Испания стана първата нация, спечелила Европейското първенство четири пъти, след като във финала преди седмица надделя над Англия с 2:1. По този начин „Ла Фурия Роха“ добави още един трофей след тези през 1964-а, 2008-а и 2012-а година.
Те го направиха както чрез идеология, така и чрез гениални индивидуалности. Испанците започнаха турнира далеч не като един от големите фаворити и със селекционер, който не беше много известен извън страната.
Но те спечелиха всичките си седем мача, за да вдигнат трофея по убедителен начин. А как го направиха и какво седи в основата им на успеха, време е да разберем!
Селекционерът
Едно общо мнение, което се превърна в нещо като правило, гласи, че Европейското първенство не е турнир за треньори от най-висока класа.
Луис де ла Фуенте, подобно на Феручо Валкареджи (1968), Хелмут Шон (1972), Юп Девал (1980), Мишел Идалго (1984), Ричард Мьолер Нилсен (1992) и Роджър Лемер (2000), които спечелиха Европейското първенство, беше вътрешно назначен. Неговият най-забележителен клубен мениджърски опит беше период от 11 мача начело на Алавес повече от десетилетие. Но той спечели Европейско първенство с отборите на Испания до 19 и до 21 години, преди да му бъде предложено да поеме мъжете след Световното през 2022-а година. По време на ЕВРО 2024 пой пък навърши 63 години.
След трудния старт, който включваше загуба с 0:2 от Шотландия в началото на квалификацията за Европейското първенство тази година, Де ла Фуенте бързо преобрази отбора, за да спечели Лигата на нациите миналото лято и постепенно утвърди своя авторитет. Специалистът е ревностен католик, фен на бикоборството и твърди, че се нуждае само от три часа сън на ден по време на турнира.
В този смисъл той напомня на Висенте дел Боске, който донесе Световната купа на Испания през 2010-а година и триумфира на Европейското първенство 24 месеца по-късно. Той беше колкото треньор, толкова и бащинска фигура в отбора.
Тактиката
Докато отборът на Дел Боске от 2012-а гоидина играеше доста търпеливо и с множество подавания, Испания от ЕВРО 2024 се отличаваше със своята директност. Използването на две характерни крила определи стила им още в началото на турнира. Това бяха 22-годишният Нико Уилямс нахлу по левия фланг и Ламин Ямал, на 16 години през по-голямата част от надпреварата, нападащ отдясно. Именно двамата комбинираха за откриващия гол във финала.
В лицето на капитана Алваро Мората имаше централен нападател от старата школа, на когото понякога му липсваше финес, но компенсираше с упорит труд и физически качества. Трима владееха смело халфовата линия – Фабиан Руис, Дани Олмо, който замени контузения Педри от ¼-финалите на турнира, а Родри застана зад тази двойка и покриваше крайните защитници Даниел Карвахал и Марк Кукурея.
Въпросът е дали това представлява истинска промяна в националната идентичност. В края на краищата, Испания все още използваше система 4-3-3 и доминираше в притежанието на топката, като по-често дайствията в мача се водеха в противниковата половина. Всичко изглеждаше в съответствие с начина, по който повечето испански младежки отбори играха в предходните години. Имаше леки нотки и на женския отбор на Испания, който спечели Световната купа миналата година.
„Ла Фурия Роха“ си остава чисто испанска, но по нов и модерен начин.
Статуквото се промени
Това не беше турнир на утвърдени суперзвезди, което може да се потвърди от факта, че нито един от състава не присъстваше в Топ 30 за „Златната топка“ в предходната година.
И докато предишните отбори на Испания бяха базирани около ядро, съставено от грандовете Барселона и Реал Мадрид, клубът, който допринесе с най-много играчи за този отбор, е Реал Сосиедад – цели петима, включително авторът на шампионския гол Микел Оярсабал. Четиримата представители на Барселона бяха на средна възраст 20 години. Само един играч на каталунците (Ямал) и един от Реал Мадрид (Карвахал) пък започнаха от първата минута във финала.
Забележително е също, че двойката централни защитници на Испания не е наистина испанска. Робин Льо Норманд и Аймерик Лапорт са родени и израснали във Франция, по-късно преместили се в страната на баските, за да играят съответно за Реал Сосиедад и Атлетик Билбао. Реално те са национални на Испания, откакто са навършили 26-годишна възраст.
Ключовите играчи
Доминацията на Испания беше толкова осезаема, че може да определим поне петима играчи в този аспект.
Крилата Уилямс и Ямал бяха неудържими в много моменти, а Руис беше, може би, единственият играч на турнира, който беше способен едновременно да контролира играта и да помогне за решаването ѝ в последната трета. Наложителното включване на Олмо предостави на Испания различно измерение и той отбеляза както в ¼-финала, така и в ½-финала.
Официалният играч на турнира е Родри, може би най-добрият опорен полузащитник в света, въпреки че той беше заменен на полувремето във финала поради контузия и впоследствие неговите колеги спечелиха мача без него.
Това е доказателство един наистина вече изграден отбор.
Финалът
Среща с фаворита на букмейкърите преди турнира Англия, който изобщо не впечатли в нито един момент, не означаваше, че ще бъде толкова лесно.
Но Испания командваше ситуацията през първото полувреме, без да създава сериозни положения. Принудителното напускане на Родри на почивката убеди Де ла Фуенте да промени схемата на 4-2-3-1, като премести Руис до резервата Мартин Субименди, и Испания откри резултата почти мигновено, когато започна второто полувреме, като Ямал намири своя колега на другия фланг Уилямс.
Англия може би имаше повече опции на пейката и Коул Палмър влезе, за да изравни 17 минути преди края на редовното време. В този момент Испания се дръпна леко в защита и позволи на „Трите лъва“ да вземат инициативата.
„Ла Фурия“, обаче, нанесе своя решителен удар в 86-та минута и заслужиха победата си. Точно както срещу Германия, когато отбелязаха победно попадение в 119-ата минута. Брутално, без шанс за какъвто и да е било отговор.
Най-важният момент в турнира
Европейското първенство има навика резервните нападатели внезапно да стават герои.
Оливер Бирхоф не бе отбелязвал гол за 92 минути игра в първите пет мача на Германия на ЕВРО 96, докато не реализира и двете попадения във финала. Давид Трезеге от Франция бе отбелязал само гол в последния мач от групата, преди да влезе от пейката и да реализира длатен гол срещу Италия четири години по-късно. Едер пък игра само 13 минути в турнира, преди да бъде се превъна в герой за Португалия във финала на ЕВРО 2016.
Този път Оярсабал беше „златната“ резерва, след като влезе на мястото на Мората в 68-ата минута. Повече крило, отколкото нападател, той все пак показа брилянтна игра на върха на атаката, за да засече подаване на Кукурея и да спечели четвъртата европейска титла за „Ла Фурия Роха“.
Испания беше най-добрият отбор на ЕВРО 2024
Испания не допусна нито една загуба в турнира, като победи Хърватия с 3:0 в първия мач, а най-доброто им представяне всъщност дойде при минималния успех с 1:0 над защитаващия титлата си Италия, преди да стигне до още една победа с 1:0 над Албания, макар и с доста променен състав. Дори и тогава играчите показаха, че се чувстват много комфортно в подобна формация.
В елиминациите испанците имаха своите моменти на притеснение, когато Грузия поведе рано, но след това обърна с превъзходна игра през втората част. Последваха три поредни победи с по 2:1 срещу сериозни съперници в лицето на домакина Германия (след продължения), Франция (след обрат) и Англия във финала.
Испания имаше някои слабости, главно поради „смелото“ позициониране на тяхната халфова линия, но със сигурност заслужиха крайния успех, побеждавайки финалистите от ЕВРО 2020 2020 (Италия и Англия), финалиста Франция и бронзовия медалист Хърватия от Световното първенство през 2022-а година и страната домакин (Германия).
Те, може би, бяха най-добрите на Европейското първенство, откакто предишното поколение на Испания триумфира преди 12 години, и се нареждат до отборите на Западна Германия през 1972-а, Франция 1984-а и Франция 2000-а година като безапелационни победители.
Няма коментари.