Спартак Варна взе точка от Левски след нулево равенство у дома в първия си мач без напусналия в посока ЦСКА треньор Александър Томаш. Иван Цветанов изведе „соколите“ в срещата от седмия кръг на шампионата, а след дебюта му отборът вече има 14 точки, само с две по-малко от лидера Левски.
В 22-ата минута Спартак стигна до чисто положение за гол. Па Конате беше изведен вляво и надигра Алдаир, след което подаде към Кристиан Илич, а неговият удар рикошира и топката мина на сантиметри край вратата на Маркович. След корнера топката беше избита към Ивей Ромееш, чийто силен удар профуча встрани.
Малко след това пък Па Конате комбинира с Антонио Вутов, чийто шут не смути Матей Маркович. В 34-ата минута Вутов стреля отново, а топката профуча встрани от вратата на Маркович. Само няколко минути по-късно домакините осъществиха нова добра атака и отново отляво чрез Конате. Вутов получи от него и опита късмета си отвъд наказателното поле. Шутът му обаче не бе опасен за Маркович.
Последваха безуспешни опити на Кристиан Димитров и Евертон Бала на два пъти, а точно преди почивката опасен шут на Майкон бе спасен с вещина от Величков.
Още в началото на второто полувреме Алдаир отправи много опасен удар, но Мартин Величков отново показа страхотен рефлекс. Малко по-късно Матео Петрашило също стреля много внушително, но за Матей Маркович не бе чак толкова трудно да се намеси.
След това феновете на домакините направиха истинско пирошоу в своя сектор, което за кратко затрудни видимостта, но срещата продължи без прекъсване и на високи обороти. До края, обаче, голове не паднаха и така тя приключи при нулево равенство. Този резултат изглеждаше закономерен на фона на показаното и от двата отбора, макар че Левски пропусна да спечели, най-вече в края на първата част, когато беше в подем. Но се получи наистина един много здрав мач.
Защо, обаче, Левски не спечели? Лесно е да кажем, че проблемите на „сините“ извън терена през миналата седмица, свързани най-вече с това къде ще се играе дербито с ЦСКА, многото декларации и спорове, са оказали влияние на футболистите и треньорите. Но по-скоро ще наблегнем на чисто футболните аспекти.
Спорове може да се появят още при избора на стартовия състав от Станислав Генчев. След по-слабата игра срещу Хебър Пазарджик (1:0) в миналия кръг, най-вече на градивните халфове, треньорът направи две промени в състава си. Едната беше принудителна, тъй като вратарят Пламен Андреев бе продаден на Фейенорд и мястото му зае Матей Маркович. Другаа бе свързана с включването на играещият добре от началото на сезона Евертон Бала, който застана зад нападателите Александър Колев и Мустафа Сангаре. До бразилеца бе Асими Фадига. Една доста офанзивна формация, но в нея имаше смисъл, защото Бала показа, че има добър усет при подаванията.
Но отново играта на „сините“ в атака не се получи на пълна степен. Левски показа едно плахо поведение и сякаш отново прибързваше с отиграванията. Тимът не влезе добре в двубоя, но успя след около половин час игра да се окопити и направи няколко добри атаки, които за съжаление на феновете на отбора не доведоха до гол. И той можеше да бъде победен, защото изглеждаше, че едно попадение ще реши сблъсъка.
След почивката 26-кратните шампиони продължиха с натиска, но пак сякаш липсваше нещо в чисто футболния аспект на отбора. Генчев направи смените, които се очакваха, като замени Фадига и Бала с Джавад Ел Джемили и Марин Петков. Имаше вариант Бала да остане на терена и да бъде пробван на върха на атаката, но, за да запази схемата Генчев го извади. Но и испанецът с марокански корени не показа нужната ефективност. Като цяло се наблюдава сериозен спад във формата на Ел Джемили след първите три мача от сезона, а той е футболист с креативната мисъл, която може да „отвори“ отбраната на съперника. Обезличен беше и Марин Петков, за пореден път. Късно на терена се появи и Фабио Лима, който дълго време лекуваше контузия и нямаше как да окаже влияние.
Трябва да кажем, че Левски предаде инициативата на Спартак за последните 20 минути, което беше странно, защото това беше моментът, в който „сините“ трябваше на „натикат“ съперника в неговата половина, за да му покажат, че са дошли за победата. Това не стана. Левски изглеждаше тромав и еднообразен в атака и най-вече липсваше последният голов пас, което беше решаващото. Тук идва и въпросът не трябваше ли „сините“ да вземат точно този тип футболист, който да дава асистенциите за Сангаре и Александър Колев. Защото, след силната еуфория в първите кръгове, тази креативност в отбора липсва.
Колкото до двамата нападатели – Сангаре беше активен, като по-често се задържаше отдясно по атаката. А в първите кръгове виждахме колко по-успешно действа отляво, откъдето дойдоха головете и асистенциите му. Но и на него му липсваше последния пас. Алекс Колев се бори неуморимо, но отново няма кой да му подаде топката. Това се отразява и на играта му, което навежда на мисълта, че понякога Генчев може да го сменя и него, макар че е статут на несменяем към момента.
За сметка на нападението, отбраната на Левски се справи добре. Може би, на моменти Келиан ван дер Каап изглеждаше несигурен и е кандидат за това да отстъпи мястото си на венецуелския национал Кристиан Макун, който все още не е играл със синята фланелка. Каква е причината, не се знае и самият Генчев не е давал отговор на този въпрос. Дали все още има проблем с подготовката или аклиматизацията, не е ясно. Но пък е повикан за мачовете на националния си отбор и се предполага, че след паузата ще го видим най-сетне в действие.
Макун е играч, който може да помогне много на Левски. Не само ще внесе повече сигурност в защита, но и ще допринесе за изглаждането на атаките. Защото, ако в нападение липсва последния пас, то липсва и първият, с който да започне атаката. Нещо, което правеше Хосе Кордоба, който разпределяше топката към халфовете или по фланга. Можем да похвалим и Карлос Охене, който държеше „сините“ в центъра макар да си изкара жълт картон през първата част, но проблемът се появява вече пред него по терена.
Генчев има какво да иска още и от играта по фланговете. Там и Алдаир, и Майкон, не показват нужната креативност и рядко се впускат в атаки. Да, в Разград срещу Лудогорец те бяха притиснати от по-класните нападатели на „орлите“, но и срещу Спартак не беше по-различно. Единствено в края на първата част Майкон имаше шанс да отбележи, но нищо повече.
Няколко думи ще кажем и за вратаря Матей Маркович, който спаси каквото можеше, но не и не беше поставен под сериозно напрежение. С продажбата на Пламен Андреев в Нидерландия може Левски да има нужда от това да вземе нов страж, защото остава единствено с Иван Андонов като опция. Срещу Спартак видяхме дори още едно по-младо момче на пейката в лицето на 16-годишния Огнян Владимиров, тъй като Андонов е с контузия. Трансферният прозорец в България затваря днес (понеделник, 2 септември) и, ако „сините“ не вземат някого сега, те ще могат да привличат само свободни агенти. В последните дни се появи информация, че от „Герена“ имат интерес към 31-годишния Мартин Луков от Локомотив Пловдив.
Този отбор на Левски тепърва, все още, се развива и намества. Трябва работа, време и търпение, за да може Генчев да успее да усъвършенства това, което иска. Младият специалист изглежда е устремен да научи отбора да играе в тази схема с трима централни защитници и се изисква обиграване. Дали ще видим „сините“ в различна постройка с четирима в отбрана, това, поне към момента, изобщо не изглежда като вариант.
Сега идва пауза за национални отбори, която идва в точен момент за „сините“, когато те са на върха, с две точки аванс пред варненските Черно море и Спартак. Левски ще изиграе контролна среща срещу Ботев Враца на 7 септември, събота от 18:00 часа на стадион „Георги Аспарухов“. Това е периодът, в който 26-кратните шампиони трябва да направят следващата крачка в своето развитие, за да може да покажат истински амбиции за шампионска титла, които да бъдат подплатени със сериозна игра.
Няма коментари.