Левски получи фатален удар по амбициите си и се върна в тежката реалност

Вицешампионът Черно море надви Левски с 2:1 у дома в дербито от 14-ия кръг на родната Първа лига. На „Тича“ „моряците“ бяха достатъчно ефективни и издръжливи в края, за да се поздравят с ценни три точки. Варненци нямат поражение пред собствена публика вече цели 26 последователни срещи.

След по-активни минути за гостите от столицата и няколко неточни удара, възпитаниците на Илиан Илиев удариха за първи път в 26-ата минута. С първия точен удар в мача Дуду преодоля Матей Маркович по елегантен начин, след като бе изведен по чудесен начин в коридор от Виктор Попов. В края на първото полувреме играчите на Станислав Генчев понесоха нов удар. Кристиан Димитров игра с ръка в наказателното поле при изстрел на Васил Панайотов. Главният съдия Валентин Железов не се поколеба и за миг и отсъди дузпа в полза на домакините, която бе реализирана категорично от Уеслен Жуниор.

След паузата „сините“ се върнаха в мача по един от типичните за отбора начини. Влезлият от пейката Евертон Бала центрира в наказателното поле на „моряците“, а там Димитров изкупи вината си за втория гол на Черно море, правейки безпомощен Пламен Илиев. До края Левски опита да стигне поне до точка, но не съумя да се справи. Най-близо до гола бе Кристиан Макун. Хубавият шут на централния защитник обаче мина точно над напречната греда на Илиев и излезе в аут.

Така столичани изостават с девет точки от лидера и шампион Лудогорец, като разградчани имат и мач по-малко, което прави вече шансовете на Левски за титла по-скоро илюзорни. Левски ще търси реванш за четвъртата си загуба през кампанията при домакинството на новака Септември София в следващия кръг.

Това беше една изключително тежка загуба за „сините“, която вкара отбора на Станислав Генчев в миникриза и изглежда, че титлата отново ще остане само мираж. Още като първи довод за неуспешните амбиции на отбора за триумф в шампионата можем да дадем директните резултати срещу отборите от Топ 8, където Левски има само две победи – над Арда и ЦСКА 1948, както и нулево равенство на „Коритото“ срещу Спартак Варна. Загубите дойдоха от хегемона Лудогорец в Разград, от Ботев в Пловдив, от Берое на „Герена“ и от сега от Черно море. И пак 26-кратните шампиони все още са в челото, макар че „канарчетата“ могат да вземат еднолично втората позиция при победа или дори равенство над Септември в понеделник вечер.

Левски не можа да отговори на Черно море с адекватна игра или с битка, а впечатлението вече е, че отборът играе доста еднотипно. Може би, е крайно време Генчев да предприеме нещо различно, защото продължава да налага схема 3-5-2, която изглежда не върви в последно време. Критики може да се отправят много към играта на тима и към идеите на треньора, но тук е важно да отбележим, че неговата смяна изобщо не трябва да стои на дневен ред. Генчев е млад и перспективен треньор, който желае наистина да изгради един шампионски отбор, но нещата не стават за ден-два или дори за цял сезон. Нужно е търпение и голям кредит на доверие.

Генчев вече постави основите, но сега трябва да покаже повече смелост, да експериментира и да вкара нещо ново в играта. Реално, Левски се представяше силно в началото на сезона, но срещу непретенциозни отбори и само една-две такива победи са достатъчни за феновете веднага да мечтаят за нещо голямо. Тогава, все още, останалите тимове не бяха разгадали играта на отбора, но дойдоха по-сериозните отбори. Пример за това е латино Берое, който буквално разгада идеите на Левски насред „Герена“ и затвори играта на „сините“. Столичани се лутаха около наказателното поле и не можеха да измислят нищо креативно.

Срещу Черно море се видя един друг проблем – качествените центрирания. Левски се научи много добре да използва статичните положения като основно оръжие, както стана с гола на Кристиан Димитров от корнер, но почти забрави какво да е вкарва от игрова ситуация. Центриранията от игра са некачествени, а и дори да се стигне до някакво по-добро нападателите на отбора с гръб към вратата и не могат да отбележат.

Причината е, че няма кой да достави добро подаване от фланга в тази игрова схема. Нека не забравяме, че Майкон отляво и Алдаир отдясно, както и на моменти Патрик-Габриел Галчев, са защитници, а не крила. Един флангови нападател може да финтира противников бранител, да центрира добре, да шутира… Това липсва в играта на Левски. Може би, единствено срещу ЦСКА 1948, от по-сериозните отбори, нещата за „сините“ се получиха по-добре.

Генчев трябва да промени нещо в играта на Левски. Очевидно е, че той не е намерил оптималните офанзивни полузащитници, защото почти всеки мач той ги ротира. Дали, защото играчите не успяват да изпълнят изискванията на треньора, дали, защото в тази схема на игра не се получава, но нещата не стават. Факт е, че и късметът не е на страната на „сините“ в повечето мачове, но това не трябва да бъде постоянното оправдание. А и Левски не прави нищо, за да си го заслужи.

В морската ни столица се „удавиха“ вече и последните надежди за шампионската титла, но пък се събудиха реалистичните очаквания за място в европейските клубни турнири чрез второ, трето място или чрез спечелване на Купата. Общият дисбаланс и недостатъците в схемата на Генчев продължават да личат. Селекцията на играчите явно не отговаря на заложените идеи, което показва, че треньорът все още няма необходимия опит. За него искането, моженето и реализацията са доста различни неща. В ключовите мачове се показа колко „зелен“ е този отбор и как новата селекция все още не успява да доближи Левски до необходимата класа. Ако в отбора не променят нещо в схемата и играта, „сините“ ще продължат да берат ядове и ще изглеждат бавни, еднотипни, разгадаеми и монотонни.