13 юни 1971 година. Далеч преди да се родя. Не съм виждал този гол. Не съм усещал как стадионът замира, когато Гунди полита над всички след майсторско центриране на Панов и бележи с глава. Но съм наясно какво означава той за цяла България. Макар и от другата страна на барикадата, преди всичко съм човек и няма как да не сведа глава пред последната щипка магия от непрежалимата легенда.
Гунди е повече от гений на терена. Той е синоним на чест, на талант без високомерие, на слава без арогантност. На 13 юни бележи последния си гол, а днес, десетилетия по-късно, ехото му все още отеква отвъд синьото и червеното.
Последният автограф на Гунди остава на „Ивайло“
Във Велико Търново се готвят за голям мач, макар и рутинен. Звездният Левски гостува на Етър, а на стадиона присъстват над 13 хиляди души. Срещата върви към нулево равенство, когато в 81-ата минута Георги Аспарухов-Гунди бележи с глава — с лекота, сякаш не играе, а танцува. Две минути по-късно домакините възстановяват паритета и оформят крайното 1:1 чрез Сашо Върбанов. Публиката е на крака и аплодира бурно двата отбора. Не знае, че е станала свидетел на последния гол на „синята деветка“. Последният му автограф.
В деня на мача Гунди и Георги Цветков отделят време да отидат в Бирената фабрика. Две от големите звезди на Левски откликват на молба на феновете в града, които искат да се срещнат с тях. Неусетно изминават два часа в непринудени разговори. По това време суперзвездите са просто хора като всички нас. Няма ги социалните мрежи и гоненето на „лайкове“, позьорските татуси и мощни автомобили. С които се фукат „големите футболисти“ от сегашния национален отбор и едвам отделят няколко минути за бърза снимка с феновете.
Преди време Стоян Шалаверов – бивш ръководител на тогавашния пивоварен завод „Балкан“ (вече покойник), разказва за срещата. На въпроса какво очаква от мача, вместо да прогнозира задължителна победа за Левски, Гунди отговаря, че се готвят сериозно, защото очакват много труден двубой.
“На тръгване Гунди поспря на вратата на автобуса, усмихна се и махна с ръка: “Чакаме ви на мача, ще се радваме!”. Ние му заръчахме: “Да вкараш един гол!”, а той обеща: “Ще се опитам…”, споделя навремето Шалаверов.
Приложената снимка по-горе е на Аспарухов от срещата му с феновете в Бирената фабрика и автографът, който дава на ръководителя. Гунди го поставя върху календар с емблемата на Етър, разписва се и добавя „13 юни 1971 год., В. Търново“. А по-късно този ден отива да даде последен автограф на българския футбол… с глава.
Легендите не умират
Години по-късно голът е увековечен завинаги от паметна плоча на стадион „Ивайло“. Той обаче не е последен, а просто преход към безсмъртието. Малцина в българския футбол са обединявали така. Малцина са предизвиквали въздишка и у съперника. За тях си казваш с ръка на сърцето: „Такъв повече няма да има“.
Гунди не би искал да се говори за него дали е бил наш или ваш. Гунди е на всички. На тези, които вярват, че играта е по-голяма от победата. И човекът е по-голям от клуба си. Смъртта го отне зловещо от цяла България.
На 13 юни той даде последния си автограф. Действие, което още отеква. Отеква отвъд цветовете.
Няма коментари.