скорост Спартак Варна и 2:0 срещу амбициозния Левски насред „Георги Аспарухов“, което си беше истински кошмар за „сините“. Това беше и мачът, който напълно угаси макар и малките искрици надежда на 26-кратните шампиони за титла. Урибе промени облика на отбора, правейки го по-офанзивен, което даде възможност на централния нападател Сантиаго Годой да разкрие потенциала си.
Аржентинецът наниза 12 попадения, включително четири в двубоя срещу Ботев Враца. Това прави 52.2% от головете на отбора, които общо бяха 23. До него изпъкнаха крилото Хуанка Пинеда и полузащитникът Карлос Алгара, а с добрите си изяви под рамката вратарят Артур Мота заслужи признание.
Тактическият стил на тима също претърпя метаморфоза. Ако при Ачиари се залагаше на стабилност и защита с девет човека зад топката, при Урибе Берое се трансформира в отбор, който иска да контролира играта. Това доведе до по-атрактивен футбол, а трибуните н стадиона под Аязмото постепенно започнаха да се пълнят отново.
Сега, обаче, идва ново предизвикателство – процесът по лицензиране. Ако финансовата ситуация не се окаже препъникамък, старозагорци ще продължат да бъдат същите непримирими „аутсайдери“. И макар бизнес моделът им да не изглежда устойчив, разчитайки на гладни за изява неизвестни играчи и приходи от телевизионни права, те запазват шансовете си за дългосрочно оцеляване. А и продължават да се превръщат в трън в очите на водещите клубове. Нещо повече – тимът все по-добре успява да намира точните играчи, които биха могли да попаднат дори в редиците на водещите ни отбори. Пример за това бе интересът на шампиона Лудогорец към един от най-добрите играчи, които са се подвизавали по нашите терени в последните години – Себастиан Вия.
Феновете вече започнаха да разпознават своя тим, макар и пълен с латиноамерикански бойци. А това е лоша новина за всеки, който трябва да гостува под Аязмото. И още – Берое продължава участието си в турнира за Купата на България и предстои 1/4-финален сблъсък с доста удобен противник – Ботев Враца. Докъде ли може да стигне този отбор, тепърва предстои да разберем и то с много трепет.
Няма коментари.