Лудогорец стана шампион на България за 13-и пореден път. „Зелените“ триумфираха с 3:1 над ЦСКА в наглед протоколен мач, който просто узакони титлата им няколко кръга преди края. Дали разградчани щяха да се официализират като първи преди седмица с Крумовград, вчера с ЦСКА или след няколко дни – няма особено значение. Хегемонията продължава и изглежда се завръща към най-доминантните си дни. Дори единственият опитващ се да бори статуквото ЦСКА изглеждаше обезверен и немощен в хода на цялата кампания, макар за това да спомогнаха някои много слаби спортно-технически решения.
Гледалите вчерашния мач на „Хювефарма Арена“ хора са няколко типа: феновете на Лудогорец, част от намусените привърженици на ЦСКА и неутралните запалянковци. Общото им впечатление от снощното представление в Разград вероятно е само едно. Как, за Бога, Волен Чинков успя от мач без никаква интрига, да превърне двубоя в истинска корида?
За въпросния съдия са изписани томове назад във времето и репутацията му е нееднозначна. От една страна, очевидно е все по-уважаван от делегати, колеги, представители на БФС, ПФЛ, съюзи, асоциации, федерации и незнайни още организации. От друга, вероятно над 90% от редовно гледащите български футбол се чудят – зависим ли е или просто толкова си може? А то не е много…
Във вчерашния мач в Разград Чинков на два пъти опря до ВАР, тъй като тотално изпусна контрола. Това резултира и в огромно спречкване и калабалък по терена. В първия случай арбитърът даде абсурден червен картон на Браян Кордоба от ЦСКА за нещо като посягане или „удар“ в лицето на Рик Джонатан. Георги Кабаков веднага привика колегата си за повторение и Чинков се коригира. Във втория си ВАР-момент рефер номер 2 на България пък не видя кристална дузпа за игра с ръка на Фернандо Каранга в наказателното поле на „червените“…И отново Кабаков го спаси, понижавайки генералната оценка на Чинков в срещата.
Ситуацията излезе тотално извън контрол именно след наказателния удар. Преди него имаше традиционното психологическо надлъгване между вратаря Густаво Бусато и изпълнителя Квадво Дуа. Швейцарецът отбеляза на бразилеца за 3:1, последва отявлена провокация, но и ненужно буйна реакция от страна на Бусато и съотборниците му.
След стеклото се меле, Чинков видя Каранга и Бърнард Текпетей като най-големи виновници, давайки им червени картони. Реакцията на бразилеца бе красноречива и вероятно именно тя ще му коства главата в ЦСКА, а не пресиленият и пореден червен картон. Жълтия цвят от Чинков видяха Амос Юга и Дуа – двамата основни участници в блъсканицата. Бусато се размина чист като сълза, а Чинков показа и още един жълт картон на човек от пейката на ЦСКА. Учебникарски пример за реферско невежество, недоглеждане и изпускане на положението извън контрол. Една от привичките на Чинков, които незнайно как не са се отразили на ранкинга му в годините…Сега вече и малкото колебаещи се могат да си отговорят на въпроса „Зависим ли е Волен или качествата му са спорни?“. Те са безспорни и винаги в точната посока.
Самият мач навярно няма нужда от детайлен анализ. Лудогорец е в доста по-добро състояние от ЦСКА, за разлика от преди година. Разградчани можеха да отбележат и повече от три гола още през първата част. А на същия стадион „червените“ надиграха „зелените“ в края на сезон 22/23, направиха равенство 2:2 и само една дузпа ги лиши от 32-ра титла с наглед по-слаб състав от тазгодишния. През тази кампания плоскостта се наклони и ЦСКА сам изпадна от борда. Укорите към Чинков могат да са само за вчера и нищо по-назад. „Шампионският сблъсък“ бе омаскарен и изпуснат от Волен, но 13-точковата разлика е последствие от собствени решения.
Няма коментари.