Хърватинът Томислав Стипич дава сериозна заявка за званието „Най-слаб треньор в историята на ЦСКА“. Като качества вероятно Стипич не е най-слабият изобщо, но статистиката е безпощадна. „Червените“ са с най-лош старт от четири десетилетия насам. Дори фиаското при Павел Дочев преди около 15 години е несъизмеримо с началните рундове при Томислав Стипич.
Хърватинът не дойде с големи очаквания. Дори договорът му е за 1+1 години. Очевидно от ръководството са го назначили с идеята да изкара преходния сезон. Или с други думи – да бъде треньор, който да постави някаква основа, над която да се надгражда. Ъпдейт, както биха казали по-малките привърженици на ЦСКА. Очевидно обаче ще има нужда от актуализация още на старта за новите босове. Германският софтуер на Стипич не пасва на балканския хардуер у нас.
Стипич изглежда народняк човек, типичен балканец. Осанката му, топлите думи и държание спрямо феновете на ЦСКА бързо залъгаха мнозина, че това ще е човекът начело. Мнозина, но не всички. За повечето и по-тесни футболни специалисти Стипич бе тотално непознато име. Втора или трета цедка хърватски треньор. Може би има тактически познания, може би не. Може би и не са за нивото, към което ЦСКА се стреми. Единствените трофеи на Стипич са в Латвия – две купи на страната, не и шампионско злато. Другият му бисер във визитката е интересът от страна на Хайдук Сплит преди около година. В крайна сметка хърватският гранд не се доверява на Стипич и вероятно в момента се усмихва ехидно. Начело на „белите“ към момента е италианската легенда Дженаро Гатузо. Към момента пък Стипич е начело на ЦСКА, но не задълго.
Информациите гласят, че ръководството на „червените“ се оглежда за нов наставник, а Стипич е с абсолютен ултиматум. Дори и да го изпълни, оставането му на „армейската“ скамейка е почти утопично. Стипич загуби доверието на привържениците още с изказването, че целта на ЦСКА е топ 5. С обвиненията към журналистите, натякването на 45-те добри минути в Разград, тотално изпуснатата съблекалня и липсата на самокритичност Стипич подписа присъдата си преди броени дни. Въпрос на време е кога ръководството на ЦСКА ще вземе решение да го уволни. Предвид бавните действия на „червената“ власт, освобождаването може и да се проточи до двубоя с Ботев Пловдив. Преди домакинството на „жълто-черните“ има визита на Арда в Кърджали, която не изглежда, че ще протече гладко. Може да се окаже дори лебедовата песен на Стипич в ЦСКА. Ако ползваме родопска риторика, меандрите на река Арда може да извият пътя на Томислав към Томиславград.
За ЦСКА агонията със Стипич изглежда ще продължи още поне един кръг – този в Кърджали. Бог знае какво щеше да се случи, ако се бе изиграл мачът с ЦСКА 1948 в Бистрица. Може би Стипич щеше да се изгуби във Витоша, метафорично казано.
Едно е ясно оттук нататък. Път назад няма. Грешката със Стипич е факт. Когато играчите загубят доверие в треньора, не съществува нещо, което да го върне безкористно и в цялост. Времето за раздяла е наближило при такива обстоятелства. Германският софтуер, за който Стипич претендира, че притежава, няма индикации да проработи в България.
И никакъв ъпдейт не е в състояние да промени невъзможната симбиоза между ЦСКА и хърватско-германския спец. Нужен е рестарт с различен и по-натурален софтуер.
Няма коментари.