Малцина са очаквали от Лудогорец да допусне само един гол в първите десет шампионатни мача. Разградчани заемат комфортно първото място с голова разлика 17:1! А вратарите Хендрик Бонман и Серджио Падт нямат особено голяма работа, благодарение на „желязната“ защита на шампионите.
Единствено Арда успя да се разпише срещу Лудогорец у нас и то при загубата с 1:5. А в мачове като тези срещу Локомотив Пловдив (1:0) и Ботев Враца (2:0) дори не се наложи стражът да прави спасяване. „Орлите“ биха Локо с късно попадение, но то бе дело на сериозен натиск в хода на цялата среща, а не някакъв късмет. Статистиката е красноречива – 22:3 голови ситуации, 8:0 ъглови удари, 8:0 точни удара.
Многото положения са нещо типично за „зелените“, но едва ли някой е очаквал те да пускат по гол на… десет мача!
Героите в защита
С огромна заслуга за многото „сухи мрежи“ е Диниш Алмейда. Бившият централен защитник дойде именно от Локо Пловдив, след което получи една от най-тежките контузии във футбола и пропусна цяла година. Съдбата обаче си знае работата и след кошмара сега отново е на топ ниво. Още по-впечатляващо е, че португалецът успява да помага и в атака, като от лятото насам вкара три гола и даде асистенция в европейските клубни турнири.
Негов най-чест партньор е Оливие Вердон. Африканецът е константа в състава на Лудогорец и много рядко получава почивка. Бранителят кара пети сезон с екипа на „орлите“ и е сред най-важните играчи в отбора. Привлеченият през лятото срещу около 2 милиона евро Едвин Куртулуш пък често е ротиран с въпросните двама. Националът на Швеция обаче не е със статут на твърд титуляр каквито очаквания имаше при представянето му. Конкуренцията в отбора просто е убийствена.
Фланговите защитници Аслак фон Витри, Сон и Дени Групер също заслужават суперлативи за представянето си. Вероятно думата „постоянство“ описва най-добре цялото каре на Лудогорец в ариергарда. Всички тези играчи изградиха същинска стена пред съперниците, която често оставя вратарите Бонман и Падт да скучаят. Капитанът Антон Недялков е трайно контузен, а футболист от неговата класа щеше да вдигне дори още повече нивото на отбора.
Всеки пресира и се връща
Един от важните детайли в играта на Лудогорец е себераздаването във фаза защита. Преди години бяхме свикнали техничните футболисти в предни позиции да неглижират задачите си, когато съперникът е с топката. Сега обаче в отбора цари дисциплина и рядко се виждат своеволия някой да остави непокрит човек или зона.
Разбира се, благодарение и на нападателния стил и трайното владение на топката, работата в защита е сведена до минимум. Дори най-силните съперници – ЦСКА, Левски, Черно море и Ботев Пловдив, не успяха да създадат почти нищо пред вратата на Лудогорец от началото на сезона.
„Орлите“ заключиха своето гнездо
Свикнали сме да слушаме предимно за Якуб Пьотровски, Квадво Дуа, Рик и остналите играчи в атаката на Лудогорец. Тези от защитния вал обаче също заслужават суперлативи. Често във футбола работата им е недооценена. Нападателите обират наградите и статуетките. Но в един отборен спорт всяко звено е от значение.
А добрата къща трябва да има здрави основи. През този сезон си личи, че усилията в изграждането им са неимоверни и нищо чудно до края разградчани да счупят куп рекорди. Както и вратарите им, които често са статисти в мачовете.
Няма коментари.