Един от най-стабилните и постоянни футболисти на Черно море през последните пет сезона – Виктор Попов, е пример как един ученик може да надмине учителя си, в случая във футбола.
Всички знаем, че живота и спорта това невинаги се случва, но Виктор е от тези, за които важи обратното, тъй като, ако продължава по същия начин е въпрос на време да направи по-успешна кариера от футболния си учител Тодор Марев, който е една от големите легенди на „моряците“.
Предвид обстоятелствата, при положение че Виктор не бъде продаден в следващите седем-осем месеца, той може да измести още през есента Марев от върха в класацията за най-много мачове на действащи футболисти на Черно море за А националния отбор на България.
Водач в нея все още е Тодор Марев, който е обличал екипа на трикольорите 16 пъти, а срещу Танзания Виктор записа 14-тия си двубой, и ако той излезе на терена и срещу Азербайджан в понеделник, вече ще е само на една среща от своя ментор. При положение пък, че Виктор остане на „Тича“ поне до края на тази година и се опази от контузии, е възможно през септември в турнира Лига на нациите вече да е станал първи по този показател.
Ето и подреждането в момента: 16 мача за България – Тодор Марев, 14 – Виктор Попов, 9 – Георги Илиев, 6 – Исмаил Иса, 5 – Георги Димитров-Червения, Стефан Богомилов, Божил Колев, Пламен Ганев, Здравко Здравков и Георги Георгиев, 4 – Кеворк Тахмисян, Рафи Рафиев, Мартин Минчев и Иван Дюлгеров.
Самият Марев също смята, че Виктор ще стигне по-далеч от него на зеления правогълник.
„Няма да има по-щастлив човек от мен, ако Виктор ме надмине и съм сигурен, че това ще стане съвсем скоро. Не говоря само за мачове в държавния тим, а като цяло“, призна за Nostrabet Тошко.
„Единственото, което Виктор може да не постигне, е да не изиграе повече мачове от мен за Черно море, но това ще е разбираемо, след като в днешно време такива качествени играчи като него е напълно нормално да излязат рано в чужбина. Неслучайно казвам, че Виктор може да продължи с футбола извън страната, защото го познавам добре и мисля, че няма да играе за друг български клуб освен Черно море“, добави Марев.
Последният се върна назад във времето и си припомни, че е станал треньор на Попов, когато е бил момченце на седем-осем годинки.
„Забелязах го на големия терен на „Жечка Карамфилова“ и впоследствие се развиваше при мен в децата и юношите. Първо играеше ляв бек, тъй като Мартин Дичев беше полузащитник, но после го върнах отдясно в защита и там стана по-силен. Отляво обаче също може да върши добра работа, което се потвърди за пореден път и през първото полувреме срещу Танзания“, коментира Тошко Марев.
След като Виктор е титуляр във всички детско-юношески формации, в последната си години при юношите старша възраст той става и шампион на България.
Край него тогава също има перспективни играчи, някои от които стигат и до представителния тим на „моряците“, а един от тях вече четвърти сезон играе зад граница – Мартин Минчев, Мартин Дичев, Иван Дичевски, Лъчезар Йорданов.
„Още, когато Виктор бе малък, разбрах, че ще стигне далеч във футбола, тъй като имаше всички необходими качества – бърз, агресивен, техничен, с добро центриране и силен в единоборствата и позиционирането в защита. Много важно беше също, че имаше и характер за голям футбол. И до ден днешен той си остава все така изпълнителен и дисциплиниран, и обича да се учи и да прави това, което му казва треньора“, заяви още Марев.
Съвсем естествено дарбата на Виктор не убягва от очите и на Илиан Илиев и младокът дебютира на 19 години за мъжете на Черно море при успеха над Ботев Пловдив с 1:0 на 18 май 2019 година на „Тича“.
Илиан пуска Попов титуляр и той остава на терена от първата до последната минута, а след това решава изцяло проблема за десния бек в Черно море и се превръща в един от онези футболисти, за които казват, че съставът започва с тях.
Сега освен на „Тича“ Виктор е заедно с Илиан Илиев и в националния тим, и още в следващите месеци първо може да постигне нещо историческо с Черно море под негово ръководство, а след това да бъде част и от едно по-успешно бъдеще на „лъвовете“.
Към днешна дата по всичко изглежда, че Виктор е от играчите, призвани да направят така, че да не тъгуваме по миналото на държавния ни тим и да не се срамуваме от настоящето му, и той и някои други имат нужния потенциал да го постигнат.
Няма коментари.