С привличането на Лиъм Купър, дългогодишен капитан на Лийдс, селекцията в ЦСКА на практика ще приключи. Както винаги, при „армейците“ беше повече от интересно по време на лятото. „Червените“ отново привлякоха голямо количество нови, а също и се разделиха с немалко ненужни. Мащабни продажби нямаше – показател, че трансферната политика куца в една степен. Селекцията на рекордьора по титли с нищо не се различаваше от предишните му пазари. Още преди да дойде лятото, властта в ЦСКА се смени. Фондация иззе акциите на Гриша Ганчев, а преди броени часове и тези на Христо Стоичков. Така „Национален Фонд за Спорт, Култура, Изкуство и Наука“ се превърна в притежател на активите на „червените“ на 100%. Няма Ганчев, няма Стоичков, а Юлиян Инджов отдавна е история. Започна цяла нова ера в Борисовата градина.
Селекцията е един от основните показатели във футболно отношение накъде ще тръгне даден тим. Първите седем кръга и шестте изиграни мача от ЦСКА доказват едно – провал, чутовен при това. Повсеместен и болезнен за привържениците. Отговорните хора за селекцията се провалиха във всяко едно отношение и накараха хората да си припомнят дори за низвергнатия и маркиран с черен печат Стойчо Стоилов.
Наричан подигравателно от чужди и свои, Стоилов винаги ще е със смесена репутация. Понякога с трансферни удари, друг път с трансферни греди. Стоилов така и нямаше огромния бюджет, с който разполагаше новото управленско трио в ЦСКА. Или квартет, ако броим главният скаут Иван Славов. Парите, които се изляха в ЦСКА в последните две лета, са грандиозни. Около три милиона евро през 2023 година и още повече през това лято. Няма съмнение, че „червеният“ клуб показа финансова мощ, каквато доскоро изглеждаше присъща само за Лудогорец. 31-кратният шампион не е давал сериозни суми за селекция от времената на Васил Божков. Нито Гриша Ганчев, нито инвеститорите на Александър Томов, нито Титан можеха да се похвалят с големи покупки на футболисти. Нито един от директорите по тяхно време също нямаше как да оперира с трансферен бюджет. Не само Стойчо Стоилов, но също Венци Живков, Емил Костадинов, Александър Тодоров или който и да било спортен, административен или технически ръководител.
А дългогодишният спортен мениджър в ЦСКА – Стойчо Стоилов, едва ли би се справил коренно различно от триото Филип Филипов, Стоян Орманджиев, Мишо Александров. Стоилов има око за футболисти, но не и понятие от разпределяне на бюджет за нови попълнения. Бисерите в стойчостоиловската селекция винаги са били безплатните трансфери ала Фернандо Каранга при първия му престой. В другия и по-оптимистичен вариант – играчи от долни дивизии, за които се плаща символична сума, а те се надскачат и биват продадени. Подобни примери са Брадли Мазику, Али Соу, Густаво Бусато и други. Но веруюто на ЦСКА е не само да продава или развива играчи, а да ги превъплъщава в шампиони. По времето на предишното управление „червените“ имаха една цел – привличане за ниска сума и продажба за висока. А това не подхожда на ЦСКА и шампионското му ДНК.
Грешките, които Стоилов не би направил с голям бюджет, също не са за пренебрегване. Въпреки собствените си продължителни селекции до септември, Стоилов едва ли би оставил отбора на парчета в първите 6-7 кръга. Опитът на Стоилов не би го накарал да направи две селекции в едно лято. Едната проточила се безвъзвратно, другата на пожар в последните часове на трансферния прозорец. Тук е и разковничето между опита и стажа. За новите ръководители е важно да вземат белезите на стойчостоиловската работа. И по-точно лошите му решения, защото именно те го превърнаха в персона нон грата на „Армията“. Ако не искат да се превърнат в такива, не бива да повтарят последния трансферен прозорец никога повече. Стойчо Стоилов трябва да бъде надграден, а не повторен в различна форма.
Няма коментари.