Един от футболистите, които оставиха следа в Левски – Александър Александров-Кривия, празнува днес своя 50-годишен юбилей.
Израснал в школата на Марица в Пловдив, той играе в два периода за „сините“, като по-успешен е първия от три сезона и половина. Тогава Кривия става шампион с Левски и два пъти носител на Купата. Избран е също и за Футболист номер едно на България.
Впоследствие играе седем години за пет турски клуба, а след завръщането си у нас помага на Черно море за втори път в историята си да завърши на трето място в „А“ група, което тогава е изравнено най-добро клубно постижение.
Следва нов престой на „Георги Аспарухов“, този път за един сезон и половина, а в края на кариерата си техничният полузащитник носи и екипа на пловдивския Ботев.
Сашо започва да гони топката на улицата в своята махала, а на 7 години вече играе футбол и като първокласник в училище. Когато е в четвърти клас, баща му го води на стадиона на Марица и става част от детския тим на клуба. При треньора Огнян Атанасов талантът развива дарбата си и преминава през всички детско-юношески формации.
„Като дете успоредно с тренировките и мачовете, огромно удоволствие ми доставяше да ритам в едно училище – “Вапцаров“. Всяка неделя се събирахме в двора и играехме напечени мачове. Иначе аз може би съм единственият кадър на Марица, който е преминал през подготвителни групи, деца, юноши младша и старша възраст, а после с мъжете е играл последователно във „В“ група, „Б“ група и „А“ група. Помня, че дебютирах за батковците в двубой от третия ешелон, когато нямах навършени 16 години. Бате Оги ме направи играч и човек, и аз му дължа всичко, а той може би е и единствения треньор, който има двама футболисти, ставали най-добри на България в края на годината“, върна се назад във времето пред Nostrabet.com Кривия.
През лятото на 1997 година той преминава в Левски заедно със съотборника си Асен Николов-Бебето и Георги Иванов-Гонзо от Локомотив Пловдив, и с екипа на „сините“ прави име във футбола.
„Поканиха ме Томас Лафчис и Андрей Желязков. Ако трябва да бъда честен, бързо се разбрахме, тъй като на Левски няма как да кажеш „не“. Първият ми треньор на „Герена“ бе Стефан Грозданов, а още в първия си сезон спечелих и Купата. На финала разгромихме „вечния враг“ с 5:0, като аз имах късмета да вкарам втория гол и да подам за третия. След тази победа феновете на Левски създадоха и фраза, която остана във футболния фолклор – били сме ги точно с 5:0, за да ги поздравим за 50-годишния им юбилей“, спомня си Сашо.
През сезон 1999/2000 Александров се окичва и със шампионското злато и за втори път вдига Купата, след като през есента треньор е Люпко Петрович, а напролет – Димитър Димитров-Херо. За Купата на УЕФА пък Сашо участва и в двата паметни мача с Ювентус, в който тогава са имена като Зинедин Зидан, Антонио Конте, Едвин ван дер Сар, Джанлука Песото, Марк Юлиано, Алесандро Бириндели, Джанлука Дзамброта, Игор Тудор и Дарко Ковачевич.
В София срещата остава отворена до самия край, преди в последните секунди Ковачевич да оформи крайното 3:1. В Торино „сините“ стигат до престижно 1:1, а Кривия впечатлява местните журналисти с изявите си.
„Ювентус тогава имаше силни играчи, но и ние имахме изобилие от такива. Представихме се достойно и единствено късметът не ни достигна, за да запишем позитивен резултат в първата битка. Иначе винаги ще съм благодарен на Левски, че ми даде възможност да бъда съотборник със страхотни футболисти и хора, да играя редовно пред много фенове, които са богатство за „синия“ клуб, да запиша велики победи и да спечеля трофеи. С Левски имам незабравими спомени на терена, а извън него най-голямата ми победа е моето семейство. Аз съм щастлив, че всеки ден съм до прекрасната ми съпруга и нашия син Александър, и затова на юбилея си пожелавам само да съм здрав и да продължаваме да сме заедно тримата“, завърши пред Nostrabet.com Александър Александров.
Няма коментари.