Левски спечели с 2:0 домакинството си на ЦСКА 1948 в мач от 27-ия кръг на Първа лига и сложи край на серията от четири поредни равенства.
„Сините“ поведоха още в деветата минута. Марин Петков получи топката на границата на наказателното поле и с удар по земя с левия крак успя да прониже вратата на съперника – 1:0. Десет след това 26-кратните шампиони вкараха и втори гол. Голмайсторът Петков центрира от ъглов удар в наказателното поле, а Александър Колев се извиси над защитата и с глава реализира – 2:0.
Малко по-късно домакините можеха да стигнат и до трето попадение. При въздушен двубой с Колев топката докосна ръката на Теодор Иванов и след преглед на видеозапис от ситуацията съдията посочи бялата точка. Централният нападател застана зад топката, но Леви Нтумба спаси силния му шут.
В 82-ата минута „червените“ удариха греда. Пробив на Радослав Кирилов завърши с хубав удар от дистанция. Вуцов обаче успя да отклони топката преди тя да се отбие в напречната греда. Пет по-късно ЦСКА 1948 получи дузпа след нова намеса на ВАР. Кристиан Макун блокира с ръка изстрел на Петър Витанов. Зад топката застана Кирилов, който стреля в левия ъгъл, но Вуцов отрази.
В крайна сметка Левски стигна до победата, а с нея тимът на Хулио Веласкес събра 56 точки – с 11 по-малко от лидера Лудогорец, но вече и с осем повече от третия Черно море в битката за втората позиция. В неделя „сините“ гостуват на Берое в Стара Загора.
Преди този двубой Левски влезе в „криза“ на равенствата с четири поредни такива. А старши треньорът Веласкес не спираше да изненадва с коментарите си. След мача с Ботев Пловдив (1:1) той подчерта, че първата част била най-силното полувреме, което отборът е изиграл. Добре е, обаче да си припомни дебюта срещу Лудогорец на „Герена“ – тогава Мустафа Сангаре пропусна два пъти сам срещу вратаря, а Джавад Ел Джемили разтресе мрежата на шампионите. Срещу „канарчетата“, обаче, така и не се стигна до нито една чиста голова възможност…
С този хикс Левски подобри собствен рекорд по поредни равенства в българското първенство. Това е интересен акцент в представянето на „сините“, които след тази точка вече не можеха да се похвалят с най-добрите резултати през пролетния полусезон. Така испанският наставник се лиши и от последното си алиби, което го прикриваше досега. Реалността извади наяве всички слабости и треньорът трябваше да намери реални решения на проблемите – защото отборът не само не печели, но и не демонстрира необходимото желание за тома. В последните четири срещи преди тази с ЦСКА 1948 бъдещият вицешампион два пъти се спаси по чудо и още два пъти не намери сили да надделее над съперника след 1:1. Остана усещането, че, според Веласкес, равният резултат не е провал, а приемлив изход – новото нормално за отбора, ръководен от човек, който изглежда живее в собствена илюзия.
Факт е, че Левски демонстрира прилична енергия в играта срещу Ботев, опитвайки се да наложи контрол над мача и да задържа владението на топката, но това не се трансформира в реални голови опасности. И явно с този треньор този модел ще стане нещо обичайно за тима. Веласкес има своя специфичен прочит на футбола, без да се замисля, че клуб като Левски не може да си позволи да не печели пет поредни срещи. Все пак трябва да се признае, че испанецът работи в относително комфортна среда. Левски се намира в „буферната зона“ на сигурното второ място, без сериозна конкуренция отдолу. Това прави победите не толкова наложителни. Може би, това е възможност Веласкес да реализира идеите си на спокойствие и в бъдеще да създаде по-резултатен тим.
Срещу ЦСКА 1948, обаче отборът трябваше да покаже реакция пред собствените си фенове. Второто полувреме срещу „червените“ пък напомни поразително на онази сaмоуспокоителна втора част срещу Спартак Варна (2:0). Лошото е, че и в двата случая наставниците на съперниците – първо Николай Киров, а сега Борислав Кьосев, който вече не е начело на ЦСКА 1948 – обясниха след мачовете, че едва ли не са посветили първата част, за да отдадат почит към Левски и неговата публика. После, обаче решили да наложат своя стил. За Веласкес това е тревожен сигнал – не може да позволява отборът да губи контрол след паузата. Ентусиазмът от добрите първи полувремена няма да е достатъчен в плейофната фаза, когато съперниците ще бъдат дори по-силни и по-подготвени.
Но нека оставим критиките настрана и да се обърнем малко и към по-позитивните аспекти. Един от тях бе този, в който Светослав Вуцов се появи като титуляр. Ако това се бе случило непосредствено след трансфера му, щеше да бъде несправедливо към Матей Маркович, въпреки недъзите му, а подобен ход можеше да предизвика вълна от клюки и спекулации. А ако Светльо беше допуснал груба грешка още в първия си мач, това можеше да се окаже катастрофален старт на кариерата му на „Герена“. Участието му срещу ЦСКА 1948 дойде навременно, прецизно и изискано. Или казано модерно – с безупречен тайминг.
Вуцов започна да печели симпатиите на феновете, които показват, че могат да преодолеят предразсъдъците, ако видят правилно отношение и себераздаване. Скромност, трудолюбие, уважение – това е, което се очаква от Светослав. Самият той трябва да бъде пример за младите играчи, защото никой не трябва да бъде преждевременно отписван. Вуцов може и трябва да се утвърди като №1 под рамката на Левски и да дочака своя голям трансфер, подобно на Пламен Андреев.
Добро впечатление направи и Карлос Охене. Още в началните минути срещу ЦСКА 1948 опита мощен удар от дистанция. Той може да се превърне в нещо като Джеймс Ето’о за този Левски – макар и по-зрял и с дори по-голям футболен интелект. Вече трети треньор на „сините“ му гласува доверие. Комбинацията му с Георги Костадинов в центъра изглежда най-подходяща за международни или турнирни мачове, тъй като и двамата имат какво да добавят в офанзивен план. Не са изцяло дефанзивни, но в Левски се очаква по-голяма доза креативност отвъд средата на терена.
Отлични думи заслужава и Марин Пеков, който продължава да впечатлява с изявите си през настоящия сезон. 21-годишният флангови футболист откри резултата срещу ЦСКА 1948, записвайки осмото си попадение в шампионата – рекорд за него до момента. Това се случи в 25-ия му мач в Първа лига през сезон кампанията. Марин вече задмина постижението си от предишния сезон (2023/2024), когато реализира седем гола в 31 мача. Нарастващата му ефективност е ясен знак за израстването му не само като играч, но и като личност на терена.
Юношата на „сините“, който дебютира в първия състав на 10 ноември 2019-а година при гостуването на Ботев Пловдив (0:1), оттогава неизменно върви нагоре. Още тогава, въпреки че бе едва на 16 години, демонстрира увереност и зрялост, които подсказваха, че Левски разполага с нещо повече от обикновен талант. С годините той се утвърди не просто като титуляр, а като човек, който може да поведе отбора напред в трудни моменти.
Попадението му срещу ЦСКА 1948 бе под номер 29 за Левски във всички турнири, от които 25 в първенството, три за Купата на България и едно в европейските клубни турнири. Срещу „червените“ той записа своя мач №129 с екипа на Левски, а с осемте си гола в Първа лига за сезона се нарежда на второ място сред реализаторите на „сините“, изоставайки само зад Алекс Колев, който има 9.
С всяка изминала среща Марин Петков затвърждава впечатлението, че не само бъдещето, но и настоящето на Левски минава през неговата игра. Лидерските му качества, оформени още от юношеските години, сега вече намират пълно изражение и на професионалната сцена.
„Трябва да имаме предвид процесите на развитие, в които се намираме. От моя гледна точка мога да ви кажа, че гледам всички мачове от първенството. Нивото, което показахме през първите 45 минути е изключително трудно да го поддържаме 90, 97 минути или през целия мач. Не трябва да забравяме нещо фундаментално в този спорт – ти винаги се изправяш срещу противник, който също иска да победи“.
„В предишния мач се изправихме срещу отбор, който в последните си три двубоя бе отбелязал 11 гола. Аз искам, ако победим с 1:0, да сме победили с 3:0, ако победим с 3:0, да сме победили с 5:0. Аз винаги искам отборът да се представя много по-добре, но трябва да сме реалисти. Много би ми се искало да поддържаме нивото от първите 45 минути и през вторите полувремена“.
В заключение, тези думи на Хулио Веласкес от пресконференцията му преди мача с Берое в неделя отразяват ясната му визия за дългосрочното изграждане на отбора и стремежа към постоянно усъвършенстване. Той подчертаа значението на процеса на израстване и призна, че поддържането на високо темпо в хода на целия мач не винаги е възможно. Осъзнаването на силата на съперника и реализъмът в оценката на представянето, обаче не отменят неговия перфекционизъм и амбиция – дори при убедителна победа, Веласкес иска още повече. Именно този манталитет е основа за устойчиво развитие и високи цели, което е от ключово значение за бъдещите успехи на отбора.
Няма коментари.