На мащабната си пресконференция от 10 юни ЦСКА обяви, че ще се раздели с няколко футболисти. Подобен фрагмент бе загатнат и дни по-рано след опустошителния европейски бараж с ЦСКА 1948. Бе обявено, че ще си тръгнат играчите с изтичащи договори. На 10 юни Филип Филипов – изпълнителен директор със спортно-технически функции, препотвърди комюникето на клуба и назова пет имена на сигурни напускащи. Данило Асприля, Мено Кох, Фернандо Каранга, Юрген Матай и Енес Махмутович.
Последният от тях вече си взе „сбогом“ с „червените“. Националът на Люксембург го направи тихо, скромно, невзрачно…и в Инстаграм. Какъвто бе голяма част от престоя му в ЦСКА. Снажният бранител дойде в началото на 2022-ра година заради войната в Украйна, но в продължение на няколко месеца нямаше възможност да играе заради документални неуредици. Административните проблеми далеч не са чужди на „червените“ и люксембургският национал бе неволна жертва.
Може да се твърди, че Махмутович е пълноправна част от ЦСКА от лятото на въпросната 2022-ра. Тогава на „Армията“ дойде Саша Илич, който спорадично разчиташе на Махмутович в центъра на ариергарда. И трябва да кажем, че понякога Енес далеч не подвеждаше с изявите си. Футболистът с косоварски корени е силен в играта един на един, умее да печели въздушни сблъсъци и е доста грамотен тактически. Вероятно е един от най-умните бранители по нашите терени в последните два сезона. Доказателство за добрите качества на Енес е, че бранителят не излиза от състава на Люксембург. А „Великото херцогство“ едва не стигна до европейските футболни финали.
Енес има и своите безспорни дефицити. За своя ръст националът има ялово присъствие в противниковото наказателно поле и борави доста трудно с топката в крака. Скоростта също не е сред силните черти в играта на Махмутович. Футболистът от Люксембург разчита далеч повече на позициониране и добра преценка. Ако защитникът бе силен във всички елементи в играта си, вероятно след Украйна нямаше да дойде в ЦСКА, а щеше да поеме в далеч по-престижно първенство.
Звездният миг на Махмутович дойде точно преди година време. В предпоследния кръг защитникът даде преднина на ЦСКА в друг опустошителен мач срещу ЦСКА 1948. Единственият гол на 27-годишния играч се оказа онова изпълнение във вратата на Даниел Наумов, което почти донесе 32-рата титла на ЦСКА. Уви, ударът на Махмутович от дистанция бе помрачен от върнат гол от Педриньо – също от далечно разстояние. А историята от края на този мач е добре известна – Иван Турицов прати топката в аут от дузпа, а с това и надеждите на „армейците“ да вземат златото през 2023-а година.
Точно 12 месеца по-късно Махмутович се разделя с ЦСКА. И няма да бъде запомнен с почти нищо в „червената“ история. „Почти“ не носи резултат. „Почти“ гол не носи победа, нито титла. Компромисът е прекият път към провала. Казвали са го не един или двама специалисти в своите сфери. Един от тях – Стамен Белчев, бе последният треньор на Махмутович в ЦСКА и това бе негова честа реплика. Може би и тя обрисува най-точно Енес Махмутович. Един немного специален играч, с нелоши качества, но и твърде далеч от това, което се изисква за ЦСКА. Последното отиграване на Махмутович, обявило раздялата му с „червените“ обрисува целия му престой. Безвкусен, семпъл, изчерпващ се в една-едничка дума – „Благодаря“ – от играча към привържениците. Феновете на ЦСКА могат да благодарят на люксембургският национал – за професионализма, само и единствено. За ЦСКА и „Червена“ България си трябва и сърце.
Няма коментари.