Към Арда с основание има големи очаквания през този сезон, след като отборът вдигна високо летвата през миналия. На този етап обаче кърджалийци не са в челото, както би им приличало с оглед на качеството в състава, изрядното финансиране и перфектната клубна структура.
Арда се смъкна на единадесетото място, нещо което не е приемливо, предвид отборния потенциал, с който разполага Александър Тунчев. От друга страна обаче, мястото в класирането на тима отразява обективно показаното от него досега.
А то на този етап се разминава драстично като игра и резултати с това, което трябва да представлява Арда в групата на майсторите.
И опрадвания или извинения от рода на този, че в първите кръгове мислите на играчите не са били насочени към родния елит, а единствено към Европа, където пренаписаха клубната история, не звучат правдоподобно.
Най-малкото, защото наставникът на Арда разполага с нужната дълбочина на състава и широк избор за него, както и със стойностни изпълнители, които му дават възможност за успешни ротации.
Ако потърсим причините за спада, те със сигурност ще са комплексни. Но две от тях веднага се набиват на очи – неефективността в завършващия удар и скромния принос към отбора на водещи играчи в средата на терена и атакуващ план.
Очевидно е обаче, че фундаменталния проблем на Арда е пред гола. Цифрите са безмилостни и сочат, че в девет мача футболистите са вкарали девет попадения, което прави средно по едно на мач.
Тук е важно да отбележим, че пет от головете бяха отбелязани в една среща – при успеха над Ботев под тепетата, а други два също в един двубой – при равния с Берое у дома.
Така излиза, че в останалите седем мача кърджалийци са поразили врататите на съперници само два пъти, а в цели пет от тях не са се разписали. Разбира се, във въпросните сблъсъци момчетата на Тунчев създадоха достатъчно положения, но не ги реализираха и това ги лиши от ценни точки.
Отчитайки провала на Арда в завършващия удар, ще бъде хубаво, ако той се дължи на липса на концентрация и самочувствие, подценяване на ситуацията или неточно изпълнение, а не на липса на умения. Тъй като, ако я няма класата пред гола, значи някои от нястоящите играчи не са за отбор като Арда.
Стигам и до тези, които са призвани да бъдат лидери на Арда. До момента тяхното представяне в елита е коренно различно от това, което беше по терените на Стария континент, където имаха своите силни моменти.
Казано по друг начин няколко офанзивни изпълнители нямат това огромно влияние към играта на отбора, каквото могат да имат, и закономерно Арда страда.
Започвам със Светослав Ковачев. След като Арда си върна правата му и той подписа тригодишен договор, от него се очакваше да запълни дупката след напускането на Станислав Иванов.
На този етап обаче желанието и усилията, които Светослав полага, превишават футбола, който демонстрира. Летните попълнения Антонио Вутов и Бирсент Карагарен също са далеч от това, което би трябвало бъдат за Арда, след като в предните си клубове бяха обединителни фигури.
Под нивото си са още Серкан Юсеин и Иван Тилев, далеч повече се очаква и от Андре Шиняшики, Иснаба Мане и Патрик Луан. В бъдеще предстои да видим също как ще се внедрят в състава Атанас Кабов, който в първите си две срещи бе използван като фалшива деветка заради проблемите на върха на атаката, и Ивелин Попов.
Особено Попов, който ще изиграе последните си месеци във футбола с екипа на Арда. Ако той се доближава до нивото си от Ботев Пловдив, е вън от съмнение, че ще бъде полезен и на Арда. Попето, предвид напредналата му възраст, едва ли ще играе през цялото си време на мачовете, но той все пак е от играчите, които могат да направят разликата само с едно докосване или отиграване.
Що се отнася до тарана Георги Николов, той се е разписал само в един двубой, макар и два пъти, но смея да твърдя, че се нуждае от още търпение и доверие. Други на неговото място, ако ги беше сполетяла съдбата на Жоро – да са аут от терена повече от една година и да претърпят две тежки операции, отдавна да се бяха отказали от футбола или да играят на по-ниско ниво.
Като цяло занапред футболистите на Арда не трябва да гледат класирането и изостването на челниците, за да не си затормозяват допълнително психиката. Необходимо е те да се стремят да дават максимума от себе си, да се подобряват във всеки един аспект и най-важното – да поддържат постоянно добро игрово ниво.
Минала е само една трета от шампионата, има да се разиграват много точки, така че за Арда нищо не е свършило и по силите на Арда е да започне да се изкачва нагоре.
Няма коментари.