Пристигането на Манчестър Сити в Торино трябваше да бъде най-големият мач за Ювентус от завръщането им в Шампионската лига. Това върна някои фенове четири години и половина назад, времето, когато имаше слухове, че „биаконерите“ искат да вземат Хосеп Гуардиола за свой треньор, но това така и не се случи.
Най-титулуваният отбор в Италия в момента е в процес на изграждане към „новия“ Ювентус. Въпреки че няма загуба до момента в Серия, ентусиазмът сред феновете на тима не е толкова голям. Отборът дори беше освиркван на полувремето през уикенда, когато наставникът Тиаго Мота беше изгонен срещу бившия си клуб Болоня, който водеше с 2:0 и предвкусваше първата си победа в Торино от 2011-а година. Ако Ювентус беше загубил, това щеше да бъдее първото им поражение в шампионата, статистика, която на пръв поглед прави всичко да изглежда розово.
Но това не е повторение на дебютната кампания на Антонио Конте, когато Ювентус беше непобедим. Рекордна серия от равенства разочарова привържениците. „Старата госпожа“ се събра и успя да стигне до точката срещу Болоня, както направиха в Лайпциг (обрат до 3:2) и в дербито на Италия срещу Интер (4:4). Това бяха два мача, които се открояваха като вълнуващи изключения в иначе приспивния им сезон до момента.
Очакваше се повече от Мота, след като той задържа Специя в елита и след това изведе Болоня до първото им европейско участие на най-високо ниво от 60 години насам. Плавният, авангарден футбол, който той внедри в Ювентус, изглеждаше на светлинни години пред Масимилиано Алегри, неговия предшественик, чийто стил беше обрисуван като период на „тъмните векове“.
През изминалото лято Ювентус отдели повече от 200 милиона евро за осем нови играчи. Половината от тях отидоха само за полузащитниците Дъглас Луис от Астън Вила и Теун Копмайнерс от Аталанта. Основният ремонт изглежда имаше огромен първоначален ефект. „Биаконерите“ победиха новака Комо и Верона с по 3:0. Те не допуснаха в първите си шест мача в Серия А.
Но изведнъж разликата с философията на Алегри не изглеждаше реално много по-добра. Ако в късния етап от управлението на италианеца Ювентус се защитаваше в собственото си наказателно поле, нападателите бяха изолирани и xG-то (очакваните голеве) беше доста ниско, то в началото на ерата при Мота беше само подаване и подаване, за да попречи на противника да владее топката, без идея за това как Юве да действа решително в последната третина. Притежанието на топката от страна на „биаконерите“ често изглеждаше отбранително, неуверено и, когато се опитаха да отворят играта най-добрият им защитник Глейсон Бремер контузи тежко коляното си.
Травмите на ключови играчи започнаха да нарастват точно, когато се появиха първите съмнения за това как Мота може да свърже с ДНК-то на Ювентус. Миналото му като носител на требъл с Интер беше любезно пренебрегнато. Други треньори с неговия профил обикновено не издържат повече от година на „Алианц Стейдиъм“. Маурицио Сари беше уволнен дори, след като спечели последната от деветте поредни титли на клуба в Лигата.
Мота много бързо започна да губи доверието на медиите и феновете и се настани съмнението около отбора. Освен Франсиско Консейсао и, напоследък, Кефрен Тюрам, новите попълнения изпитват трудности. Дъглас Луис не може да си спечели титулярното място и, въпреки че имаше някои проблеми с травми, дузпите, които направи срещу РБ Лайпциг и Каляри в два поредни мача, изглежда накараха Мота да намали доверието си в сънародника му от Бразилия.
Още един представител на петкратните световни шампиони – Данило, който е и капитан на Ювентус, доста изненадващо оставен извън стартовите 11 за първите мачове на Мота начело. Това беше странно, особено като се има предвид неговата интелигентност и способност да играе на няколко позициии, което го демонстрира под ръководството на Андреа Пирло. Голмайсторът на торинци Душан Влахович пък демонстрира, че е по-силен, ако играе с партньор в атаката, като Александър Митрович в националния отбор на Сърбия.
Това повдигна още един въпрос – дали спортният директор на Ювентус – Кристиано Джунтоли, направи отбора по-силен или по-слаб през тази една година на поста? Дори, ако Мота искаше да удовлетвори желанието на Влахович и да играе с двама отпред, той не може. Тимъти Уеа и дори Уестън Маккени бяха изпробвани като алтернативни централни нападатели. Резервният нападател на Ювентус Аркадиуш Милик е контузен дългосрочно, а Мойс Кийн беше продаден на Фиорентина, който в серия от осем победи в Серия А, отчасти заради головете му. Николас Гонсалес, който дойде именно от „виолетовите“ през лятото, пък е дясно крило и често има проблеми с физическата си форма.
Дъглас Луис, Гонсалес и Копмайнерс са на по 26 и се предполага, че навлизат в пиковете на кариерите си. Все още е твърде рано, за да кажем, че сме видели най-доброто от тях за Ювентус, но като цяло се очакваше повече от триото. Гонсалес и Копмайнерс може да са пристигнали късно през летния трансферен прозорец, но бяха в същото първенство и едва ли са имали нужда от дълга адаптация.
Липсата на сериозно въздействие от тяхна страна, пък оказа по-голям натиск върху Кенан Йълдъз. Появата на турчина миналата година беше толкова впечатляваща, че даде на Ювентус увереността да му даде фланелката с номер „10“ и впоследствие да продаде спокойно на Ливърпул Федерико Киеза за само 15 милиона евро, което изглежда добра сделка на този етап. Макар да реализира два гола, влизайки от пейката при зрелищното 4:4 срещу Интер, което беше поредния пример за неговия талант, той все още не е готов да поеме този отбор на раменете си на крехката възраст от 19 години.
Но Ювентус е в преходен период и това не е тайна за никого, макар че точно тази дума „преход“ никога не е влизала в речника на клуба. Но класирането го показва – шести в Серия А и изоставане на седем точки от лидера Аталанта.
Но дойде и мачът с Манчестър Сити. Отново, обаче, феновете бяха недоволни на полувремето (0:0). Но след почивката Ювентус се активизира, показа решителност и се нахвърли върху грешките на Сити. Данило показа класата си, Федерико Гати опита пръв да пробие вратата на Едерсон, а малко по-късно това сториха Влахович и Маккени.
Представянето беше окуражаващо, а победата с 2:0 над английски шампион е престижен резултат. Това възроди част от ентусиазма, който беше избледнял. Въпреки това, този клуб винаги е оценявал себе си по резултатите. Мота знае мотото на Ювентус: „Победата не е важна, тя е единственото нещо, което се брои”.
Алегри, във втория си период начело, победи силния отбор на Челси и тогава се настани лъжливото чувство, че Ювентус се завръща към най-добрите си дни. В крайна сметка той спечели само една Купа на Италия в три бурни сезона. Остава да видим дали Ювентус на Мота може да надгради над поражението на изпадналия в криза Манчестър Сити.
Няма коментари.