Българският футболен съюз отпразнува вековния си юбилей на 2 декември. Централата го направи по сравнително традиционен начин за такъв тип събитие – галавечер, звездни гости, фанфари и украшения. Настрана оставяме факта, че националният отбор няма да има мач за 100-годишнината си, както сториха много други страни – Австрия, Румъния, Украйна, Турция и още, и още – нека кажем, че са бели кахъри. Макар да остава едно празно усещане за незавършен празник. Мач ще има, но кога – през 2025 година, някога…
От БФС все пак се постараха да направят подобаващо събитие в столичния хотел Милениум, където пристигнаха някои от най-знаковите фигури на футбола. Президентът на ФИФА – Джани Инфантино, президентът на УЕФА – Александър Чеферин, там бяха още куп славни личности от родната действителност – Христо Стоичков, Борислав Михайлов, почти цялото поколение от 1994 година. Изискано, грациозно, дори фамозно като събитие. Не всеки ден се случват подобни. Поздравления имаше още от служебния премиер, президента, ректора на Софийски университет, както и други елитни институции.
Уви, влизането в реалността ще е експресно. Още през делничните дни от седмицата, защото престои междинен кръг в родната efbet Лига. Където отново ще говорим за съдии, лоши терени, липса на подготовка, малко време и всяко едно до болка познато оправдание, излизащо от устата на треньори, анализатори, експерти, медийни лица и пр. Дали ЦСКА и Томаш ще си върнат на Спартак? Дали Левски ще покаже най-накрая някакви наченки на игра? Ще бутнат ли съдиите Лудогорец за пореден път? Някой клуб ще обяви ли, че съществуването му е поставено на карта… Такива работи, обичайните.
Разбира се, никой не очаква на тържество за 100-годишен рожден ден някой да начертае плана за въстановяване на българския футбол или националния отбор. Но поне нещичко. Малка капка мед в кацата с катран. Искрица надежда. Е, такава имаше от плановете на Христо Стоичков за три стадиона, но остана по-скоро впечатлението, че само за един има реална възможност. От всички останали – високопарни слова, напудрени и намазани, политкоректни до неудобно. Инфантино и Чеферин едва ли гледат редовно българското първенство, че да знаят къде са му проблемите и какви са възможните решения. Личеше го и от изказванията им, вероятно със заложени заготовки и написани от много добри пиари. „Зле сте, но ще се върнете“, „Има спад, но сте добри“, „Може да стигнете до някогашния си блясък“ – акценти от изказванията на първите хора във футбола.
Но не Чеферин и Инфантино са първи виновници за състоянието на най-великата игра у нас. Те са просто шапката на двете най-големи и влиятелни централи във футбола. Такива слова и такива визити са абсолютна проформа за тях. Начин да покажат, че все пак са ангажирани до известна степен с членките на УЕФА и ФИФА съответно. Двете висши федерации имат само малък пръст в общата картина у нас, а кодексите им са по такъв начин написани, че дават на практика пълната власт у БФС, що се отнася за България. Намеса на ФИФА и УЕФА е крайно необичайна практика и в свръхизвънредна ситуация.
В тази крайдунавска шир съвсем скоро ще разберем, ако вече не трябваше да го знаем, че никой отвън няма да ни помогне да излезем от собственото си тресавище и блато. Промяната започва отвътре навън и никой не е в състояние да ти помогне, ако сам не го искаш. А ако не успеем сами да си помогнем, загърбвайки посредствеността, и на 200-годишнината ще ни кажат „Някога имахте блясък, сега сте зле“.
Няма коментари.