Арне Слот започна втория си сезон с ясната амбиция да развие модела, донесъл титлата преди година, а именно да направи Ливърпул по-гъвкав, по-непредсказуем и още по-доминиращ. Вместо това обаче отборът показа точно обратното, а структурата, интензитетът и увереността постепенно се размиха.
След лято, белязано от сериозни инвестиции и адаптация на новите попълнения, тимът вече не напомня на компактния, ясно организиран колектив, който диктуваше темпото на мачовете. Седемте загуби в последните десет срещи подчертаха тревожната тенденция, а проблемите във всяка линия – от защитата, през халфовата зона, до нападението, разкриха колко далеч е настоящият Ливърпул от замисления модел.
Докато в първата част на анализа обърнахме внимание на тактическите несъответствия, липсата на синхрон и трудностите в структурата както с топка, така и без нея, логичната следваща стъпка е да се насочим към индивидуалното представяне. Защото зад тези проблеми стоят и конкретни играчи, които изпитват затруднения да отговорят на изискванията на Слот, да се адаптират към ролите си или да поддържат нужната форма в ключовите фази на играта.
В следващата част ще разгледаме именно това – кои футболисти „буксуват“, защо се случва и как техните индивидуални трудности се превръщат в колективни слабости за Ливърпул през този сезон.
Трудностите на Флориан Виртц да се адаптира към Висшата лига
Закупуването на Флориан Вирц от Байер Леверкузен за 116 милиона паунда бе разглеждано като един от ключовите успехи на Ливърпул на трансферния пазар.
Арне Слот виждаше германеца като основна фигура в компенсирането на творческата липса в състава след трансфера на Трент Александър-Арнолд в Реал Мадрид. Германският национал пристигна с впечатляващи показатели — общо 34 гола и 35 асистенции в последните два сезона за Леверкузен.
Въпреки това извличането на максимума от неговия потенциал се оказва предизвикателство. 22-годишният офанзивен полузащитник изпитва трудности да се адаптира към темпото, интензитета и физическите изисквания на английската Висша лига. Той все още няма гол или асистенция в първенството, като най-убедителните му мачове са именно в Шампионската лига, турнир, в който стилът съответства по-добре на качествата му.
Първоначалната идея на Слот да използва Виртц като класическа „десетка“ в тройка халфове бе изтрита, тъй като отборът изглеждаше уязвим без топка. Мениджърът опита и варианти с позиционирането му по двата фланга. Подходът даде резултат срещу Реал Мадрид, но на „Етихад“ германецът остана в периферията на играта, без реално въздействие.
„Флориан се нуждае от време, за да се нагоди към съотборниците си, а и те към него“, напомни Слот преди мача с Манчестър Сити.
Перспективата пред Виртц остава позитивна, предвид възрастта и потенциала му, но няма съмнение, че към ноември Ливърпул изпитва затруднения от факта, че германецът все още не е направил нито едно запомнящо се представяне във Висшата лига.
Проблемите в защитата на Ибрахима Конате и липсата на достатъчно опции
Партньорството между Ибрахима Конате и Върджил ван Дайк бе ключово за титлата на Ливърпул през миналия сезон. Френският бранител използваше скоростта си, за да неутрализира опасни ситуации, физиката си, за да удържа нападателите, и се включваше качествено в разиграването при изнасяне на топката.
Настоящата кампания обаче разкрива съвсем различна картина. Конате бе болезнено разобличен срещу Манчестър Сити. Първо направи грешката, довела до дузпата, пропусната от Ерлинг Халанд, а след това позволи на норвежеца да се разпише с удар с глава за откриващия гол. Сити усети слабостта му и насочи атаките си систематично именно към него.
Колебанията на Конате стават хронични. Въпреки силните му изяви срещу Арсенал и Реал Мадрид, грешките се повтарят твърде често. Той започна сезона мудно, а представянията му в загубите от Кристъл Палас, Галатасарай и Брентфорд бяха под обичайното му ниво, оставяйки впечатление за несигурност.
Не помага и фактът, че Ливърпул разполага с ограничени варианти в защита. След като клубът пропусна възможността да привлече Марк Гехи и загуби за дълъг период Джовани Леони поради контузия, единствената алтернатива остава Джо Гомес.
Ситуацията с изтичащия договор на Конате е показателна. Остават броени седмици, преди той да може да преговаря с чуждестранни клубове за предварителен договор като бъдещ свободен агент, а малцина на „Анфийлд“ настояват Ливърпул да му предложи подобрени условия и нов договор.
Трудностите на Александър Исак в началото на кариерата му на „Анфийлд“
Александър Исак неизбежно се нуждаеше от време за възстановяване и адаптация, след като премина в Ливърпул в последния ден на трансферния прозорец срещу рекордните за Великобритания 125 милиона паунда.
Нежеланието му да остане в Нюкасъл Юнайтед му осигури мечтания трансфер, но пропуснатата предсезонна подготовка и първите седмици от новата кампания означаваха, че той не бе в оптимална кондиция, за да окаже незабавен ефект върху играта на отбора.
Клубът разработи индивидуална фитнес програма с надеждата, че до октомври Исак ще бъде напълно готов физически да покаже защо е считан за един от най-добрите нападатели във Висшата лига. Това обаче не се реализира. Статистиката му до момента включва едва 429 игрови минути в осем срещи (шест като титуляр) във всички турнири. Единственият му гол дойде от близка дистанция срещу втородивизионния Саутхемптън в Купата на лигата. В мачовете от първенството шведът често остава изолиран, а единственият му принос към попадение е асистенцията за Коди Гакпо срещу Челси.
След като Арне Слот официално обяви края на „периода на адаптация“ за Исак, отговорът бе незабавен, но негативен — контузия в слабините срещу Айнтрахт Франкфурт. Интензивността на два мача като титуляр в рамките на четири дни се оказа прекалено висока. 26-годишният нападател пропусна последните пет срещи, а макар да възобнови тренировки точно преди паузата, Слот предпочете да го остави на пейката на „Етихад“.
Правилната интеграция на Исак след паузата за националните отбори ще бъде ключова за подобряването на представянето му. Шведският национал действително трябва да повиши нивото си и да започне да оправдава големите очаквания.
Темпото на работа на Мохамед Салах и тактическите дилеми около ролята му
Ролята на Мохамед Салах в игровата система на Ливърпул отдавна предизвиква спорове. За да извлече максимума от египетския национал, Арне Слот планира той да действа високо по терена, като му възложи минимални задължения в защита. Идеята беше проста: по-малко работа в отбрана означава повече енергия и ефективност в завършващата фаза.
Докато Салах правеше може би най-добрия сезон в кариерата си на „Анфийлд“ и бе в основата на спечелената титла миналия сезон, този подход изглеждаше безупречен. Но когато резултатността му спадна и противниците започнаха целенасочено да атакуват зоната му, възприятието се промени.
Марк Кукурея призна открито, че Челси е изградил стратегията си за мача през октомври именно срещу Салах. В неделя Манчестър Сити подходи по същия начин чрез Нико О’Райли и Жереми Доку, като атакуваше систематично десния фланг на Ливърпул. Египтянинът предложи минимална помощ на Конор Брадли в дуелите с Доку, което се превърна в тактически проблем за отбора.
Не може да се очаква Салах сам да носи цялата тежест на атаката, но когато не реализира положенията, които му се откриват, влиянието му без топката трябва да бъде по-осезаемо. За Ливърпул ще бъде ключово да намери баланс между неговата офанзивна свобода и необходимото дефанзивно покритие.
Недостатъчна дълбочина по крилата
Продажбата на Луис Диас в Байерн Мюнхен имаше своите логични аргументи, но решението да не бъде привлечен негов директен заместник изглежда значително по-трудно за оправдание. В резултат Ливърпул започна сезона само с двама опитни крила — Мохамед Салах и Коди Гакпо. Федерико Киеза се разглежда основно като опция от пейката, а 17-годишният Рио Нгумоа все още се развива и не е готов за постоянна роля. Летните попълнения Юго Екитике и Флориан Виртц могат да бъдат изтеглени на фланга, но това не е естествената им позиция.
Германецът направи най-силното си представяне за Ливърпул като крило срещу Реал Мадрид, но в двете си изяви на тази позиция във Висшата лига — срещу Кристъл Палас и Манчестър Сити, бе практически невидим. Нито той, нито Екитике разполагат с нужните качества за игра един на един. Диас притежаваше именно тази способност да преодолява защитниците и да извежда отбора напред, вместо да чака топката в последната третина.
Липсата на естествени крила влияе пряко и на общата игра. Ливърпул изпитва затруднения още във фазата на изнасяне на топката, а в отсъствието на Трент Александър-Арнолд липсва играч, който да „разширява“ терена или да намалява натиска чрез дългите си подавания. Дори когато атаките се насочват към Салах или Гакпо, владението рядко се задържа.
Макар извадката да е ограничена, статистиката е показателна: процентът на грешки (загубено владение спрямо общия брой докосвания) при Салах е нараснал от 35% на 38%, а при Гакпо — от 26% на 31%. За сравнение, Диас завърши миналия сезон с 24%, играейки както като ляво крило, така и като фалшива „деветка“.
Проблемите се задълбочават и от ситуацията на върха на атаката. Нито Екитике, нито Исак, въпреки физическите си данни, са типични нападатели, които да печелят единоборства, да задържат топката с гръб към вратата и да дават структура на атаката.
Проблеми с физическата подготовка
Една от основните причини Ливърпул да привлече Арне Слот беше репутацията му на треньор, който поддържа отбора в оптимална физическа форма и извлича максимума от футболистите си. Неговият асистент Рубен Пеетерс, който е експерт по физическата подготовка, бе отличен в работата си във Фейенорд. Миналия сезон тези качества изглежда успешно бяха пренесени и на „Анфийлд“, където отборът бе воден с прецизност и внимание.
Въпреки детайлната работа зад кулисите, проблемите с физическата форма и контузиите през настоящата кампания са очевидни. Показателни са случаите на ключови играчи в двете крайни зони на терена.
През септември, в мача срещу Галатасарай, вратарят Алисон Бекер получи петата си контузия на задното бедро в рамките на три години и пропусна последните осем срещи. Ррискът от рецидив при подобни травми е висок, а фактът, че двете му последни възстановявания са протекли по различен начин, само затвърждава тази тенденция. Миналия сезон срещу Кристъл Палас Алисон се контузи докато пращеше топката в предни позиции с дълго изритване, а този път проблемът възникна при спринт назад към вратата след неточен пас на Ибрахима Конате.
Контузията на Джовани Леони в предната кръстна връзка при дебюта му бе чиста липса на късмет, но други случаи подчертават системни трудности: Исак страда от последиците на непълноценна предсезонна подготовка, Алексис Мак Алистър пропусна голяма част от лятото, а Къртис Джоунс също отсъства в отделни периоди.
Ситуацията с Жереми Фримпонг онагледява най-ясно настоящите проблеми. Неговата устойчивост и фактът, че за три сезона в Байер Леверкузен бе пропуснал само два мача, бяха основни причини Ливърпул да го привлече. Въпреки това през първите три месеца на „Анфийлд“ той вече регистрира две контузии в задното бедро.
Нуждата от баланс между постоянство и ротация
След победата над Астън Вила Арне Слот прибягна до минимални промени. Той направи само една при успеха срещу Реал Мадрид, преди да повтори същия стартов състав, който беше пометен от Манчестър Сити. Подходът му ясно показваше стремеж да ускори възхода на Ливърпул чрез стабилност в избора на единайсеторката, стратегия, която му донесе успех в първата половина на миналия сезон. Но тогава същата тази последователност доведе и до видима умора в заключителната фаза на кампанията.
В рамките на Висшата лига Слот остава сред мениджърите с най-малко промени — едва 15 ротации в стартовия състав, като общо е използвал 22 футболисти. Във всички турнири обаче той ротира значително повече, основно заради интегрирането на до седем нови попълнения. Преди паузата тази динамика се промени, като в двата поредни мача, в които стартовия състав остана непроменен, подсказа, че Ливърпул вероятно е преминал границата на оптималната устойчивост и последвалата умора в Манчестър го потвърди.
За да обърне хода на сезона, Слот трябва да открие деликатния баланс: достатъчно постоянство, за да изгради структура, но и достатъчно ротация, за да опази отбора свеж, конкурентен и устойчив на тежките предизвикателства.
Няма коментари.