Арсенал нанесе първата загуба на Байерн Мюнхен през сезона, след като се наложи с 3:1 в Лондон в среща от петия кръг на груповата фаза на Шампионската лига. С успеха тимът на Микел Артета оглави еднолично класирането с пълен актив от 15 точки, докато германският първенец остана на трета позиция с 12.
Първото попадение в мача падна в 22-ата минута. Юриен Тимбер откри резултата, засичайки с глава прецизно центриране от корнер на Букайо Сака и давайки аванс на „артилеристите“.
Десет минути по-късно 17-годишният Ленарт Карл възстанови равенството. Йозуа Кимих изведе Серж Гнабри със страхотен диагонален пас, крилото намери отлично свободния си съотборник около точката на дузпата и младият талант на баварците хладнокръвно прати топката в мрежата зад Давид Рая за 1:1.
След почивката Арсенал беше тотален хегемон на терена и стигна до пълен обрат. В 69-ата минута резервата Нони Мадуеке отново изведе домакините напред, завършвайки от близка дистанция след прецизен пас на Калифиори, отбелязвайки първия си гол за „топчиите“.
Малко след това Габриел Мартинели оформи крайното 3:1. Мануел Нойер излезе прекалено високо, почти до централната линия, опитвайки се да пресече подаване към бразилеца. Нападателят обаче реагира по-бързо, изпревари стража, премина покрай него и без проблем търкулна топката в опразнената врата.
Какво означава този резултат за Арсенал?
Въпросът няма еднозначен отговор, но едно е ясно – Арсенал демонстрира колективна енергия, воля и увереност, които рядко се наблюдават в подобна степен. Тимът на Микел Артета изглежда попаднал в онази зона, в която всичко работи в синхрон и резултатите идват естествено. Подобно състояние не може да бъде вечно, но колкото по-дълго се задържат в него „артилеристите“, толкова по-силни стават шансовете им за големите цели и трофеи, към които се стремят.
Началото не бе експлозивно. Вероятно това се дължеше на напрежението и на факта, че мачът се намираше между две важни лондонски дербита (победата с 4:1 над Тотнъм Хотспър и предстоящия мач с Челси), директни битки, в които всяка точка може да се окаже решаваща в надпреварата за титлата във Висшата лига. Въпреки това Артета има ясна визия. Арсенал трябва да бъде отбор, който печели системно, който диктува темпото, поема инициативата в преломните моменти и не се отказва да търси резултат по всички възможни начини.
Голът, който отприщи домакинския устрем, дойде след перфектно изпълнено статично положение. Трудно е да се повярва, че това бе първата асистенция на Букайо Сака за сезона в Шампионската лига, но неговото прецизно центриране от корнер и позиционирането на Тимбер показаха колко ефективни може да бъдат подобни ситуации.
Байерн отговори интелигентно, насочвайки атаките си към по левия фланг на отбраната на домакините, което доведе до отлично изравнително попадение. То обаче се оказа само моментен изблик. След почивката лондончани повишиха интензитета и напълно надделяха над германския шампион. Корнер след корнер затрудняваше защитата на баварците, целият състав пресираше високо и търсеше доминация чрез скорост, агресия и постоянство.
Решението дойде от пейката, като влизането на Нони Мадуеке и Габриел Мартинели промени изцяло динамиката. Двете резерви внесоха свежест, енергия и допълнителна скорост, което позволи на Арсенал да премине на по-висока предавка, да натисне решително и да стигне до убедителния успех.
Въпреки загубата, голът на Байерн беше истинска класа
Изравнителното попадение на баварците беше истински тактически шедьовър. Да, не е нещо революционно, но с изключително добре приложен нов акцент. Една от характерните схеми във футболната философия на Венсан Компани включва спускането на Йозуа Кимих между централните защитници и изпращане на дълъг диагонален пас към десния фланг. Този модел е често срещан в Бундеслигата и има за цел да изолира Майкъл Олисе в ситуация един на един срещу крайния защитник.
Логично е Арсенал да бъде предварително подготвен за подобна схема. Именно затова решението Кимих да избере по-вертикален пас към Серж Гнабри, вместо традиционния диагонал, се оказа гениално. Германското крило овладя и моментално пусна меко подаване към Ленарт Карл, който завърши брилянтно. Нужно е да отбележим, че този гол вече е претендент за един от най-красивите в турнира до момента.
Този детайл показва колко много Байерн е еволюирал под ръководството на Компани. Докато при Томас Тухел Кимих често беше използван като десен бек, което ограничаваше неговия обхват и възможности да диктува играта, в централната зона той разполага с далеч по-широк обхват на решения. С качеството на паса му и атакуващите опции пред него, Байерн може да създава положения дори при минимален натиск, както видяхме и в този мач.
През първото полувреме германският шампион почти не застраши Давид Рая. Най-силното им качество се прояви в средната на терена, далеч от вратата на Арсенал. Но един миг на магия от Кимих и перфектно изпълненото подаване на Гнабри превърнаха иначе трудното първо полувреме в резултат, който не отразяваше игровото превъзходство на домакините.
Особено впечатляващо бе представянето на Ленарт Карл. Въпреки скромния си опит, под 400 минути в Бундеслигата, младият талант игра зряло, уверено и постоянно създаваше проблеми, когато тръгваше прогресивно с топка. 17-годишният талант изглежда като футболист от специална категория, способен да се превърне в следващото голямо име в германския футбол.
Опциите на Арсенал в атака
Трудно е да не прозвучи като дежавю, когато поредният важен играч напуска терена принудително. Този път това бе Леандро Тросар, който имаше огромен принос през сезона, но още през първото полувреме се наложи да излезе принудително заради проблем в прасеца. Микел Артета едва ли е имал нужда от още една контузия в атаката си.
Все пак има и добри новини, защото постепенно към състава се завръщат имена, които разширяват опциите в последната третина. Нони Мадуеке влезе на мястото на Тросар като ляво крило, след което премина отдясно, за да даде глътка въздух на Букайо Сака, който прекара голяма част от мача в непрестанен физически двубой с Конрад Лаймер. Новото попълнение от Челси показа решителност, нахлу в наказателното поле и след центриране на Калафиори върна аванса на Арсенал с първия си гол за клуба.
Завръщането на Габриел Мартинели след травма бе още един важен момент. Публиката на „Емиратс“ буквално затаи дъх, когато той се откъсна сам срещу Мануел Нойер и напомни защо бразилецът е сред най-опасните крила в Европа. Мартинели изпревари вратаря с отлично първо докосване и хладнокръвно насочи топката в опразнената мрежа.
Не по-малко значимо е и завръщането на капитана Мартин Йодегор, който отново внесе спокойствие, креативност и контрол между линиите. Същевременно Виктор Гьокереш и Габриел Жезус работят усилено за пълното си възстановяване и се очаква скоро да бъдат готови за игра.
Високата преса остава проблем за Байерн Мюнхен
Подобно на срещите с Челси, Борусия Дортмунд и Пари Сен Жермен, Байерн отново изпита сериозни затруднения, когато е под напрежение заради интензивната преса на Арсенал. Лондончани пренесоха играта високо в половината на баварците, а темпото на пресата често не позволяваше на гостите да стартират добре атаките си. В средната зона Деклан Райс и Мартин Субименди изолираха до голяма степен Кимих и Александър Павлович от топката, отрязвайки основните линии на пас и лишавайки Байерн от ритам. Това е предизвикателство дори на най-високо ниво и в същото време потвърждение за качеството и зрялостта в играта на Арсенал.
Офанзивният блок на домакините бе не по-малко ефективен. Букайо Сака, Еберечи Езе и Леандро Тросар (до момента на контузията му) притискаха централните бранители Даю Упамекано и Йонатан Та, докато Микел Мерино атакуваше централните зони и блокираше вертикалните линии за подаване. Често Та бе принуден да излиза по-високо от зоната си, за да реагира на движението на Мерино, което доведе до допълнителен дисбаланс в състава на германците.
Проблемът е системен. Под сериозен натиск баварците трябваше да взимат бързи решения, а когато го правеха, те рядко бяха прецизни. Мануел Нойер често се налагаше да прибягва до дълги, високорискови изритвания, тъй като бековете Йосип Станишич и Конрад Лаймер също бяха агресивно пресирани от Юриен Тимбър и Майълс Луис-Скели. Това водеше до многократни загуби на топка в зони, опасни за развитие на атака.
Пример бе попадението за 2:1 в полза на Арсенал. Упамекано сгреши под натиск в опасна зона, подарявайки топката на съперника и превръщайки един момент на хаос в скъпа грешка.
Арсенал отключи вратата на статичните положения срещу Байерн
Освен превъзходството в пресата, срещата открои още една системна слабост в играта на Байерн, а именно неубедителната защита при статични положения. Тази уязвимост бе разкрита срещу съперник, който притежава едни от най-ефективните схеми при корнери и фаулове в европейския футбол. През сезона Арсенал вече бе реализирал половината от попаденията си във Висшата лига след подобни ситуации, а корнерите по-специално се превърнаха в истинско оръжие.
Естествено, баварците имаха основание да са притеснени преди този двубой, защото тимът допусна попадения след корнери както срещу Унион Берлин (2:2), така и срещу Фрайбург (6:2), което ясно очерта повтарящия се проблем. На „Емиратс“ той отново изплува и директно отвори вратата към попадение в мрежата на Мануел Нойер.
Сцената на гола за 1:0 бе показателна – Букайо Сака центрира от ъглов удар с перфектна траектория, Нойер направи крачка встрани, което го изкара от оптимална позиция, а Тимбер атакува топката в точния момент и със сила, изпреварвайки стража с една крачка и прати кълбото под гредата.
Една дребна неточност бе достатъчна. Арсенал използва слабата организация на баварците и превърна статичната ситуация в гол с хирургическа прецизност. А това не беше единичен случай, защото домакините отново и отново създаваха напрежение от корнери и фаулове, което допълнително подчерта, че проблемът не е случаен, а структурен.
Мануел Нойер – между блясъка и уязвимостта
Капитанът на Байерн Мюнхен преживя контрастна вечер – от великолепни спасявания до решения, които се оказаха фатални. В определени моменти Нойер бе единствената бариера пред това Арсенал да запише разгромна победа, а рефлексите му отново напомниха защо дълги години се смята за най-добрия вратар на своето поколение.
Най-силният му период бе след паузата. В 59-ата минута той реагира брилянтно при удар с глава от близка дистанция на Кристиан Москера след пряк свободен удар, а няколко минути по-късно отрази мощен изстрел с левия крак на Деклан Райс, при това с изключителен рефлекс. Още в 15-ата минута Нойер демонстрира отличното си подаване и разчитане на играта, изпреварвайки Букайо Сака при опасна топка зад защитата.
Но трябва да погледнем и другата страна на монетата, а именно ситуациите, които се оказаха фатални. При първото попадение за Арсенал, след корнер, капитанът бе леко затруднен в позиционирането, но и самият Байерн не демонстрира нужната концентрация в собственото наказателно поле. Нойер не успя да достигне до топката преди по-добре позиционирания Тимбер да я прати във вратата
След това и при третото попадение за Арсенал, в опит да играе като последен в защита, Нойер бе позициониран много високо. Това позволи на Габриел Мартинели да го изпревари, да то размине с едно докосване и да завърши на празна врата. Това беше типично решение за играта на Нойер, но този път с тежки последици.
