Днешният ден е тъжен за всички, които обичат Левски, тъй като е свързан със смъртта на огромната легенда на клуба Павел Панов и един от силните играчи на „сините“ Георги Марков.
Двамата си отидоха от този свят на 18 февруари 2018-а, като Панов беше на 67 години, а Марков – на 46.
Тези, които са гледали Павката, ще запазят спомен за него като един невероятен футболист с неповторим футболен интелект. Майстор на паса и гола и всепризнат лидер на Левски, играч, който превръщаше футбола в изкуство.
Марков пък беше железен и всеотдаен бранител и се раздаваше безрезервно за каузата на синия клуб.
Nostrabet реши да почете паметта на двамата, като потърси други две големи имена на Левски, които са играли с Павел Панов и Георги Марков, и рамо до рамо с тях са печелили трофеи и славни победи, за да разкажат какво си спомнят за тях.
Войн Войнов, знаменитото дясно крило на Левски, е съотборник десет сезона с Панов през 70-те години и началото на 80-те на миналия век. Двамата стават заедно три пъти шампиони и три пъти вдигат Купата на страната, а в Европа са част от един велик тим на „сините“, стигнал до четвъртфинал в КНК и Купата на УЕФА, елиминирал Аякс и спечелил епични победи над Барселона и Атлетико Мадрид.
За крайния успех над нидерландския гранд от Амстердам Панов бележи три гола на реванша в София – два в редовното време и един при дузпите, а при 5:4 над Барса с Кройф в столицата е точен два пъти.
„Бях на 19 години, когато дебютирах за Левски. Още с първото си докосване излъгах бранител, центрирах и Павката вкара красив след плонж с глава, с който оформи класическата ни победа над Академик София. Така започнах да играя с Панов, който преди това беше мой идол, когато бях в юношите“, върна се назад във времето пред Nostrabet Войнов.
„Павката беше от Коньовица, емблематично място за София и се гордееше, че е коньовичар и юноша на Септември. После, когато беше в Спартак, лично ми е разказвал, че ЦСКА много са го искали. Станали там едни истории с крадене с коли, но все Спартак успял да си го запази, и вече след обединението с Левски преминава в Левски-Спартак. По-късно ми е признавал, че никога не е съжалявал, че е избрал Левски“, допълни Войнов.
„По-младите трябва да знаят, че Павел Панов бе един от най-добрите футболисти в историята на Левски и националния тим. Изключителен талант и с изключителни качества, който още като юноша стана европейски шампион с България. Имаше харизма и правеше страхотни неща с топката. Особено на тренировка виждах всичко най-добро от него, тъй като мачовете са продукции. Аз се стремях да го копирам и да му подражавам, но така и не успявах“, заяви още Войн.
„Павката притежаваше лидерски качества и бе нашия водач на терена. Извън него пък бе обединителната ни фигура. Когато се е създавало напрежение, винаги го потушаваше, като заставаше по средата, размахваше пръст и казваше, че всичко трябва да бъде в името на Левски. Заедно с него няколко години играхме и в националния, включително и в трите мача на финалите на Световното в Германия. Там дори ни определиха за двойка за пример и имаше наша снимка в книгата за Мондиала как четем книги в стаята“, спомни си още Войн Войнов.
Според него Павел Панов си остава пример за всеки играч на Левски в това какво трябва да бъде поведението му на терена и извън него.
Георги Марков пък облича екипа на „сините“ в периода 2000/2003 и 2004/2005, когато е в ариергарда на отбора с Елин Топузаков. Двамата заедно два пъти стават шампион и три път са носители на Купата на България.
„Георги бе мъжкар и спокоен и почтен човек извън терена. В мачовете често е избухвал, но това се дължеше на факта, че бе много мотивиран да печели и имаше огромна воля за победа“, каза за Nostrabet Елин.
„С него бяхме добър тандем в защита, без значение от схемите за игра. Първо играехме като стопери, а после и в линия. Мисля, че се справяхме и затова говорят резултатите“, добави Топузаков.
„Георги играеше със сърце и хъс, и беше безкомпромисен бранител. Освен че даваше всичко от себе си за Левски, имаше силни изяви и за националния тим, в който ще бъде запомнен с гола за равенството с Англия в европейска квалификация в столицата“, каза още Елин.
„Извън терена също бяхме много близки с Георги, и бяхме част от един прекрасен и сплотен колектив на Левски, който бе в основата на успехите. Много жалко е, че Георги ни напусна толкова рано, защото можеше да даде още много на родния футбол със своя опит, умения и контакти“, завърши Елин Топузаков.
Няма коментари.