Отборът на Черно море приема Левски в най-интригуващия двубой от предпоследния кръг в редовния сезон на елитното първенство, като срещата е утре (събота) от 20.15 часа на стадион „Тича“.
При положение че „моряците“ спечелят, те ще завършат без загуба у дома за втори път в историята си в А група, откакто е създадена през 1948 година.
Първият път е през сезон 1988/1989, когато Черно море записва 8 победи и 7 равенства във Варна, а до този момент през настоящия шампионат подопечните на Илиан Илиев имат 13 победи и един равен.
Евентуалните три точки ще позволят също на варненци да са най-малко трети в класирането преди плейофите в първата шестица.
Предвид моментното състояние на Черно море и Левски, може да се твърди, че домакините разполагат със сериозни аргументи да постигнат краен успех и затова има поне пет основателни причини.
Първа причина – треньорът. Илиан Илиев със сигурност по-добър от Николай Костов, но не само от него, а и от всички други в групата на майсторите. Неслучайно той спечели категорично и анкетата за най-добър наставник за миналата година и закономерно му бе поверен и националния отбор, с който до момента регистрира успешни резултати и няма загуба в първите си четири двубоя.
Безспорно това е най-добрата година в треньорската кариера на Илиан в държавното първенство, след като неговите познания във футбола, виждания за играта и методи на работа дават страхотни резултати.
Илиев е еднакво силен както при избора на състава за всеки мач, така и при ротациите в него, изготвянето на печеливши стратегии и вземане на правилни решения в хода на срещите.
Той е също така добър мотиватор и знае как да придава вярната настройка на играчите и да ги убеждава в идеите си, за да могат впоследствие те да ги пресъздават на терена.
Втора причина – отборната игра в дефанзивен план. Черно море умее да прилага успешна преса, за да отнема по най-бързия начин топката, когато я загуби, а в затварянето на пространствата при атаките на съперниците участват активно всички футболисти. Включително и нападателите, които са първите защитници. Стабилното представяне на „моряците“ в този аспект на играта им позволи да допуснат само 8 гола в 14 срещи пред своята публика, което прави по 0.57 на мач.
Трета причина – полузащитниците. Във футбола има една приказка: Кажи ми кои са халфовете ти, за да ти кажа какъв отбор имаш. Черно море определено разполага с можещи и рутинирани изпълнители в тази стратегическа зона, които са полезни както при правенето на играта, така и при спирането на противниковите атаки.
В средата на терена Васко Панайотов е най-постоянния играч на тима през последните три сезона и успява да поддържа високо ниво, а Пабло Гарсия пасна като дялан камък след завръщането си на „Тича“.
А какво да кажем за Даниел Димов. Впечатляващо е неговото умение да се позиционира на точното място и да печели първа или втора топка. Освен че отнема кълбото с лекота, Дани знае и кога да извършва тактически нарушения, и всички тези негови действия като цяло не позволяват на съперниците да развиват атаките си. До тримата на терена от третия пролетен кръг е и Илиан Илиев-младши, който дава още солидна опция на баща му.
Четвърта причина – Мазир Сула. Умишлено го оставих извън другите полузащитници, за да му отделя специално внимание. Защото Сула е един завършен плеймейкър и незаменим при изграждането на атаките, дори и когато е поставен отляво, а не зад централния нападател. Сула притежава ювелирна техника, поглед върху играта и съвършен пас, и е проектирал повечето от най-футболните атаки на отбора през сезона. Предвид качествата на Мазир, той е сред най-добрите на своя пост у нас, да не кажа нещо повече, и един от играчите, които могат да направят разликата само с едно отиграване или докосване на топката.
Пета причина – характер и воля. Именно те допринесоха Черно море да стигне до победи и точки в мачове, които не се развиваха благоприятно. В тях обаче „моряците“ се бореха до края и вярваха, че ще направят обрат. Така се случи на „Тича“, след като губеха от Етър с 0:1 до 69-ата минута, но обърнаха до 2:1 с победно попадение в 83-тата минута на Едгар Пашеко. Също тогава дойде и успеха над Пирин с 2:1, с разликата, че героят бе друг – Даниел Димов.
При 2:2 срещу Локомотив Пловдив пък в най-футболния мач до този момент в първенството според много специалисти, „моряците“ изравниха чрез Живко Атанасов дълбоко в добавеното време, а срещу Арда Панайотов вкара единствения гол в 81-вата минута.
Като гост Черно море взе една точка от ЦСКА чрез гол на Влатко Дробаров в 77-ата минута, а Атанас Илиев реализира дузпа в 81-вата минута за 1:0 във Враца.
Да не забравяме и драмата под Царевец, когато отново блесна Панайотов. Последният заби втория гол за крайното 2:1 в 98-ата минута, след като три по-рано реферът бе подарил дузпа на Етър за 1:1.
Към всичко казано по-горе е редно да добавим и изградения стил на игра, сработения състав и сплотения колектив, с които Черно море разполага и с които е показал, че е в състояние да се противопостави успешно на всеки един у нас.
