В България, а и в останалия футболен свят една от най-интересните теми е селекцията. Знаете – процесът по привличане, освобождаване, купуване, продаване, заемане и пускане под наем на футболисти. И почти навсякъде директори, треньори, президенти и собственици говорят едни и същи небивали клишета. „Трябва повече качество и по-малко количество“, „Трябва навременна селекция“, „Треньорът трябва да работи с момчетата от първия ден на подготовката“. Трябва, трябва, трябва…Каква е реалността обаче? Почти навсякъде сделки се затварят светкавично и в последните дни на трансферния пазар, въпреки че седмици или месеци наред е преговаряно. Какво показва това – възможност има, желание и компетентност – рядко се намира.
Подобни практики се илюстрират в цял свят. В по-голяма част от Европа трансферният прозорец затвори късно снощи на 30 август. В България затваря на 2 септември – първият работен ден след август. Реверанс към клубовете, така че да им бъде удобно и да имат 72 часа повече за селекционния процес. На един клуб в столицата не са му нужни допълнителни 72 часа, а може би още 72 дни.
ЦСКА започна катастрофално сезона си и в края на седмия кръг може да се озове в зоната на изпадащите. „Червените“ имат само 3 точки, дошли след победата над Хебър с 3:1. Рекордьорът по титли на България в опасната зона на таблицата, можете ли да повярвате? С 99% от футболистите, които през миналия сезон завършиха на трето място. Да, бронзът не отива на ЦСКА, но тези играчи са доказали, че са по-добри от 70-80% от останалите отбори в първенството. Година по-рано около 80% от тези футболисти бяха в битката за титлата до последната минута на последния кръг.
Но този утопичен към момента цикъл свърши. Гриша Ганчев си отиде от „Българска армия“, оставяйки отбора в покъртително състояние. Дееспособността на новите директори пък влече ЦСКА към гибел в първия им сезон. Филип Филипов и Стоян Орманджиев омаскариха цял един сезон на „армейците“ със своята некомпетентност, апатичност и неспособност. Двамата директори, подвизавали се на постовете си и при предишната власт, не успяха да преподпишат с 6-7 футболисти от предишния сезон. И ако това е смесена новина, тъй като е ясно, че Енес Махмутович, Мено Кох, Юрген Матай, Фернандо Каранга и сие предизвикват полюсни реакции, то къде са заместниците им? Защо ЦСКА има трима централни защитници на кръст? Защо ЦСКА има един-единствен централен нападател? Защо ЦСКА има две и половина крила в отбора? Къде са дефанзивните халфове? Ами левият бек?! Ами резерва на левия бек, защото на този свят няма футболист, който да не се контузва? „Червените“ имат липси във всяка линия и на повече от половината постове в стартовата 11-ка. Липси, които няма да бъдат запълнени до края на трансферния прозорец. И липси, които ще костват на ЦСКА много повече от загубени 15 точки в първите шест мача.
Защото това бе лятото, в което ЦСКА се нуждаеше от ударна и шокова селекция. 10-12 нови футболисти. Тотална революция, реформа, метаморфоза, трансформърс. Както искате го наричайте. Селекция в стойчомладеновски стил – 12 се махат, 16 идват, например…Или дори стойчостоиловски стил – 10 нови и пренасищане на някои позиции. Сега ЦСКА просто сам направи така, че да остане без отбор. И стойчомладеновският, и стойчостоиловският вариант са много по-добри от сегашния, в който ЦСКА няма футболисти, сменя треньори през лятото и губи срамно от опашкари, средняци, новаци и всички по веригата. Защото ЦСКА има пари, но има и дееспособност на ръководно ниво.
Няма коментари.