На стадион „Георги Аспарухов“ някога се влизаше с вяра и се излизаше с разкази за поколенията. Днес обаче тишината след последния съдийски сигнал е по-силна от всяко скандиране. Надиграванията, обидите към съперника, дори еуфорията от равенство в последната минута – всичко това вече звучи като ехо от друго време. А между редовете от „сини“ знамена все повече се прокрадва една мисъл, която някога бе немислима – какво се случва, когато не остава в нищо да вярваш?
Разочароващата форма на Левски под ръководството на Хулио Веласкес вече не е просто временен спад, а тревожна тенденция. В последните осем мача във всички турнири „сините“ записаха едва две победи, срещу същия брой загуби и цели четири равенства. Началото на пролетния полусезон под водачеството на испанския специалист изглеждаше обещаващо, но постепенно устремът на тима се изгуби. Левски влезе в заглавията с драматичните си обрати в добавеното време – като вечното дерби срещу ЦСКА, завършило 2:2 след геройства в последните минути, и епичното 3:3 срещу Славия, когато головете на Асими Фадига и Алдаир спасиха точката. Въпреки тези проблясъци, сега положението е коренно различно.
Все по-ясно изпъква един сериозен проблем – физическата кондиция на отбора. Левски буквално „издиша“ през вторите полувремена. Ясен пример бе последният мач срещу Черно море, когато варненци направиха обрат с голове в 79-ата и 81-ата минута, дело на резервата Димитър Тонев. Под ръководството на Веласкес, „сините“ са допуснали 11 гола в 11 срещи – средно по един на мач, като осем от тях, или близо 73%, са паднали след 75-ата минута. Това говори за липса на издръжливост и концентрация в решаващите моменти.
Загубата от Черно море бе трета поредна на стадион „Георги Аспарухов“ този сезон, след пораженията от Берое и Септември София през есента. Докато първите две се водят на сметката на Станислав Генчев, последната ясно подчертава проблемите при Веласкес. Вместо самокритика, наставникът за пореден път заяви, че се чувства обиден. Но реалният повод за обида е у феновете – онези, които плащат за билети и наблюдават беззъбата продукция на своя тим. „Герена“ все по-често става сцена за радост на гостуващите съперници, които не пропускат да се снимат пред таблото с резултата – свидетелство за още една загуба на домакините.
Тактически, Веласкес изглежда често надхитрен от своите колеги. В последния двубой Илиан Илиев демонстрира усет и търпение, променяйки хода на мача през второто полувреме. Той върна Мазир Сула на позицията му в центъра и пусна Тонев и Тиерно Бари, които обърнаха мача. Рискът, поет от националния ни селекционер с позиционирането на Сула по фланга през първата част, остави тима без креативност в средата, но след връщането му на познатата му позиция, отвори вратата за варненския обрат. Не е за подценяване и фактът, че испанецът не успя да се наложи и срещу други опитни треньори – Златомир Загорчич, Душан Керкез, Александър Томаш и Александър Тунчев, като дори бе на ръба да допусне издънка и срещу Николай Киров.
Предстои ново предизвикателство – мач със Септември и Николай Митов, който вече веднъж удари звучен шамар на „сините“ през есента. Ще бъде интересно дали Веласкес ще обърне внимание на преотстъпените от Левски Борислав Рупанов и Асен Чандъров, които по думите му се наблюдават от щаба.
Но колкото повече минава времето, толкова по-ясно става, че при настоящото треньорско ръководство бъдещето изглежда неясно. Европейското участие би било още по-голямо изпитание, а с оглед моментната форма, шансовете за дълъг поход в Европа изглеждат илюзорни.
Още по-обезпокоителна бе липсата на реакция при неотсъдената дузпа след игра с ръка на Влатко Дробаров. Единствено Георги Костадинов потърси обяснение от съдията Георги Давидов. Нито един съотборник не го подкрепи, нямаше съпротива, нито вдигната ръка. Сякаш се играеше контрола. А тази апатия се прехвърля и върху трибуните – част от публиката вече не страда, а се забавлява с това, което е останало от отбора. Резултатите минават на заден план, а привържениците все повече приличат на американски фенове, за които шоуто е по-важно от победата.
Състоянието на Левски при Веласкес тревожно напомня и за проблемите, които съпътстват ЦСКА през настоящия сезон. И при „червените“ се наблюдава липса на постоянство, игрова идентичност и характер, особено в ключовите срещи, където вместо доминиращ отбор, на терена излиза колеблив отбор. И двата тима демонстрират тактическа уязвимост, като смените рядко носят нужната промяна, а физическата подготовка оставя сериозни съмнения. Нито Веласкес, нито Томаш намират начин да извлекат максимума от съставите си. Така двата столични гранда, вместо да се борят рамо до рамо за титлата, се лутат в криза на идентичността и изглеждат все по-далеч от нивото, което привържениците им заслужават.
Настоящото състояние на Левски под ръководството на Хулио Веласкес е отражение на по-дълбоките проблеми, които не се решават с единични резултати или краткотрайни избухвания. Отсъствието на постоянство, физически спадове в ключови моменти и тактическа нерешителност оставят отбора уязвим и предвидим. Липсата на енергия, самочувствие и адекватна реакция на терена подкопава облика на клуба, който исторически е символ на борбеност и достойнство. Въпросът вече не е само дали Левски ще завърши сезона достойно, а как ще успее да изгради посока, която да вдъхне доверие у феновете. Защото, ако апатията продължи да се разпространява и извън терена, рисковете за бъдещето на клуба ще станат още по-сериозни.
Няма коментари.