Всички, които обичат красотата и джентълменското поведение във футбола, днес си спомнят за железния защитник Трифон Иванов и почитат паметта му.
За съжаление той ни напусна твърде рано и едва на 50 години, след като в онзи злокобен 13 февруари 2016-а бе покосен от масивен инфаркт.
Легендите обаче никога не умират, а харизмата и класата на Туньо си остават и до днес модел за подражание на поколения деца, които хукват подир топката. А без съмнение той ще продължава да бъде техния ярък пример, че когато имаш качества, упорит си и не жалиш сили, може да сбъднеш всяка една своя мечта.
Едни от най-хубавите си години в кариерата Трифон посвети и на най-титулувания наш клуб ЦСКА, в който през 1988/1989 е част от най-успешния му сезон в историята. Тогава отборът стана шампион, спечели Купата на България, Купата на съветската армия и Суперкупата на страната и участва в полуфинал в европейския турнир за КНК.
По онова време на „Армията“ Трифон има страхотни съотборници, частоот които заедно с него след 5 години ще подарят на целия ни народ едно незабравимо американско лято – Христо Стоичков, Емил Костадинов, Георги Георгиев-Гецата и Любослав Пенев. Последният е неудържим в квалификациите и подава за гола, класирал ни за Мондиал 94, но впоследствие пропуска финалите на Световното заради лечение.
До тях с червения екип блести и футболния вълшебник Пламен Гетов.
Пред Nostrabet техничният полузащитник Георги Георгиев-Гецата се върна към спомени с Трифон Иванов от онзи великолепен тим на „червените“.
„С Трифон дойдохме заедно в ЦСКА през лятото на 1988-а, и освен колеги, станахме и близки приятели извън терена, тъй като аз живеех на шестия етаж, а той на петия“, започна Георгиев.
„Трифон преди всичко бе добър човек, добър по душа, уникален човек, верен приятел. Беше страхотен футболист и душата на отбора. Безкомпромисен, сигурен и стабилен в защита, безпощаден в единоборствата и страшилище за всеки централен нападател. За мен например беше удоволствие да го гледам с каква лекота неутрализира тараните и създава по-малко работа на другите около него и вратаря“, добави той.
„Същата есен, след като дойдохме в ЦСКА, мачкахме наред в елита и отборите не си тръгваха под 4 гола от „Армията“. Със солиден играч като Трифон бях спокоен за нашата отбрана, а всичко, което се искаше от мен и другите полузащитници – Пламен Гетов, Коце Янчев и Ивайло Киров, бе да подаваме на фамозното ни трио в атака. Останалото го свършваха Ицо, Любо и Емо“, каза още Георгиев.
„В Европа също изиграхме паметни мачове за ЦСКА с Трифон в две поредни години. Първо стигнахме до четирите най-добри в КНК, но отпаднахме от Барселона на Йохан Кройф и с играчи като Субисарета, Гари Линекер, Гилермо Амор, Бакеро, Хулио Салинас и Еусебио Сакристан в състава. На следващата година попаднахме сред осемте най-силни в КЕШ. Спря ни обаче звездната селекция на френския Олимпик Марсилия на Бернар Тапи, който по-късно щеше да покори европейския връх. За тях играеха имена като Дидие Дешан, Мануел Аморос, Жан Тиган, Жан-Пиер Папен, Енцо Франческоли, Франк Созе, Крис Уодъл“, върна се назад във времето Георги Георгиев.
Във въпросния сезон 1988/1989 Трифон Иванов играе общо в 38 мача за ЦСКА и вкарва 3 гола. В елита записва 29 от 30 възможни срещи и реализира 3 гола, за Купите има 2 мача, а в Европа – 7 от 8 възможни.
Туньо има огромна заслуга „червените“ да допуснат най-малко голове – 24 и само една загуба в 30 двубоя. Шампионът е с и най-резултатното нападение, вкарало 86 попадения.
Следващия сезон също започва прекрасно за славния защитник. На 1 октомври 1989 година Трифон влиза в историята при 5:0 срещу Левски, като поставя началото на разгрома в края на първото полувреме.
След центриране от корнер той бележи с глава, а през второто полувреме Стоичков довършва врага с четири попадения.
ЦСКА отново ликува с титлата, а приключва сезона и с Купата на съветската армия. Този трофей влиза в червената витрина след победен гол на Трифон Иванов в 77-ата минута, с който той оформя крайното 2:1 във финала срещу Ботев Пловдив.
Малко повече от седем години след това Туньо отново ще попадне в прегръдките на своите съотборници, но на тези от националния тим, с поредния си важен гол.
След пас на Стоичков Иванов е точен с глава в 55-ата минута за успеха с 1:0 над Русия в София и нашите се класират за Шампионата на планетата във Франция.
Това е и последното участие на Мондиали на „лъвовете“, а оттогава изминават почти 26 години.
Дали и кога трикольорите отново ще играят на Световно, един Господ знае, но ако има нещо сигурно това е, че такъв футболист като Трифон Иванов едва ли някога пак ще се роди.
Няма коментари.