Новият рекордьор по най-много голове в елита на родния футбол, Мартин Камбуров, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Голаджията сподели как се е променило ежедневието му след подобряването на великото постижение на Петър Жеков преди броени седмици. Стрелецът обясни и че по време на голямото затваряне при първата вълна на коронавируса през 2020-та той е имал сериозни съмнения дали няма да трябва да прекрати кариерата си. Той обаче успява да намери сили, за да се пребори и в крайна сметка постига голямата си цел.
Камбуров сподели, че още не е взел окончателно решение за бъдещето си след края на календарната година. Той не е решил и дали ще се захваща с треньорска дейност в бъдеще, изтъквайки, че това е една изключително взискателна професия.
Здравейте, господин Камбуров! Преди няколко седмици пренаписахте историята, успявайки да счупите рекорда на Петър Жеков за най-много голове в българския елит. След преминаването на еуфорията, успяхте ли да осъзнаете постигнатото?
– Да, безспорно може да се каже, че първоначално е трудно да осмислиш постигането на нещо подобно. Нормално е, все пак говорим за подобряване на рекорд, който е на 47 години и изглеждаше изключително трудно изобщо да бъде доближен. Щастлив съм с тези 254 попадения и постепенно може да се каже, че възприемам успеха в неговата цялост.
Работихте неуморно от години за тази цел и неминуемо е имало напрежение върху Вас. Минавали ли са фаталистични мисли през главата Ви в последните няколко мача преди звездния момент, когато направехте пропуск?
– Абсолютно, имаше напрежение в последните мигове и щеше да е странно, ако не беше така. Най-нормалното нещо е, част от играта е и е част от пътя към постигането на значимо постижение. Нищо не пада като даденост. Пътят е страшно дълъг, докато стигнеш до 254 гола. След всеки мач знаеш, че трябва да си фокусиран отново за следващия и това в продължение на много години. Много лишения и труд стоят зад тези попадения. Има напрежение и няма да е изобщо нормално, ако то отсъства напълно.
Прожекторите греят ярко върху Вас след рекорда. Какво е усещането след всички тези честитки от други легенди в родния футбол?
– Да, действително имаше внимание, насочено към мен, но това е нормално след подобряването на такъв рекорд. Всички легенди на родния футбол ме поздравиха, в последния месец дадох доста интервюта, действително. Но в това няма изненада. Отрази ми се нормално на ежедневието, не бих казал, че имаше толкова значителни промени, колкото графикът беше една идея по-натоварен.
Споменахте в предишно интервю, че може би в последните 4-5 години самият Вие сте усетили, че този рекорд е постижим. Имало ли е моменти на съмнение и откъде сте намирали сили, за да продължите напред?
– Даже бих казал, че около 2019-та година действително повярвах, че този рекорд може да бъде подобрен. Преди това знаех, че разстоянието до постижението е доста сериозно и трябваше да поддържам темпо от порядъка на 15-20 година на сезон. Говорим за период от 2014-та година до сега. След като се върнахме от паузата, свързана с коронавируса през 2020-а година, може би си помислих, че надали ще стигна рекорда.
Когато се върнах и станах голмайстор за 6-ти път на първенството, отново повярвах, че постижението е обозримо. Коронавирусът обаче ме затвори за доста дълго време вкъщи и имаше моменти, в които си мислех, че това е краят.
Може ли да изберете любим гол в кариерата Ви?
– Не, особено като централен нападател не мога да правя подобно разделение на попаденията си. Имал съм много красиви голове, имал съм и по-обикновени. В крайна сметка обаче обикновен гол няма, всички са важни. Не си деля голове, всеки гол ми е еднакво ценен.
Вече сте на 41 години и сякаш вече сте постигнали всичко, каквото сте търсили във футбола. Мислите ли вече за окачване на бутонките, или все още има нещо за вършене?
– До декември имам договор с Берое и искам да съм максимално коректен към тима, с който имаме страхотна връзка от 4 години насам. Аз вкарах доста голове за тях, а те ми помогнаха да имам възможност да догоня този невероятен рекорд. До декември искам да съм здрав, да помагам, да съм отдаден и да нося максимално много попадения и точки на клуба. Това е единствената ми цел дотогава. Нека мине този период, да почина и чак след това ще мисля дали да продължа кариерата си, или да окача бутонките.
Имате ли амбиция да гоните рекорда на Георги Илиев за най-много мачове в българския елит?
– Да, доста журналисти в последно време пишат и напомнят за този рекорд, но за мен постижението за голове е невероятното нещо, с оглед на тези 47 години, които минаха от поставянето му от страна на Петър Жеков. Не е моята цел да подобря рекорда, влизайки за по 10-15 минути на мач като резерва. Свикнал съм винаги да съм водеща фигура, никога не съм стоял на скамейката, за да се чувствам в тежест на даден клуб, в този случай на Берое. Всеки рекорд е важен, но моята цел беше изцяло насочена към този за голове.
Не пропускайте нито секунда от мачовете в българското първенство по футбол чрез интерактивната bwin мобилна апликация за спортни залози.
Обмисляте ли да се насочите към треньорство след края на кариерата си?
– Ами първо бих искал да си почина, след толкова дълги години по терените. Искам да обърна малко внимание на семейството си, което е най-нормалното нещо. Треньорската професия не е лека, дори бих казал, че е по-тежка от тази на футболиста, защото трябва да отговаряш за далеч повече неща. Това е трудно начинание. Засега не съм мислел и не мога да кажа нещо конкретно.
Виждаме огромен спад на качествени 9-ки у нас през последните години. На какво отдавате тази липса?
– Няма да кажа нещо ново предполагам. Все пак, мисля, че се вкарват твърде много чужденци, които вземат местото на родните футболисти и тази тенденция се наблюдава в доста клубове. Това обаче си е тема и политика на клубовете. От друга страна, явно не произвеждаме толкова качествени млади играчи, което принуждава клубовете да пазаруват от чужбина. У нас не идват играчи с особена визитка или поне това е рядкост. Комплексни са нещата, но затова може би нямаме нападател, който да се утвърди за повече от един сезон, за да е редовен голмайстор. Липсват тези нападатели – трябва да се дава по-голям шанс на младите.
Виждате ли млад български нападател, който да може да поведе и националния отбор?
– Ами Наско Илиев изпълнява функцията за момента. Мисля, че се справя доста добре. Той е най-добрата ни опция за момента като нападател. Пожелавам си още повече млади момчета да излязат отдолу и да започнат да водят атаките на клубовете от efbet Лига, защото чужденците са много.
Какво бихте посъветвали всеки млад нападател, който гледа Вашето постижение и мечтае за кариера на високо ниво?
– Просто трябва да вярват в себе си, да продължават да опитват и да не се отчайват. Естествено, за да стигнеш до някакво ниво, трябва да имаш и съответните качества. Трябва да имаш и талант, защото не става само с борба и труд. Нужен е нюх към гола, а не на последно място и постоянство. Това е най-важното във футбола. Не да изгрееш за една година и после да залезеш. Трябва да задържиш постоянството, което е наистина трудната част. Това им пожелавам.
И за финал – какво си пожелавате в личен и професионален план до края на 2021-а година?
– Пожелавам си здраве. Надявам се жена ми и децата ми да са здрави също. Това е най-важното.
Няма коментари.