Левски се върна на победния път, след като се наложи над Хебър Пазарджик с минималното 1:0 у дома в среща от шестия кръг на Първа лига. „Сините” записаха трети пореден домакински успех на стадион „Георги Аспарухов” пред над 10 хиляди зрители, но гостите показаха зъби и имаха своите шансове пред вратата на Пламен Андреев.
Началните минути на „Герена” бяха за фаворита в мача и лидер в класирането. Възпитаниците на Станислав Генчев поведоха още в третата минута с най-бързия гол от началото на сезона в шампионата. Александър Колев центрира от ляво, капитанът Вандерсон Цунами отклони с глава на далечната греда и там Кристиан Димитров отбеляза третото си попадение с екипа на столичани на празна врата.
Хебър на Веселин Великов се окопити и започна да поглежда към вратата на Левски. Най-добрата ситуация за гол пред пазарджиклии дойде в 33-ата минута, когато Набил Макни се откъсна и напредна с топка в крака. Макни, обаче, се забави и беше принуден да подаде на Октай Хамдиев, чийто силен шут беше париран от Пламен Андреев. В края на полувремето Генчев и компания можеха да си изпатят при едно центриране отдясно. Голмайсторът Димитров не успя да изчисти и топката рикошира от Андреев, преди да излезе в корнер.
След почивката играчите на Великов продължиха да играят със самочувствие и в началото на второто полувреме Уилям Фонкю можеше да изравни, но получи трудна топка от свой съотборник и опасността пред вратата на домакините се размина. До края Левски не успя да затвърди победата си, но и не инкасира изравнителен гол, за да не допусне грешна стъпка пред своите привърженици.
„Сините” събраха 15 точки в актива си от шест кръга – единствената загуба на тима дойде в миналия кръг от шампиона Лудогорец в Разград. Столичани водят с пет точки пред втория Спартак Варна, който в неделя гостува на Ботев Пловдив на базата в Коматево. Въпреки добрата си игра, Хебър е предпоследен с една-единствена точка в актива, при пет поражения. В следващия кръг пазарджиклии са домакини на Берое, докато Левски гостуват на приятната изненада от началото на кампанията Спартак в морската ни столица.
Защо Левски „заби“ срещу Хебър?
Няма да си кривим душата и ще кажем, че Левски не игра за първи път от началото на сезона, показа слабости, но добрата новина е, че не допусна да стане беля и взе трите точки. Имаше логика в това „сините“ да направят един слаб мач, особено, след като си загубил дерби като това срещу Лудогорец и то по начина, по който 26-кратните шампиони го загубиха. Имаше много изхабени нерви и емоции, което означаваше, че следващият мач се явява като финал, за да може тимът да се вдигне. Е, Левски го направи, но не и по-най-убедителния начин.
Ако може да се върнем малко назад и да кажем няколко думи за мача в Разград, то е, че Левски не трябва да се заблуждава. Имаше множество предпоставки за отбора на Станислав Генчев да пътува от североизтока и да надделее над силно разклатения Лудогорец. Това би представлявало страхотен удар и изглеждаше като единственият шанс на „сините” да покажат на хгемона, че могат да се борят с него не само в тези 90 минути, но и през целия сезон. Разгроменият противник, без почти никаква фенска подкрепа и временен треньор, се изправи срещу високолетящия Левски с допълнителен сектор сини фенове и треньор с отличен старт в първенството. Но се оказа, че не всичко, което изглежда добре, наистина е така, и всички тези предпоставки бяха хвърлени в коша.
Ако това беше само за този мач, добре. Но има опасения, че сезонът ще протече по същия начин и Левски отново ще остане в подножието на върха. Лудогорец искаше да покаже на своя опонент, че мястото в облаците е запазено за тях. Двата отбора трябваше да сътворят най-добрия мач от начолото на сезона. Но не се случи както трябваше. Лудогорец и Левски сякаш не искаха да играят този мач, но бяха принудени, защото вече бяха на стадиона. През първото полувреме лекарите бяха в кадър по-често от футболистите, а камерите се фокусираха и на съдията Георги Кабаков, като качеството и времето на чистата игра бяха минимални. Детайлите често са решаващи. Тази ситуация с Алдаир през второто полувреме можеше да бъде решаващ момент, което да постави Левски на водеща позиция до Нова година предвид слабия Лудогорец и нестабилния ЦСКА. Уви, нещата не се развиха така, а един щастлив рикошет предреши изхода от срещата.
Като заключение, от двубоя с Лудогорец, излезе, че Левски все още не е напълно узрял, защото „сините“ все още нямат отбор за шампионска титла. Именно затова мачът с Хебър трябваше да бъде спечелен на всяка цена. Особено, след като пазарджиклий бяха като „черна котка“ за „сините“ през целия минал сезон (отпадането за Купата на България и трудните победи в първенството). Най-важното е, че Левски взе три, т.нар. „шампионски точки“, без някаква добра игра.
Но имаше и странични фактори, които един вид объркаха малко „сините“. Става дума за гневната декларация от началото на седмицата срещу съдийството на Кабаков от мача с делиормана и като цяло срещу Съдийската комисия, а след това дойде и тази какафония за това къде да се играе дербито с ЦСКА. Със сигурност тези неща са повлияли на цялата „синя“ общност да се фокусира върху мача, който предстои. Две бяха основните теми през седмицата – мачът с Лудогорец и този с армейците чак на 14 септември. За Хебър – нищо, макар че знаем, че следващият двубой винаги е най-важен.
Левски „заскърца“ срещу „гробарите“ и макар еуфоричното начало, което донесе и ранния гол на Кристиан Димитров, след това нещата не се получиха. Тук остава едно грешно схващане, че вкараш ли ранен гол, ще „качиш“ съперника си на пет-шест попадения. Точно това очакваха и „сините“ фенове, но Левски попадна точно в този, нека го наречем, капан. Хебър си игра защитно, бавеше времето и чакаше да натисне в последните минути, но столичани съумяха да опазят вратата си „суха“. Въпреки че имаше една-две ситуации, където играчи на гостите успяха да отправят удари с глава към Пламен Андреев. При това футболисти, които са по-ниски, от тримата централни бранители на Левски.
Малко по-напред по терена Алдаир и Майкон не направиха най-добрия си мач. Двамата не се включваха в атака срещу Лудогорец, но на „Герена“ се опитаха, макар и безуспешно. Дори Майкон беше заменен в последните минути заради умора. Правеше впечатление, че двамата грешаха много пасове, дори и елементарни такива. Но, като цяло, темпото на Левски беше едно такова бавно и, може би, беше грешка. За втори пореден мач пък Станислав Гечев пусна като титуляр Мустафа Сангаре. Това отново доведе до дискусии затова дали французинът не е по-добър, влизайки от пейката. Това си е решение на самия треньор, но е трудно да кажеш на играч, който бе направил фурор в първите мачове, че ще седи резерва.
Хубавото на този отбор на Левски е конкуренцията, която липсваше в предишните сезони. Ето, например, Евертон Бала също играе силно и се включи добре срещу Хебър. Остана впечатлението, че Генчев се опитва да експериментира в този двубой, тъй като все още търси оптималния състав. Говорейки за Бала, бразилецът спокойно може да бъде пуснат не на върха на атаката, а зад двамата нападатели на мястото на един от градивните халфове – Джавад Ел Джемили и Марин Петков. Конкретно в този мач, последните двама все едно отсъстваха от терена. Испанецът беше притеснително безидеен и срещу Лудогорец, докато Марин все още си търси точното място в тази формация. Дори и Асими Фадига не успя да се включи добре от пейката, за разлика от предишните двубои. Точно това липсва на Левски в момента – връзката между халфовете и нападението и затова Генчев ще трябва да търси решение, за да направи играта на „сините“ бърза и с точни подавания. От това страдат и Александър Колев, и Санаре, които не получават добри пасове.
Още един проблем, който се появява най-вече в домакинските срещи, е, че Левски излиза, за да вкарва много голове. В това няма нищо лошо по принцип – да зарадваш феновете с една хубава и убедителна победа. Но това понякога води до обратния ефект, както се случи и срещу Хебър. „Сините“ трябва да излязат спокойни, да играят по своя начин, без да мислят за нищо друго и нещата ще се получат от само себе си.
В крайна сметка, има и такива мачове, както се казва. Нямаш ден, нямаш късмет, но най-важното е, че си взел победата. Станислав Генчев със сигурност е видял грешките от този двубой и ще вземе необходимите мерки. Самият той каза след мача, че отборът е играл далеч под своите стандарти. А и Левски вдигна сериозно очакванията към себе си след първите четири мача и това е чудесно, но трябва да седи здраво стъпил на земята и да мисли седмица за седмица.
Дербито с ЦСКА на „Герена“
В последните дни се вдигна много, ама много шум около този двубой. Няма да обсъждаме кой знае колко тази тема, защото се изговориха и изписаха доста неща. От БФС решиха голямото дерби на родния футбол да се играе на „Герена“ без гостуващи фенове. Ответният двубой, на Националния стадион „Васил Левски“, отново ще бъде проведен по същия начин. А каква причината мачът на 14 септември да не се играе в центъра на столицата? Еми, там щяло да има концерт…
След това армейците излязоха с декларация, че политиката на БФС продължава да бъде анти ЦСКА, че футболният съюз дори нарушава собствените си наредби с една цел – да угоди на Левски, за „синьото“ ръководство на футболната централа и т.н. Общо взето една грозна, но позната родна картинка. Знаем си и, че в БФС работи една банда хваната от гората, която не знае какво се случва и какво да прави, но това е друга тема. Но с тази декларация изгеждаше, че „червените“ шефове се опитват леко-леко да харесат на своите фенове в момент, в който резултатите и играта на отбора не вървят никак добре.
От Левски също излязоха с позиция, с която се съгласяват с решението на БФС мачът да се играе на „Герена“ без гостуваща публика. Впоследствие от фракциите на двата клуба излязоха също със становища, че футболът е за феновете и мачът трябна да се играе пред пълен стадион. Дори имаше подмятания да се разменят кръговете, за да може дербито да се играе пред привърженици и на Левски, и на ЦСКА. Президентът на БФС – Георги Иванов, категорично дори отказа да говори по тази тема незнайно защо.
Предложението за това къде да се играе дербито не идва нито от Левски, нито от ЦСКА, а от БФС, където изначално са сбъркани и толкова неориентирани. За концерните се знае от месеци назад, още преди края на миналия сезон и остава въпросът защо това не се взе предвид при правеното на програмата? Следват други фактори, с които уж БФС се съобразява – полицията не иска да пази гостуващи фенове, ако мача се играе на клубните стадиони, Общината не разрешава срещата да се играе в делничен ден, защото ще трябва да се затвори половината център, не може да се играе и на друг стадион, защото няма такова съоръжение, на което да се проведе двубой от подобен характер.
Така, вариантът за дерби без гостуващи фенове остава единствен в тази ситуация. Смешна и трагична българска история за пореден път…
Какво следва за Левски?
Вече отбелязахме, че „сините“ взеха тежки и важни три точки срещу Хебър, а нещата няма да стават по-розови. Следва много коварно и тежко гостуване на Спартак на Александър Томаш във Варна. „Соколите“ са един от двата най-популярни варненски отбора и стадионът ще бъде пълен, а и тимът играе отлично от началото на сезона, като заема изненадващата втора позиция преди мача си с Ботев Пловдив в събота вечер.
Преди две години, когато Левски за последно се изправи срещу Спартак, бра сериозни ядове във Варна, където завърши 2:2 с доста мъки. „Сините“ трябва да си втълпят, че сега им предстои много здрав сблъсък, в който ще си проличи дали столичани наистина могат да направят един голям подвиг през този сезон. След това идва две седмици пауза заради националните отбори и предстои опороченото вечно дерби на 14 септември.
Няма коментари.