Лидерът в българското първенство – Левски, стартира с нулево равенство подготвителния лагер в Белек. „Сините“ изиграха доста здрав мач с унгарския елитен Ниредхаза Спартакус, в който момчетата на Хулио Веласкес имаха пълен превес, но не стигнаха до гол. Следващата проверка на тима е в събота срещу сръбския Войводина Нови Сад.
Треньорът Хулио Веласкес започна със Светослав Вуцов на вратата, защитата игра в титулярен вид, като си партнираха Оливер Камдем, Кристиан Димитров, Кристиан Макун и Майкон. В средната линия започнаха Асен Митков, Акрам Бурас и Рилдо Фильо, по крилата действаха капитанът Марин Петков и Радослав Кирилов, а централен нападател бе Мустафа Сангаре.
Проверката се игра на стадиона в турския курорт Белек, а съперникът на „сините“, който е на предпоследното 11-о място в унгарския елит, игра твърдо, като получи три жълти картона, а с контузия още преди края на първата част напусна Оливер Камдем.
Ритъмът на игра бе бавен, което е нормално за първи мач по време на подготовката, като Левски не създаде много чисти положения, но пропуски все пак направиха Мустафа Сангаре и Рилдо Фильо. Често „сините“ бяха спирани и със засади при по-интересните си атаки в срещата. За софиянци не игра болният Евертон Бала, а нападателят Борислав Рупанов не беше на разположение, след като напусна лагера на тима заради предстоящ трансфер в полския Гурник Забже.
Началото на новата календарна година около Левски обаче е необичайно тихо. Не защото няма какво да се случва, а защото отборът е лидер в класирането – позиция, която по правило носи напрежение, шум, очаквания и повишена трансферна активност. Този път обаче „сините“ започнаха зимната подготовка в доста спокойно темпо, което изглежда по-скоро целенасочено, отколкото случайно.
През последните близо 20 дни едно нещо ясно се набива на очи – липсата на входящи трансфери. Левски не привлече нито един нов футболист, което е рязък контраст с обичайната практика, особено когато отборът е в битка за титлата. В същото време имаше движение в обратната посока, но то трудно може да се определи като болезнено за спортно-техническата стабилност на тима. Напускането на Патрик Мислович не предизвика съществен отзвук, тъй като неговото присъствие през есенния дял беше по-скоро епизодично. Раздялата с капитана Вендерсон Цунами обаче имаше по-скоро символичен характер. Бразилецът бе последната жива връзка с трансформацията на клуба от 2022-а година и логично неговото напускане на съблекалнята узакони окончателно новия етап в развитието на Левски.
От чисто футболна гледна точка напусналите трудно биха липсвали. Никой от тях не бе решаваща фигура през есенния дял, а и практиката показа, че честите ротации в състава не винаги носят позитиви. Достатъчно е да се припомни злополучният мач със Славия в „Овча купел“ (0:2), който ясно извади на показ колко крехък може да бъде балансът, когато се прекалява с експериментите. Именно там вероятно Хулио Веласкес е направил важните си изводи, че сезонът трябва да бъде изкаран с ясно дефинирано ядро от футболисти, на които може да се разчита безусловно.
В този контекст става по-разбираемо защо новите трансфери не изглеждат като приоритет. Или поне не като спешна необходимост. Допълнителен фактор е и медийната среда около клуба, която в последно време е необичайно благосклонна. Няма истерия, няма шумни искания за селекция, няма натиск от феновете. Това спокойствие обаче не е плод на липса на въпроси, а по-скоро на умело насочване на вниманието. Защото логично възниква дилемата – къде са футболистите, които бяха наблюдавани, селектирани и обсъждани през цялата есен? След като скаутското звено обикаляше различни пазари и континенти, остава усещането, че поне към момента резултатите са повече на хартия, отколкото на терена. Показателен детайл е, че в първите тренировки след паузата тимът започна с по-малко футболисти в сравнение с края на есента.
От една страна, Левски има ясно изразена титулярна единайсеторка, която всеки фен може да подреди без особено колебание. Тези футболисти физически са напълно способни да изиграят оставащите 17 шампионатни мача, както и двубоите за Купата на България. Голямото неизвестно обаче не е свързано с физиката, а с психиката и дали тези играчи ще могат да издържат на напрежението, което през пролетта ще бъде огромно.
От друга страна, Веласкес говори за профили, но не за конкретни имена, което може да се тълкува по два начина – като бягство от отговорност или като стриктно следване на модела, наложен от ръководството. Испанецът ясно показва, че не желае играчи, предлагани от агенти, а клубът да носи тежестта на окончателните решения. Това съвпада напълно с позицията на Наско Сираков, който след предишни грешки ясно заяви, че повече няма да делегира селекцията изцяло на треньорите. Така Веласкес изглежда концентриран върху работата си на терена, без да наднича извън рамките, които са му поставени.
И все пак, каквото и да е обяснението, фактът остава – Левски закъснява. Не като стратегия, а като времева рамка. Пасивността на трансферния пазар неминуемо рефлектира върху оптимизма на привържениците. Да, феновете са свикнали поне едно ново лице да се появява на първата тренировка или в първата контрола, но по-важното е друго – без освежаване ще бъде изключително трудно не само да се вдигне нивото, но и да се удържи лидерската позиция. А причините отново опират до финансовите реалности.
От друга страна, оптимистичният прочит е, че Левски закъсня с треньора, но го уцели. Ако тази логика бъде продължена, може да се очаква, че евентуалните закъснели попълнения ще бъдат прецизни и наистина нужни, а не просто за попълване на бройки.
Целите за пролетта умишлено са формулирани предпазливо. И Веласкес, и Сираков говорят в един глас за подхода „мач за мач“, без да гледат твърде далеч напред. Това може да се тълкува като опит да се избегне тезата, че титлата е предрешена извън терена.
На този фон особено показателна е сагата около Армстронг Око-Флекс от Ботев Пловдив. Случаят с ирландското крило показа колко деликатна е трансферната материя в български условия. Интересът към футболиста, появил се на фона на добрите му изяви, прерасна в конфликт, след като Ботев официално сезира БФС за нерегламентирани действия от страна на Левски. По-рано в сряда „канарчетата“ дори потвърдиха, че е пристигнала оферта от Левски, с основание „по нареждане и в полза на Армстронг Око-Флекс“. Пловдивчани обаче към момента не признават това плащане като валидно активиране на откупната клауза на играча. Все пак благодетелят на Ботев – Илиян Филипов, призна, че макар предложението да не го удовлетворява, е готов да стартира преговори с Левски на 20 януари, когато отваря трансферният прозорец.
В крайна сметка Левски навлиза в изключително сложна пролет. Наказания, контузии, плейофи и сгъстен календар ще изискват не просто стабилна титулярна единайсеторка, а и дълбочина на състава. Само с Мустафа Сангаре в предни позиции, след очакваната продажба на Рупанов в Полша, задачата изглежда тежка. Истинските отговори ще дойдат на терена, но още отсега е ясно – спокойствието на „Герена“ е крехко и всяка грешка може да го превърне в буря.
Няма коментари.