Ботев Пловдив ли издрапа до равенството 2:2 със Славия или късметът споходи „белите“, за да не получат по-ранни голове. Вероятно за всеки наблюдавал срещата на „Александър Шаламанов“ в „Овча купел“ отговорът ще е различен. И има право да бъде такъв. Столичният тим винаги е бил по-реактивен отбор при Златомир Загорчич и често набляга на синхрона в защита и предпазливостта, за сметка на по-отворените действия. Срещу бърз и комбинативен отбор като „жълто-черните“ вторият подход може да се окаже самоубийствен дори за по-класни състави от този на Славия. Играчи като Самуел Акере, Константинос Балоянис, Джеймс Ето’о умеят да атакуват празните пространства по фланговете, а това спомага много контраатаките на Ботев при Душан Керкез.
В двубоя със Славия пловдивският тим има за какво да съжалява. Макар да вкара късен изравнителен гол, Ботев създаде достатъчен брой шансове да вкара 4-5 попадения. Уви за хората с жълто и черно в сърцето, мачовете, в които се реализира всяко положение, почти не съществуват. Пропуските са неделима част от играта и в това е нейният чар – така по-скромният може да излъже по-солидния. Играта на Ботев имаше както позитиви, така и очевидни недостатъци.
Най-важното е, че пловдивският клуб не допусна втора поредна загуба като гост след тази от Крумовград. С подобни серии, особено в неприятна за „канарчетата“ дестинация като София, се създава синдром. А време за излизане от неуспешни поредици почти няма. Остават едва 7 кръга от редовния сезон. Тези седем завъртания ще определят накъде ще поеме Ботев Пловдив, а и двата вероятни изхода носят определени изводи. При класиране в топ 6 Душан Керкез ще бъде обявен за магьосник и ще заслужи още по-голяма обич от бултрасите. Именно в челниците е и мястото на клуб като Ботев. Оставане в средната четворка пък може да отвори нов фронт в борбата за Европа. И този развой има своите поддръжници, но не вярвам феновете на Ботев да са ентусиазирани от идеята за загубени точки и мачове с Крумовград, Берое, Локомотив София или нещо подобно…
В хода на мача със Славия Керкез със сигурност е извадил точните поуки и Ботев ще опита да не повтаря стари грешки, а само да утвърди положителните нюанси в играта си.
Страхотното включване на Дилан Мертенс
Нидерландският футболист влезе на мястото на автора на първия гол Янис Карабельов. Мертенс записа около 25 минути игра с продължението и смело можем да кажем, че за времето си на терена бе най-добрият. Вътрешният халф удари греда, асистира за второто попадение на Георги Николов в края на мача и имаше още един доста опасен шут, минал до гредата. Освен тези три акцента от играта си, „намерили място в репортажите“, както се казва, Мертенс се понрави с още няколко свои отигравания. Рижавият бивш халф на Царско село се превърна в грешник срещу Крумовград (загубата с 1:2). Но ако затвърди представянето си от „Овча купел“, Мертенс бързо ще изкупи греховете в очите на феновете. Ботев се нуждае от Мертенс във форма, а нидерландецът със сигурност би искал да си върне титулярното място.
Бракът в центъра на терена
Самият Мертенс внесе огромна глътка свеж въздух в халфовата линия на Ботев в столицата. Антонио Перера и Янис Карабельов оформят добро партньорство помежду си, но тандемът не сработи на „Александър Шаламанов“. Не и така, както би искал Душан Керкез или самите полузащитници. Въпреки че Карабельов вкара на родния си тим и не се израдва (поздравления!), едва ли ще запомни мача като най-доброто си представяне. Безспорно голмайсторското попадение ще му даде самочувствие, но неточностите в играта му събудиха известна тревога. Същото се отнася и за Перера. Испанецът е много далеч от плахия футболист в началото на престоя си в Пловдив и трупа все повече фенове. В мача със Славия обаче, Перера направи голям брой грешни подавания, често изоставаше в позиционирането си и нямаше да е грешка и той да бъде сменен, а не Янис Карабельов.
Рецептата за Самюел Акере
Бързоногото дясно крило на Ботев Пловдив се превърна в жертва на защитата на Славия. Едва ли дори хората с най-розови очила ще отрекат този факт. Левичарят бе напълно обезвреден от новото попълнение на „белите“ Ивайло Марков и докосванията му до топката бяха епизодични и хаотични. Колегата му на отсрещния фланг Ехидже Укаки определено се нуждае от време за адаптация. По този начин Ботев до голяма степен сам неутрализира фланговете си на „Овча купел“, а там е най-голямата сила на тима.
Няма коментари.