След като Левски направи чудесен старт в първенството, в последните си три двубоя отборът изгуби пет от девет възможни точки и вкара само един гол, но въпреки това остава лидер и след този кръг. Обективно погледнато обаче не би трябвало да има драми след първото равенство на „сините“ за сезона при гостуването им край морето, тъй като те и Спартак изиграха един добър за родните стандарти мач.
Двата тима показаха желание, движение и агресия, атакуваха и търсеха празните пространства, и за да завърши срещата без голове, причината е, че съперниците бъркаха в последния пас и това им попречи да доразвият добрите си футболни атаки и да изведат на чиста позиция свой съотборник, за да потърси той завършващия удар.
Левски отправи и малко удари към вратата, но пък от друга страна изнасяше бързо и добре топката, и имаше бърз преход в двете фази, което му позволяваше по-бързо да стига до противниковата врата.
При играчите на „сините“, както и при тези на домакините, имаше скорост, те се бореха и във всеки един момент търсеха атаката. Но този последен пас така и не дойде, а той е най-важния във футбола – така да подадеш удобно топката на партньор, че да може той да реализира гол.
Трябва също да се отчете, че опитните защитници на „соколите“ Ангел Грънчов и Александър Цветков правилно си разпределяха силите и атакуваха и биеха за първа топка Алекс Колев и Мустафа Сангаре.
Варненските бранители печелеха въздушните единоборства със сините тарани и не им позволяваха да играят с топката, не им дадоха и възможност да излязат на чисти положения и да шутират директно към вратата. Това в някои моменти принуждаваше Колев да се връща далеч назад, за да иска и да тръгва с топката, нещо което не е неговата игра.
Що се отнася до Сангаре, той е силен, когато получи кълбото на скорост и нахлуе в празно пространство, защото иначе го губиш като играч. Предвид голямата му и отворена крачка, когато му е доставен добър пас и той е с топка в крака, Сангаре става трудно уловим и на съперниците ще е нужно да имат поне двама подсигуряващи, за да опитат да го спрат.
Всичко това обаче Мустафа не можа да го покаже във Варна, но може би още не е на сто процента подготовен, след като закъсня с подготовката, а и трябва да вземем под внимание това, че защитата на Спартак му отдели специално внимание и успя да го неутрализира. Също така Сангаре не получаваше и перспективни извеждащи пасове от хората зад него в средата на терена.
За разлика от предни срещи двамата халф-бекове на Левски също не бяха ефективни и не успяха при включванията си край тъчлинията да подадат добър завършващ пас. Майкон може би имаше само два-три интересни хода, докато Алдаир не направи почти нищо, а отделно по-бавно се прибираше и назад.
В средната линия висока оценка заслужава Карлос Охене, както заради движението, борбата и отнемането на топката, така и за участието му в нейното разиграване. Полузащитникът бе пред тримата защитници и свърши цялата черна работа и добре че не тръгна да се включва често напред, защото можеше да стане по-сложно за Левски в дефанзивен план.
Усилията на Охене обаче не бяха достатъчни, тъй като Асими Фадига и Евертон Бала не успяха да покажат нищо от това, което е искал от тях Станислав Генчев. Двамата не се показаха, не се виждаха често и нямаха ярки моменти, а за да не се покажеш, означава, че не играеш с топката и ти е слаба играта. При Фадига и Бала я нямаше тази ангажираност и постоянство в действията, и те на практика не търсеха топката и не участваха в разиграванията.
Не на последно място на Левски се отрази и моментното състояние на Джавад Ел Джемили. Очевидно неговата форма е паднала и той влезе като резерва, а за него се знае, че когато е в оптимална форма, умее да създава напрежение в редиците на съперника със своя интелект, подавания и отигравания.
Ел Джемили знае как да подава топката и на кой да я подаде, умее да сменя темпото и посоката, и да дриблира и да шутира, а когато влиза от тъча навътре събира съперници и отваря пространства. За 25-те минути по време на съботния двубой обаче не видяхме нито един от неговите типични рейдове.
Джавад не мръдна от тъча, а може би така е бил и инструктиран, но при всички случаи това не беше футболиста, който синята общност е свикнала да вижда. Нито срещу Спартак, нито срещу Хебър и Лудогорец. Неприятното е, че това се отразява и на резултатите на Левски, но в следващите мачове „сините“ ще имат възможност да покажат, че не зависят от един играч.
Няма коментари.