Българският шампион Лудогорец се наложи над Берое с минималното 1:0 като гост в мач от шестия кръг на Първа лига. Под Аязмото „орлите“ не изиграха най-силния си двубой, но остават със стопроцентов актив от началото на сезона.
Възпитаниците на Захари Сираков очаквано започнаха по-активно, но рядко застрашаваха опасно вратата на Артур Мота. От своя страна заралии опитваха чрез контраатаки да стигнат до Серджио Падт, но без особен резултат. В края на първото полувреме Якуб Пьотровски се извиси във въздуха след центриране на Тодор Неделев от ъглов удар, но беше спрян от гредата.
След почивката картината на терена не се промени много и гостите дочакаха своя миг в 65-ата минута. Влезлият на полувремето Спас Делев бе дръпнат за фланелката от противников играч и това доведе до привикването край страничния монитор на главния съдия Владимир Вълков. След проверката на ВАР Вълков закономерно посочи бялата точка, а зад топката застана Неделев, който прати в другия ъгъл Мота за 1:0. До края играчите на Хосе Луис Ачиари не съумяха да стигнат поне до точка, като нервите и на двата отбора бяха изпуснати в заключителните мигове, но без сериозни санкции от Вълков.
Така с единствения си точен удар в срещата Лудогорец постигна шампионска победа без да блести. Сираков и компания са трети в таблицата с 12 точки от четири изиграни срещи, като имат две в резерв спрямо лидера Левски, който е с 15 пункта. Вторият Спартак Варна има 13 точки също от шест двубоя. Берое допусна втора загуба от началото на кампанията и остава без успех пред собствена публика.
Лудогорец не играе добре, но това не е проблем
В два от последните си три мача „орлите“ не показаха най-добрата си игра. И в дербито срещу Левски в Разград, и срещу Берое 13-кратните шампиони изобщо не впечатлиха с представянето си. Едно мудно и несигурно темпо съпътстваше и двата мача, но какво от това? В торбата си взеха пълния актив от шест точки, което е най-важното. Между двата двубоя беше разбит и молдовския Петрокуб в първи двубой от плейофите на турнира Лига Европа.
По този начин временният наставник Захари Сираков записа три успеха от три мача, с голова разлика от 6:0. Не е никак зле, направо си е отлично. Но си има и причини за неудовлетворителната игра на „зелените“. Най-прясната от тях е психологическата, защото само преди две седмици тимът допусна най-тежката си загуба в историята – 2:7 от Карабах насред „Хювефарма Арена“, която дълго ще се помни по родните ширини. Много неприятно наистина, но както клишето звучи „идва следващ мач“ и там отборът има реален шанс за поправителен.
Точно това се и случи. Лудогорец победи отбора в, може би, най-добрата форма до онзи момент, а именно Левски на своя стар познайник Станислав Генчев. Няма да се връщаме много към този двубой, защото достатъчно се изписа и изговори за това кой играл по-добре, какво направил съдията и т.н. Победата си е победа, макар и с доза късмет при гола на Кайо Видал, „орлите“ показаха, че дори и след тежко крушение могат бързо да се пренастроят, за да покажат кой е най-добрия.
Мечтата за Шампионска лига се изпари, факт, но нека си признаем едно – този отбор на Лудогорец не беше готов за влизане в групите. Настина, може би, единственият треньор, който можеше да вкара отбора при най-добрите в отбора беше именно Георги Дерменджиев, защото той знае как става това. При това дори на цели два пъти през миналото десетилетие. Но това не беше онзи Лудогорец, не беше и онзи Дерменджиев, който предприемаше повече рискове и в повечето случаи се отплащаха. Сега отборът бе доста по-плах и затворен, което е нетипично за него. Макар и с присъствието на двама футболисти, които играха на Европейското първенство в лицето на Квадво Дуа и Якуб Пьотрьовски, „орлите“ не стигнаха дори до плейофите.
Догодина ще се пробва пак, стига отборът да стане шампион. С оглед на конкуренцията, това няма да бъде трудно, защото Лудогорец е с поне класа над останалите. И именно това е хубавото, защото ще има цяла година в първенството, а и потенциални мачове в Лига Европа до края на 2023-а или най-малкото такива в Лигата на конференциите. Там тимът може да се обиграе и да си извлече необходимите поуки, за да може на свежа глава догодина да направи нов опит за атака на обетованата земя.
Със сигурност, обаче, е нужно едно нещо на шампионите. Да окомплектоват състава си с точните играчи, защото не всички футболисти в момента притежават класата да бъдат в Лудогорец. Още повече, че и Дуа, и Пьотровски са пред трансфери съответно в Гърция и Турция, според медиите. В последните дни се писа и за сериозен интерес към Аслак Фон Витри. Трябва и един треньор, който да успее да наложи философията си и да му се даде достатъчно време. Нещо, което не е най-обичайната практика в Разград.
Срещу Берое тимът се измъкна с единствения си точен удар, който бе от дузпа, но победата пак отиде към североизточна България. Тук идва и големият опит на Лудогорец, особено в родния шампионат, където умее с едно положение да си реши двубоя. А това не го могат много други отбори у нас, да не кажем никой. Лудогорец бавно, постепенно, но сигурно преследва новата си цел – Лига Европа и шампионската титла у нас за пореден път. Както каза вече бившият треньор Дерменджиев, който миналата година дойде и вдигна отбора в подобен тежък момент, „Лудогорец е много силен като клуб и има култура на победител“. Точно това да трябва да не забравят в Разград и да го следват.
Ясен белег за това е и, че „зелените“ вече показаха, че като всеки клуб, който е постигнал много и не е притиснат до стената да продава на всяка цена, знае кое колко струва и може да изчака нужния момент и оферта. А със сигурност дори най-големите клубове у нас, ако получат оферта с 6 нули отзад на секундата ще занесат на гръб футболиста до искащия го клуб. Логиката – Лудогорец бие, защото плаща големи пари за нови играчи, като разградчани купуват скъпо, защото продават още по-скъпо. „Орлите“ не само взимат играчи, които правят изкуство на терена, но те също и са обект на печеливша търговия. Това е формулата на наистина един успешен клуб, а не само отбор. После хората да не се чудят защо е 13-кратен шампион на България, при това пореден такъв. И спокойно може да продължи още дълги години, нужно е само да си вярва.
Захари Сираков ли е точният човек за Лудогорец?
Вече казахме – три мача и три победи з 46-годишния специалист. Той пое тима по спешност, но веднага си пролича желанието му да вдигне отбора от неприятната ситуация. Съвсем доскоро той беше наставник на втория отбор на разградчани, където показа хубави неща и следва една традиция, която може да му донесе успех в бъдеще, няма значение дали на „Хювефарма Арена“ или другаде.
Ще дадем пример с двама други две личности, които са до болка познати. Единият е вече гореспоменатият Георги Дермендижев, който в продължение на три години между 2011-а и 2014-а неизменно беше в щаба на всеки един старши треньор на „орлите“. Той е в отбора от самото начало на проекта в Разград и познаваше всеки един чим на терена, както се казва. Съвсем заслужено той си спечели правото да поеме тежкото кормило, но се справи повече от прекрасно – доминацията на Лудогорец в България продължи и донесе най-голямата слава класирайки отбора два пъти в групите на Шампионската лига при предишните си два престоя. Несъмнено най-успешния треньор на „зелените“ в модерната им история.
Другият, когото ще споменем е Станислав Генчев. След края на активната си кариера младият дряновец се насочи към треньорството и, след като за кратко бе в Етър и в щаба на националния отбор, той беше взет за временен наставник на Лудогорец през есента на 2019-а година, заменяйки Стойчо Стоев и стабилизира отбора в първенството, а също така го изкара от групите на Лига Европа, преди да бъде назначен Павел Върба. Последва още един негов престой на „Хювефарма Арена“ в края на следващата година, когато трябваше отново да спасява тима именно уволнението на чеха. Тогава тимът завърши с шест загуби в групите на ЛЕ, но като цяло изходът там беше предизвестен предвид ситуацията тогава. Въпреки това, в родния шампионат Генчев насочи Лудогорец към поредната титла, преди да бъде наследен от Валдас Дамбраускас.
Последният му трети период при „орлите“ бе по позната схема – година по-късно, когато литовецът беше освободен от поста си. Макар че отново не успя да изкара Лудогорец от групите на ЛЕ, той вкара отбора в правия път в първенството и остави отлични впечатления с работата си. За разлика от Дерменджиев, Генчев не получи напълно доверието да поеме за постоянно тима, може би, заради младостта и неопитността си.
Три години по-късно го намираме в Левски, след като преди това изкара цял сезон в Локомотив София, неуспешен престой в Ботев Пловдив, но и с впечатляващо развитие на нещата в пита на миналия сезон в Крумовград. На „Герена“ той развива своята философия и бавно, но славно развива „сините“ по свой образ. Ако столичани продължат със силните си мачове, като нищо да окажат сериозен отпор на Лудогорец в битката за титлата, макар че Левски все още не изглежда готов за подобна дълга битка. Но развитието на Генчев е напълно видимо.
Та, да се върнем на Захари Сираков – „Няма разговори с ръководството. Гледам, докато съм тук, да взимам максимум точки и отборът да е в Лига Европа“. Това бяха думите му след победата над Берое в неделя вечер. По всичко личи, че втората задача е с единия крак изпълнена, а точките в първенството вече се трупат. Няма да е изненада на „Хювефарма Арена“ да действат по познатата схема – да оставят Сираков до края на годината и след това да се търси нов чуждестранен специалист. Но и цикълът може да се повтори – иностранецът ще остане на поста си до началото на новата европейска кампания и при първия провал да си замине.
Не е ли време наистина да се даде шанс и достатъчно време на един български кадър, който изглежда има желанието, страстта и най-вече компетенцията да води най-силния отбор у нас? Ще разберем това съвсем скоро.
Какво следва за Лудогорец?
В четвъртък предстои протоколен реванш за „орлите“ с молдовския Петрокуб в плейофа за Лига Европа, след като първият двубой завърши с успех на разградчани с 4:0 у дома. За първенство следващото предизвикателство пред „зелените“ е вицешампионът от миналия сезон Черно море на „Хювефарма Арена“, който показва известни колебания от началото на кампанията.
Това са два отлични шанса за Лудогорец напълно да забрави за кошмара с Карабах и с нови сили и да започне следващата глава от историята си или поне от този сезон. Програмата за „орлите“ е благосклонна в първенството да натрупат точки и да притиснат лидера Левски, като дори могат да го изпреварят, тъй като да не забравяме, че имат и два мача в запас. Колкото до Европа, всичко зависи от отборите, с които тимът може да се падне. Които и да са те, важното е разградчани да играят освободено, с нужния респект, но най-важното – без страх.
Няма коментари.