Днес е тъжен ден за всички, които обичат Берое, тъй като се навършват четири години от кончината на незабравимия Петко Петков. Известен като Майстора във футбола заради непотворимата си класа, той е най-голямата легенда на клуба и играчът, вкарал най-много голове за заралии.
За страхотните попадения и изпълнения на централния нападател вечно ще се говори, а по дълбоката следа, която остави, вървят и ще вървят поколения беройци, като без съмнение всяко дете ще иска да прилича на Петко Петков и да му подражава.
Сред тези, които са имали честта да бъдат съотборници и приятели на Петков, е и Кънчо Кашеров, друго голямо име за Берое.
Пред Nostrabet той се върна към приятни спомени с Петко Петков и каза какво трябва да знаят младите за него.
Предлагаме ви емоционалния разказ на Кънчо Кашеров:
„Когато започнах да играя футбол в Берое, всеки от нас искаше да бъде като Петко Петков. Аз го гледах с възхищение отстрани, и от трибуните, и когато съм гонел топките, и благодарение на него се радвах, че съм направил верен избор с футбола.
Първите ми лични контакти с бате Петко бяха като юноша. Един ден пътувахме с мъжете заедно за мачове в София и когато влязох в автобуса, имаше само едно свободно място на предпоследната седалка, а до него стоеше той. Попитах го: “Прощавайте, мога ли да седна“, и когато ми позволи, веднага се настаних. Не след дълго той ме попита как съм с картите и след като разбра, че мога да играя сантасе, през целия път играхме. Хубаво обаче ме наби и ми каза, че имам много да уча в картите.
След като влязох при мъжете, той ме взе под свое крило и ми даваше ценни съвети. Единствено Петко се събличаше в две шкафчета в съблекалнята, а третото до тях ми каза, че става мое.
На терена беше неудържим. За него не бе проблем да направи всеки един вратари безпомощен с изумителни удари и да подава фамозни пасове за голове. Постигаше го с еднакъв финес и лекота, и това, което той правеше, друг не съм виждал да го прави. Убеден съм, че ако тогава имаше класация за гол плюс пас, както е сега, нямаше да има кой да измести от върха. Но за жалост се размина с подобно признание, тъй като по наше време водеха статистика само на головете, но не и на асистенциите. А головете, които бате Петко е изработил, не бяха по-малко от тези, които е реализирал.
Знам, че ЦСКА много искаше да го вземе и бяха готови едва ли не да направят пътека до Стара Загора за него. По онова време на ЦСКА рядко някой играч можеше да откаже, но Петко бе сред тях. Казваше, че не иска да се мести, тъй като под Аязмото е неговото място. Беше свикнал с отбора, с града, с феновете, които буквално полудяваха, когато го виждаха да се разхожда по улиците.
В онези времена, за да смениш отбора, трябваше и партията да разреши. Но дотам не се стигна, тъй като Петко бе твърд, че няма да напусне Берое. А и да бяха опитали от ЦСКА по другите си техни начини, възползвайки се от властимащите, пак нямаше да се получи. Защото и в Стара Загора имахме силни хора от партията. Достатъчно беше само Чочоолу да извади пистолета и всичко приключваше.
За мен Петко Петков е феномен и мисля, че винаги ще остане ненадминат в Берое с това, което постигна, както и със своята харизма. А когато се говори за Берое, първо клуба ще се свързва с него. Важно е обаче да се знае, че той имаше и изключителни човешки качества. Беше честен, почтен и с изострено чувство за справедливост. Беше природно интелигентен, а думата му никога не е ставала на две. Беше за пример и в отношението си и поведението към хората, с които общува.
Разбрах, че обмислят да кръстят трибуна на Петко на стадиона ни, но все ми се струва, че това е малко. Ветераните пуснахме писмо до общината с искане да му бъде издигнат бюст-паметник в алеята на славата край стадиона и ще се радвам, ако това се случи колкото се може по-скоро. Защото той го заслужава и всички, които идват на мачове, ще могат да го виждат. Едни от тях ще си спомнят колко велик играч е бил, други ще споделят това, което са чували за него, а най-малките ще бъдат горди, че атаката на Берое е водено от такова величие, което ще бъде и стимул за тяхното футболно развитие“.
Няма коментари.