Лудогорец продължава да демонстрира абсолютната си доминация в родното първенство. Отборът завърши есенния полусезон с впечатляващите 17 победи и само две равенства, като влезе в зимната пауза с рекордно предимство от 13 точки на върха пред Ботев Пловдив, Черно море и Левски. Вече изглежда неизбежно, че ще завоюва 14-та поредна титла по безпрецедентно бърз начин.
Дори реферските скандали останаха на заден план. В първия кръг съдията Никола Попов пропусна да отсъди дузпа за ЦСКА при 1:0, но след намеса на системата ВАР нямаше избор. След това „червените“ се представиха разочароващо, а Левски рухн през октомври. Временното класиране подвеждаше поради отложените мачове на Лудогорец заради участията им в Европа, но след тях разликата стана огромна. Доказателство за доминацията им са двата мача с най-големия конкурент – Ботев Пловив, които бяха спечелени с лекота (3:0 у дома и 4:2 като гост).
Началото на сезона беше най-трудно за Лудогорец. Те не впечатлиха срещу ЦСКА и Левски, но постигна необходимите резултати. Въпреки това, основният им фокус беше Европа. След тежкото крушение с 2:7 от Карабах в третия квалификационен кръг на Шампионската отборът премина през треньорски промени. Георги Дерменджиев беше заменен от Игор Йовичевич, който започна с решителни тактически корекции. Вместо схема 4-2-3-1, хърватинът въведе 4-1-4-1, добавяйки повече стабилност. Йовичевич реши и проблемите с вратарите, ротирайки Хендрик Бонман и Серджио Падт.
Под негово ръководство няколко играчи изпъкнаха сериозно. Педро Нареси стана ключова фигура, играейки пред защитата и поемащ организацията на атаките. Това преди беше задачата на Якуб Пьотровски, който отсъстваше поради контузия. В състава блесна и бразилското крило Ерик Маркус, който стана титуляр на десния фланг, изпреварвайки Кайо Видал. Отляво позицията е запазена за Рик Джонатан.
Но отново българските футболисти останаха на заден план при Йовичевич. Спас Делев и Тодор Неделев не попаднаха сред избраниците за групите на Лига Европа и завършиха есента във втория тим. Георги Русев пък получаваше малко игрови минути. Въпреки това, на домашната сцена Лудогорец нямаше проблеми. Липсата на основни играчи като Антон Недялков, Пьотровски и Бърнард Текпетей не повлия на разградчани. За други отбори това би било катастрофа, но не и за „орлите“, които са на друго ниво. Липсата на конкуренция и рекордната им преднина от 13 точки само го доказват.
Но през лятото се говореше за „побългаряване“ на отбора – капитанът Антон Недялков, Георги Терзиев, Ивайло Чочев, Тодор Неделев и Спас Делев получаваха значително игрово време в контролите. Всичко, обаче, се обърна, когато дойдоха официалните мачове. Недялков бе извън игра поради контузия, Терзиев продължи да си бъде резерва, а както споменахме Неделев и Делев дори бха пратени в дубъла. Последният вече официално напусна отбора, след като не получи нов договор и подписа с Локомотив София.
Най-значима роля сред българите през есента имаше Ивайло Чочев, който заместваше контузения Дерой Дуарте. В бъдеще, обаче, Чочев може да бъде ротиран с още един наш сънародник в лицето на младия Иван Йорданов.
Реално проблемът не е в Лудогорец, а в качеството на родните играчи, които лесно стигат до националния отбор. Колко от тях, обаче, могат да бъдат титуляри в Разград на база представянето си? Много малко. Георги Русев е единственият от състава, който получава повиквателна за националния, и то рядко.
Вероятно и тази зима ще има опити да се привлече наш футболист, за да се спазят изискванията за картотеки в евротурнирите. Но истинският въпрос е: ще се намерят ли родни играчи, които да са на ниво за титуляри в Лудогорец, а след това и за водещи първенства? Защото точно там България вече е забравена.
Сега футболистите на Игор Йовичевич ги очаква необичаен януари, в който ще се изправят срещу датския си кошмар Мидтиланд у дома и френския гранд Олимпик Лион като гост в последните си два мача от основната фаза на Лига Европа. Но, за да продължат напред, ще е нужно истинско чудо. Дори това да не се случи, усилията на хърватина да стабилизира и развие отбора са безспорни.
В същото време Лудогорец ще гони още един рекорд през пролетта, тъй като има шанс да спечели четиринадесетата си поредна титла у нас без нито една загуба в повече от 30 кръга, нещо невиждано досега в българския футбол. Досега „орлите“ са записали 17 победи и 2 равенства, а през пролетта им предстоят 11 мача от редовния сезон и още шест срещи в плейофната фаза.
В историята на родния футбол само четири пъти отбори са завършвали сезона без поражение: Левски през сезон 1948/1949 с 15 победи и три равенства, Спартак София през 1951-а година с 14 победи и осем равенства и ЦСКА два пъти – през пролетния сезон на 1958-а година със седем победи и четири равенства, както и през 2007/2008 с 24 победи и шест равенства. Любопитно е, че през 1951-а година. Спартак София не печели титлата, която отива при ЦСКА. Последните триумфират и в съкратения сезон 1958-а година, когато шампионатът преминава от пролет-есен към есен-пролет, което води до преходно първенство с едва 11 мача.
През сезон 2019/2020 Лудогорец постига 18 победи и осем равенства в редовния сезон, а в плейофната фаза допуска единствената си загуба в последния мач – 1:3 срещу Славия. Тимът завършва с 21 победи, девет равенства и една загуба. С по една загуба кампания са завършвали още Левски (2000/2001), ЦСКА (2004/2005) и Литекс (2010/2011), но и трите отбора са го правили в редовен сезон от максимум 30 мача.
Няма коментари.