„ЦСКА взима трима нови“, „ЦСКА чака нови другата седмица“, „До дни ЦСКА привлича няколко футболисти“, „Директор обеща двама нападатели на феновете на ЦСКА“, „ЦСКА тепърва ще осъществява трансферните си удари. Може би леко перефразирани, но това са заглавията, които привържениците на ЦСКА масово четат цяло лято. В последните часове пък се говори за цяло каре нови – защитници, халфове, крила, нападатели…А шампионатът вече си върви, „армейците“ си губят точки и изглеждат далеч от окомплектоване на състава.
За момента ЦСКА е привлякъл едва шестима нови футболисти и видимо изпитва трудности да доведе в Борисовата градина основните си трансферни цели. Чудейки се кои са те, спокойно може да прочетете и заглавията от средата и края на месец май. Сами ще се убедите колко по-високо профилирани футболисти са свързвани тогава с ЦСКА. Титуляри в първите лиги на Русия, Украйна, Турция, Португалия и Нидерландия. Днешната действителност за „червените“ е далеч по-сурова. Въпреки че отборът е с гарантиран бюджет за години напред и с подсигурен бюджет за селекция, попълнения липсват. Досегашните нови в ЦСКА дойдоха от Пирин, Черно море, шампиона на Косово, вторите дивизии на Англия и Белгия и италианските примавери. Доста далеч от гореизброените първенства, минаващи за над средната класа в Европа?!
ЦСКА сам подкопава авторитета си граден няколко години поред. „Червените“ едва се отърсиха от бремето на „некоректен платец“ и „задлъжнял клуб“, когато сега отново ще им се наложи да се борят със зъби и нокти. А реноме се гради изключително трудно. Несъстоятелността в селекцията вече е отвъд притеснението. Привържениците на ЦСКА отписват сезона и се надяват на чудеса от наличните футболисти или управленска революция през есента. Едва ли има много случаи по света, в които даден отбор гранд има бюджет за селекция, но директорите му са толкова некомпетентни, че не могат да подсилят състава.
Многобройните директори на „армейците“ не оправдават доверието, което получават вече два месеца и половина. До края на трансферния прозорец у нас има още около две седмици. Утопия е да се вярва, че всички пропуски по селекцията ще бъдат наваксани в рамките на 15-20 дни. Дори и след финалния гонг да бъдат взети свободни агенти, това ще е само атестат за несвършената работа между юни и август.
Филипов и Орманджиев трябва да си дадат сметка, че в ЦСКА има само днес. Няма кой да чака този тандем да се напасва и да се учи как се ръководи голям клуб като ЦСКА. Двамата, бивши кадри на „червения“ клуб, би трябвало да са напълно наясно с тази максима. ЦСКА е колос и всеки ден преследва най-големите възможни цели. В речника на ЦСКА не съществуват обещания за другата седмица, сладки приказки за титла или пък гаранции за трансфери, когато осъществяването им очевидно е несигурно.
В ЦСКА се работи в този ден и този час. И е време ръководителите да го осъзнаят, защото престоят им при „червените“ може да не е дълговечен при още подобни гафове като това лято. Защото цялото лято е един огромен гаф. Минал под знака на „другата седмица“, „трима-четирима нови“, „ударна селекция“ и още няколко подобни фразеологизми. В ЦСКА няма разговорни фрази, а точни и ясни цели и действия по тях. Заглавията във вестниците не топлят феновете особено когато класирането в същите издания говори красноречиво.
Няма друга седмица, в ЦСКА съществува само днес. Целта е утре да има резултат, не другата седмица.
Няма коментари.