Галапремиерата на филма „Гунди – Легенда за любовта“ бе на 9 октомври в столичната „Арена 8888 София“, но емоциите още бушуват у звездите, посетили събитието. Тепърва ще има и цял библейски потоп от сълзи по драматичната лента, когато тя тръгне по кината. Там неминуемо левскарите, а и други футболни привърженици, ще гледат близо тричасовия филм, обещаващ да счупи родния бокс офис. Няма и как да е по друг начин, щом става въпрос за един от най-бележитите родни футболисти, спортисти и примери у нас. За жалост, живял няма и три десетилетия, загинал по един от най-ужасните и несправедливи начини. Раната е отворена вече 53 години…Но сега не е време за тъга, а само за щастие, че събитие от такъв ранг въвлича цялата „синя“ общност да се докосне до идола си, за когото само е слушала.
След по-малко от 10 дни филмът на продуцентите Иван и Андрей ще е в кината и стотици хиляди ще могат да му се радват от българските киносалони. Заявките за билети вече задръстват сайтовете на кината, а хората са в невиждана еуфория като за български филм. Разбира се, нищо от цялата опаковка на този филм не се е случило без пари. Нищо не е скромно и неамбициозно. Филмът за легендата Георги Аспарухов е с рекорден бюджет от между 4 и 4.5 милиона лева. Нито един филм в България, сниман след 1989-а година, не е разполагал с такъв бюджет. Колко пък са и филмите, в които е участвал актьор като Димитър Маринов, разполагащ с добра репутация и в далечния и лъскав Холивуд? Но така подобава за Гунди, чието влияние е било отвъд българските граници.
Цялата осанка на филма е изключително положителна и обединителна. Неща, които липсват в днешна България, а и да си го кажем честно – може би са присъствали за последно в страната ни преди около 80 години. Страната е апатична и разделена, футболът също, а и един от стожерите му. От години в Левски цари къде тиха, къде по-шумна война между настоящото ръководство на клуба и организираните привърженици (и не само). Но филмът „Гунди – Легенда за любовта“ доказа, че разделителните линии са по-лесно преодолими, отколкото изглежда. Нужни са просто точните инструменти. Продуценти, футболен клуб, партньори, фенове и странични наблюдатели притаиха дъх за три часа и се оставиха лентата да ги завладее. Доказаха, че могат да седнат заедно за филм. Абстрахирайте се от иконичния статус на Аспарухов – Левски е дори по-голям от него. Всички с Левски в сърцето бяха рамо до рамо, седалка до седалка в най-голямата българска зала. Цели 8000 души се смяха и плакаха с идола на поколения левскари.
Плач за Гунди, за легендата, за любовта и за Левски. Обединен и емоционален, какъвто би искал да го вижда Георги Аспарухов. Всеки ден. Не само когато взима Купа след 13 години пауза. Не само когато посреща и изпраща именити треньори или уж богати собственици. Такъв, какъвто са искали да бъде неговите основатели преди 110 години. Семпъл, прозрачен и безкористен клуб, целещ висините у нас. „Гунди – Легенда за любовта“ вече ги достигна с галапремиерата си пред 8000. И както каза вдовицата му Лита Маркова: „Георги заслужаваше този филм“. Този път Гунди не може да е голмайстор, а само асистент – към „воюващите“ страни около клуба. И Аспарухов вече даде извеждащия пас към обединение. Сега от феновете и ръководството зависи дали ще го оползотворят и отбележат.
Няма коментари.