Едва на 20 години е и играе първия си сезон в елита. Крехката му възраст обаче не е пречка да се превърне в основна фигура в Добруджа, който се завърна в групата на майсторите след 22-годишно чакане.
В първите четири мача Антон Иванов бе използван като ляв халф-бек. Той обаче може да се справя и на други постове – като централен нападател, крило и външен полузащитник по двата фланга.
Срещу ЦСКА 1948 играчът откри головата си сметка за Добруджа и в елитната група. Тони изравни за 1:1 с майсторски шут и постави началото на пълния обрат.
Техничен, бърз и агресивен, Антон сякаш изглежда един от тези, които са призвани да бъдат част от едно по-успешно бъдеще на добричкия клуб.
Тони обаче в момента само навлиза уверено в големия футбол, така че за в бъдеще и от него ще зависи докъде е възможно да стигне в кариерата си. А кой знае, може пък един ден в Левски да си скубят косите, че са изтървали своята рожба. Защото Антон е продукт на „сините“ цели и остава при тях тринадесет години, но когато стига до представителния тим на клуба, се оказва, че място за него там няма.
„Като всички малки деца и аз ритах от сутрин до вечер в махалата. Живеехме на две минути от „Герена“, баща ми беше левскар и когато бях в първи клас, той ме заведе на стадиона. Спомням си, че беше точно на рождения ми ден“, връща се назад във времето пред Nostrabet.com Иванов.
Тони прави първите си стъпки във футбола при Красимир Петров, а след това продължава развитието си под ръководството на Веселин Сърбаков.
Впоследствие преминава през всички детско-юношески формации на Левски, като се изгражда като футболист и човек под погледите на Захари Сираков и Елин Топузаков.
Талантът на Антон е видим и младокът смело крачи нагоре. Стига до дубъла на Левски, а после и до мъжете. Станимир Стоилов го пуска и в четири контроли, в които отбелязва един гол. Но за беда на неговия пост – десен външен халф, се е утвърдил Роналдо.
„Усещах, че няма да получа шанс, а и не ми предложиха първи професионален договор. Това бе ясен знак, че трябва да отида на друго място, тъй като за един млад футболист е най-важно да играе редовно“, признава Тони.
Последният избира Спортист Своге, за да се кали в битките и да натрупа игров опит. И го прави успешно един сезон под напътствията на бивши левскари – наставникът Георги Чиликов и неговия помощник Борислав Стойчев.
Кампанията за тима обаче е изключително тежка, тъй като в много моменти професионалния му статут е застрашен. В крайна сметка Спортист успява да оцелее във втория ешелон, след като надделява над Черноморец Бургас с 1:0 в домакинството си от предпоследния кръг.
„След като свършихме работата със Спортист, реших да приема ново предизвикателство. Оферти не липсваха, тъй като ме потърсиха няколко обора и от Първа, и от Втора лига. Треньорът на Добруджа Атанас Атанасов обаче ме спечели с амбициозния проект на клуба и затова избрах да отида в Добрич. Сега, година по-късно, се радвам, че съм направил правилния избор“, казва Тони.
„Беше много хубаво, че отбелязах първия си гол срещу ЦСКА 1948, но най-важното е, че Добруджа спечели. Ние обаче вярвахме, че сме способни да стигнем до обрата. Така както вярвахме преди това и срещу Славия, и също го постигнахме. В Добруджа колективът е силен и мотивацията, която ни дава треньора, ще ни помага да вървим напред. Атанас Атанасов изисква от нас се раздаваме максимално, да играем без напрежение и да изпълняваме поставените задачи. Ако го правим, не само ще показваме, че имаме място в Първа лига, но и ще се утвърдим в нея, каквато е целта ни“, продължи Иванов.
„На този етап позитивните знаци са факт, тъй като отборът ни показа привлекателно лице в първите четири мача. В три от тях не само, че никой не ни надигра, но и в много моменти надигравахме опонентите си. В Разград пък оказахме сериозна съпротива на шампиона, но малшансът в завършващия удар ни попречи да вземем нещо. Ние обаче искаме да се развиваме и да се противопоставяме успешно на всеки, за да радваме и феновете на Добруджа. Те са уникални, те живеят с футбола и с отбора. Често ни спират и по улиците за снимки и автографи, и разговарят с нас. Нашите привърженици ни дават огромен стимул за изява, и аз и моите съотборници нямаме търпение да се върнем на нашия стадион „Дружба“ и да играем пред пълни трибуни“, завърши Антон Иванов.
Няма коментари.