Изминалият кръг от българския футболен елит премина под наслов „С Маргаритка на мач“. Оптимистичните прогнози бяха за дългоочаквано завръщане на редовия семеен фен, който ще доведе съпругата и децата си на стадиона. Уви, почти навсякъде зееха предимно празните седалки, които наблюдаваме последните години.
Празните стадиони са болна тема. Те отразяват състоянието на българския футбол. Липсата на зрители е комплексна оценка на всичко, което се случва. В следващите редове ще потърсим причините и как бихме могли да върнем феновете по стадионите.
Историческа съпоставка
Според статистически данни средната посещаемост у нас последните няколко сезона варира между 1700-2100 души на мач. През 80-е години има сезони с по над 10 хиляди средна посещаемост. На какво се дължи това?
Няма как да е заради стадионите, защото към момента зрителският комфорт е в пъти по-висок, отколкото във всеки друг период. Дори и най-модерният към днешна дата „Христо Ботев“ в Пловдив обаче събира оскъдна агитка през 2025-а. Да, лошата инфраструктура генерално е факт, но проблемът не е само в нея.
„Модерен футбол“
С това понятие биват определяни отбори като Лудогорец и ЦСКА 1948, които са създадени с чисто бизнес идея. Те не разполагат с фенска маса, история или традиции. Благодарение на огромния капитал на съобственика си – често това е мощен бизнесмен за пределите на страната, успяват да създадат предимство спрямо останалите класически клубове. Макар и с 13 поредни титли, Разград се „радва“ на под 1500 души средно на домакинствата си.
В Първа лига са още Крумовград и Септември, които също отговарят на понятието „частен проект“. Друг въпрос е колко дълго ще се задържат в родния елит или пък ще последват съдбата на Царско село, Витоша Бистрица, Черноморец Бургас (София), Верея и др.
Ултраси
В България понятията „ултраси“ и „хулигани“ често се бъркат. Има изградено крайно негативно мнение на масата относно най-запалените фенове, които създават страхотна атмосфера и посещават мачовете на любимия отбор, където и да играе. Не са малко хората, които изтъкват като причина те и децата им да не присъстват на стадиона „Защото е опасно“. Очевидно все още живеят в 90-е години или началото на века, защото до инциденти, слава богу, отдавна не се е стигало. А на глупости децата им се учат предимно от риалити предаванията.
И ако приемем, че ултрасите на големите наши отбори присъстват на всеки мач, то именно масовият фен отсъства. В последните десетилетия се изгуби фенската култура. Когато отборът върви добре и печели, посещаемостта расте. Но не играе ли срещу сериозен противник и влезе ли в труден период – „Няма да им стъпя на тия!“. За дербито, финала или международния мач на стадиона, иначе пред телевизора.
Онлайн агитки
Социалните мрежи успяха да създадат нов вид публика – онлайн такава. Ако редовните членове на фенските групи във Facebook гледаха на живо, а не пред телевизора, билетите нямаше да стигат. Стотици, даже хиляди мнения се изливат преди и след всяка среща. Да се чуди човек как всички тези хора очакват да бъдат чути от ръководство, треньор, играчи? Е, от трибуната на стадиона е възможно.
Качество на футбола
За не чак толкова запалените аргументът „Това са си нашите футболисти/отбори“ не е достатъчен. Факт е, че качеството на продукта у нас е далеч от нужното и това отблъсква не малко хора. Топката се движи мудно между линиите, липсват голови положения и атрактивни моменти. Изобилстват единоборства и силови дуели.
Преди години телевизиите са предавали по един мач от Италия или Англия на седмица, а сега фенът е презадоволен. Програмата на каналите включва богат набор от първенства, дори и екзотични такива, а онлайн може да се намери абсолючно всяка среща. Вече има не малко запалени фенове на чужди отбори, които нехаят за местните си клубове.
Решения
Несъмнено различен шампион за първи път от 14 години би окуражил масата, че родният елит не е предрешен. Масово у нас липсва стратегия за развитие на юношеския футбол и отборите са пълни с чужденци. А те трудно влизат в сърцата на хората. Идват и си заминават скоропостижно, за да приберат едни пари или да си уредят трансфер на Запад. И днес масата още се прехласва по героите в ЦСКА и Левски от началото на века и основно те обикалят телевизиите – Велизар Димитров, Христо Янев, Христо Йовов, Елин Топузаков и др. С имплементирането на повече български момчета и продукти на школите ще се покачи и зрителският интерес. Това е вън от съмнение.
Освен това феновете имат нужда от по-добра обратна връзка. Много отбори неглижират това. Не е само до маркетинг и артикули. Инициативи като тези на новата Фондация ЦСКА сплотяват общността и даряват с безценен опит семействата, които присъстват на мачовете. Масово по стадионите у нас има какво да се подобри. Инициативи с билетите като „доведи приятел безплатно“ също биха спомогнали това да се запалят други.
Най-верните фенове пък обичат честността. Ако даден клуб не изразява ясно своите цели и възгледи за бъдещето, това води до реене из пространството. Хората трябва да са наясно с проблемите на отбора и заедно да се потърсят решения. С изключения на няколко клуба от Първа лига останалите „ритат за здраве“ и нямат ясно изразени цели. Карат я на максимата „играем мач за мач“, което е пагубно в дългосрочен план. А задълженията към феновете свършват с пускането на билетите за следващото домакинство.
Липсват практики като Ден на отворените врати, видео материал от кухнята, който да направи съпричастни масата фенове към каузата на дадения отбор, не се разказват историите на легендарни привърженици от миналото, за да има правоприемственост. Клубната идентичност на много от тимовете е почти загубена. Тук отново може да се посочи като причина и стратегията с масовото използване на чужденци, на които практически не им пука за емблемата и историята.
Има още причини за пагубното състояние на българския футбол към днешна дата и празните стадиони. Дано последните редове са подействали като храна за размисъл и се създаде ползотворна дискусия. От всички нас зависи бъдещето на най-великата игра тук.
Няма коментари.