Живко Атанасов продължава традицията Черно море да има силни централни защитници, а през този сезон благодарение и на Черно море играчът ще постигне най-големия си успех в групата на майсторите.
До този момент другото голямо постижение за Атанасов отново е с „моряците“ – спечелената Купа на България, която беше и първа за тима, и влезе във витрината на „Тича“ след епичната победа над Левски с 2:1 след продължения на 30 май 2015 година в Бургас.
В този незабравим финала Живко излезе титуляр в сърцето на отбраната, но малко преди края на редовното време отстъпи мястото си поради тактически съображения на нападател – Георги Божилов, тъй като „моряците“ трябваше да хвърлят последни усилия в атака, за да изравнят.
Това се оказа мъдър ход на покойния за съжаление вече Никола Спасов, тъй като само след минути Бакари направи 1:1 и докара двубоя до продължения, в края на които Матиас Курьор пренаписа историята с фамозното си попадение.
Но да се върнем към Живко Атанасов, чийто трансфер в „Тича“ има прелюбопитна история.
През лятото на 2011 година Живко заминава на лагер с родния си Левски в Правец и след като е бил капитан на дубъла, е нормално да се надява да заслужи доверието на треньора.
По нова време „сините“ се водят от млад специалист – Георги Иванов, който е окачил обувките на пирона само две години по-рано.
Гонзо все още се чувства във форма и затова взема дейно участие в квадрати и разигравания на тренировки, и впоследствие се оказва, че това ще повлияе и върху кариерата на Живко, защото бранителят скрива топката на своя наставник по време на занимания и няколко пъти го поставя в неудобни ситуации.
Дали това е разгневило Гонзо и е било причина той да не даде шанс на сина на олимпийската ни шампионка Йорданка Донкова да се наложи в Левски, само може да гадаем, но е факт, че Живко тотално отпада от неговите сметки и затова изкарва есента под наем в Септември Симитли.
През януари 2012-а Атанасов идва на проби в Черно море и след като е одобрен от Стефан Генов, следва първи престой от 3 сезона и половина за него на „Тича“, през който вдига и трофей.
Това обаче едва ли щеше да бъде възможно, ако Гонзо го беше задържал в Левски, тъй като в следващите години „сините“ оставаха на сухо както в първенството, така и във втората по сила надпревара у нас.
След като става носител на Купата, Живко напуска Черно море и играе за кратко в Славия, а след това около 5 сезона и за отбори в ниските дивизии на Италия.
През лятото на 2020 година се завръща в родното гнездо в сложен за Левски момент, когато тимът е затрупан от дългове и всеки лев, който влиза в клуба, отива за тяхното погасяване.
Наско Сираков няма възможност да дава големи заплати и политика на клуба е да се привличат негови кадри и играчи с по-скромни финансови претенции.
Въпреки че Живко играе редовно един сезон, той е огорчен от отношението, което получава и от това, че клубът не е изряден към него, и след като решава да прекрати контракта си, през лятото на 2021-ва отново се завръща на „Тича“.
Това със сигурност се оказва и най-правилното решение, което Живко е вземал в кариерата си, тъй като през следващите 3 сезона той се превръща в стожер в защитата на най-стария ни клуб и в един от най-добрите на своя пост в българския шампионат.
И ако футболните хора виждат най-доброто от Живко като футболист с екипа на Черно море, незнайно защо националните селекционери са на друго мнение и го пренебрегват.
Господ обаче сякаш си знае работата и след като Илиан Иилев става селекционер на „лъвовете“, Живко Атанасов най-после е включен в държавния ни тим, като през последните 4 месеца участва и в 4-те му мача, в които България не записа загуба – една победа и три равенства.
Дебютът на бранителя е през ноември миналата година, когато се появява в игра в 43-тата минута срещу Унгария след червения картон на Валентин Антов.
След това Живко излезе титуляр срещу Сърбия, а преди дни на турнето в Баку смени съотборника си Виктор Попов срещу Танзания и започна в основния състав срещу Азербайджан.
Ако има нещо сигурно сега, това е че Живко Атанасов се намира във формата на живота си, и в следващите месеци предстои да видим как ще продължи да пише той своята приказка с Черно море и трикольорите.
Няма коментари.