Манчестър Юнайтед надигра тотално градския съперник Сити, но „гражданите“ някак се отърваха само с два гола във вратата си при поражението с 0:2 на „Олд Трафорд“ в голямото градско дерби от 22-ия кръг на английската Висша лига.
Новият временен мениджър на „червените дяволи“ Майкъл Карик ще помни вечно повторния си дебют начело и, току-виж, си подпечата поста за постоянно след вдъхновеното представяне на отбора пред погледа на великия сър Алекс Фъргюсън.
Michael Carrick is just the third Manchester United manager to win a Premier League game against Pep Guardiola’s Man City at Old Trafford.
— Squawka Dugout (@SquawkaDugout) January 17, 2026
◎ Ole Gunnar Solskjaer (2020)
◎ Erik ten Hag (2023)
◉ Michael Carrick (2026)
Home wins come every three years.pic.twitter.com/Bw8qoEXtKP
Още в началните минути Хари Магуайър удари напречната греда с глава от близка дистанция, а това беше предупреждение за гостите, водени от Хосеп Гуардиола. Сити изглеждаше тежък на терена, докато съперникът му от своя страна летеше и на два пъти голове на Амад Диало и Бруно Фернандеш бяха отменени. След паузата обаче нямаше какво да спре Юнайтед, който проведе наказателна акция. Първо, Фернандеш подаде на завърналия се от Купата на Африка Брайън Мбемо, който простреля иначе игралия силно под рамката Джанлуиджи Донарума за 1:0 в 65-та минута.
Десетина по-късно резервата Матеуш Куня подаде на Патрик Доргу, който изпревари неубедителния Рико Люис за 2:0. Преди това гредата отново спаси Сити, а в края Мейсън Маунт реализира за 3:0, но и това попадение не беше зачетено. Капитулацията на гостите в мача беше пълна в 80-та минута, когато Гуардиола направи тройна смяна при 0:2, а един от тримата заменени беше безличният Ерлинг Халанд, който вече седем поредни мача няма гол от игра.
В подреждането Юнайтед е пети с 35 точки и само с една по-малко от четвъртия Ливърпул. Сити от своя страна е на път да развее бялото знаме в битката за титлата, като е със седем пункта зад лидера Арсенал.
Атмосферата на неподчинение обхвана Манчестър Юнайтед – от играчите на терена до феновете по трибуните, а ефектът беше осезаем, почти непоносим за съперника. Това не беше просто поредното дерби. Това беше момент, в който клубът за кратко си върна усещането за идентичност.
Еуфорията избухна с последния съдийски сигнал. Футболистите, които в последните месеци сякаш се пречупваха под тежестта на фланелката на Юнайтед, този път изглеждаха освободени, сякаш летяха във въздуха. Привържениците, свикнали да наблюдават мачовете със свити сърца, този път вдигнаха ръце от радост и благодариха на небесата. В директорската ложа сър Алекс Фъргюсън гледаше с одобрителна усмивка, докато Майкъл Карик, един от „любимите синове“ на клуба, празнуваше убедителната победата.
Сякаш Карик, поемайки отбора до края на сезона след уволнението на Рубен Аморим, беше размахал невидимата магическа пръчка. Отборът се защитаваше с инстинкт за оцеляване, бореше се за всяка втора топка в халфовата линия и атакуваше с такава скорост и директност, че Сити можеше да се смята за късметлия, че си тръгна „само“ с две попадения в мрежата.
Карик определи дебюта си като „мечтан старт“, определение, което трудно може да бъде оспорено. Още като футболист той беше символ на спокойствие, интелигентно позициониране и безпогрешно четене на играта. В завръщането си като временен наставник Карик предприе няколко „премерени риска“, както сам ги нарече. Той върна Хари Магуайър в центъра на защитата след двумесечно отсъствие заради контузия в подколянното сухожилие, а също така реинтегрира Коби Мейно в халфовата линия, който на практика беше замразен при Аморим.
Kobbie Mainoo’s game by numbers vs Manchester City:
— Squawka Live (@Squawka_Live) January 17, 2026
50 touches
31/34 passes completed
10 final 1/3 entries
6 duels won
2 tackles won
1 shot
1 shot on target
Back at his best.pic.twitter.com/rukitfQGEf
Тактическата схема 4-2-3-1 даде допълнителна свобода на капитана Бруно Фернандеш в по-предни позиции, което се оказа ключово за динамиката в атака. Енергията, интензитетът и агресивната преса на Юнайтед принудиха дори Пеп Гуардиола да признае след мача, че съперникът му е играл с „нещо, което нямаме“.
Bruno Fernandes is the first player to create 6+ chances and provide an assist in a Premier League game against Pep Guardiola’s Man City.
— Squawka (@Squawka) January 17, 2026
He’s also just the second player to create 5+ chances from open-play against them after Bryan Mbeumo in Jan 2025.
Magnifico.pic.twitter.com/wRmVNFpmt2
Лисандро Мартинес, който изигра отличен мач редом до Магуайър в центъра на защитата, разкри и част от посланието на новия треньор. Карик е казал на играчите да „използват енергията на публиката“.
„Днес мисля, че го направихме. Когато сме заедно, е невъзможно да загубим у дома“.
И тук идва изкушението. Ръководството да извади постоянния договор, нека Карик го подпише, защото върши работата. Манчестър Юнайтед се завръща. Но нека се върнем почти седем години по-рано, когато подобна еуфория обхвана „Олд Трафорд“. Тогава Рио Фърдинанд публично настоя Оле Гунар Солскяер да получи постоянен пост след драматичната победа над Пари Сен Жермен в Шампионската лига през март 2019-а година. Това е ярък пример за рисковете да бъдеш „пометен“ от момента.
Солскяер наистина наследи Жозе Моуриньо и постигна немалко – финал в Лига Европа, второ място във Висшата лига през 2021-а година, но нито тогава, нито по-късно при Ерик тен Хаг и Рубен Аморим, бъдещето не изглеждаше толкова обещаващо, колкото в първите му седмици като временен мениджър.
„Олд Трафорд“ е виждал твърде много фалшиви изгреви. Луис ван Гаал, Моуриньо, Солскяер, Тен Хаг и дори Аморим записаха престижни победи срещу Манчестър Сити и Ливърпул. Но нито един от тези мачове не се превърна в надежден барометър за устойчив напредък. Всеки връх неизменно беше последван от спад, от периоди на посредственост, в които Юнайтед се луташe в средата на таблицата, а структурата се рушеше тухла по тухла.
Не закъсняха и критиките към ръководството, което за пореден път се обърна към бивш играч за помощ. За някои това е симптом на прекалена зависимост от миналото. По-сериозният проблем обаче изглежда друг – под собствеността на семейство Глейзър клубът изгуби ясното си усещане за идентичност. Каквато и да е дефиницията за Манчестър Юнайтед на терена, тя рядко беше разпознаваема във футбола след 2013-а година (б.а. – пенсионирането на сър Алекс Фюргюсън).
Именно затова съботният следобед беше толкова значим. Това не беше просто победа „на мускули“ срещу Сити. Това беше цялостно, вдъхновяващо представяне с игра, базирана на скорост, директност и агресия както през центъра, така и по фланговете.
Контекстът обаче изисква и малко реализъм. Манчестър Сити изигра едно от най-слабите си дербита при Гуардиола, а Диого Далот имаше късмет да остане на терена след опасно влизане срещу Жереми Доку още в 11-ата минута. Но нищо от това не обезценява онова, което Карик постигна след едва три дни работа с отбора. Това беше най-доброто представяне на Юнайтед след тактическия шедьовър на Тен Хаг във финала за ФА Къп през май 2024-а година.
Особено показателен беше и тонът на Карик след мача. Попитан как този стандарт може да бъде поддържан, той отговори:
„Това е предизвикателството. То (това ниво на представяне) трябва да бъде версия на нормалното. Няма да имаме много мачове с емоцията и чувството, които донесе днес (в събота)… но определено има ниво на стандарти и очаквания, на които трябва да отговаряме. Постоянството е ключът към всеки успех“.
И тук идва неизбежният въпрос. Какво ще стане, ако Карик повтори пътя на Солскяер? Не само връщайки усмивките, но и печелейки достатъчно мачове, за да убеди клуба, че е намерил правилната формула и посока?
Логиката сочи към предпазливост. Юнайтед се нуждае от фигура с визия, авторитет и тактически опит, способна да се бори за титли във Висшата лига и Шампионската лига. Но ако подобен профил съществува само в лицето на Гуардиола, Юрген Клоп и още няколко недостижими имена? Ами ако Карик се окаже символът на стабилността и приемствеността, които ръководството търси?
Това са въпроси за бъдещето. Засега по-важното е друго. В събота Манчестър Юнайтед изглеждаше отново комфортно в собствената си кожа. За пръв път от дълго време това беше истинският Юнайтед, а не негова бледа имитация. Да, това беше само един мач, но усещането бе различно. Малък, но значим знак, че редът може би започва да се връща, докато клубът отново прави опит да се върне към най-добрите си дни.
Няма коментари.