Дюкенс Назон ще бъде обявен до часове като ново попълнение на кипърския Пафос. На негово място дойде любимецът на Сектор „Г“ Фернандо Каранга и на хартия това изглежда като страхотна сделка. 31-кратните шампиони на практика разменят кокошка за кон в състава си. Назон се стараеше много през миналия сезон, но просто не притежава нужната класа, която да отговаря на марката ЦСКА.

Хаитянинът пристигна с профил на играч от предимно вторите дивизии на Европа и ще бъде запомнен като такъв. Да, вкара приличен брой голове през първия си сезон у нас (18 в 32 мача от Първа лига), но голяма част от тях бяха срещу по-леки съперници. Във възловите дерби мачове, които можеха да короноват „червените“ с така бленуваната 32-а титла Бизона просто го нямаше. Това е така, защото класните защитници не му се връзват на номерата. Назон умее добре да играе с тяло и изблъсква встрани съперника, с което си създава нужното пространство за стрелба.

Срещу бранителите на Лудогорец и Левски обаче той бе бледа сянка на себе си. Това се затвърди и през есента, когато отбеляза само 7 попадения в 18 срещи. Честотата му на вкарване е гол на 205 минути, което е твърде ниско за „деветка“ на ЦСКА. И то в нашето първенство, където през два-три кръга срещаш отбори като Ботев Враца, Пирин, Етър и прочие, с цялото ми уважение към техните възможности. В защита Дюкенс бе повече от неузнаваем. Вече споменатият Каранга пресира непрестанно защитниците, докато изнасят топката, връща се да помага, покрива невралгични зони и още, и още. Тромавият хаитянин обаче беше задминаван „като пътен знак“ от по-сериозните крила в нашето първенство и просто не пресираше, защото щеше да остане без въздух в средата на първото полувреме.

Разбира се, че Назон даде каквото можа на ЦСКА и то трябва да се оцени подобаващо… просто наложените стандарти от предшествениците му бяха твърде високи. Бизона дойде на „Българска армия“ като заместник на Али Соу. Гамбиецът пак стана най-резултатния чужденец в историята на ЦСКА със своите 46 гола (101 мача). Трябва да отбележим, че дълго време Соу беше критикуван за пропуските си, но впоследствие се климатизира към родната действителност и започна да ниже гол след гол, от което столичният гранд инкасира 3.5 милиона евро в клубната каса. Сега за Назон ще бъдат взети 600 хиляди евро.

„Деветките“ на ЦСКА:

Дюкенс Назон – 27 гола в 60 мача 

Али Соу – 46 гола в 101 мача

Мауридес – 13 гола в 25 мача

Фернандо Каранга – 31 гола в 42 мача

Чисто статистически Назон има сходна успеваемост с предшествениците си, като изключим завърналият се Каранга. Хаитянинът обаче не блестеше във важните мачове и това е голямата разлика. За година и половина вкара един гол на Левски и нито веднъж не се разписа срещу Лудогорец, но пък има по 4 попадения във вратите на Хебър и Ботев Враца. Толкова наниза и на Ботев Пловдив, където в един момент „защита“ се превърна в мръсна дума и „жълто-черните“ разбиха куп антирекорди на новия си стадион.

Все пак трябва да се отчете, че с Назон в състава ЦСКА не успя да си осигури силни европейски мачове, които несъмнено щяха да вдигнат цената му. Кой знае – може би и той подобно на Соу щеше да забие два гола на Рома, а преди това да накаже БАТЕ Борисов и по-малките риби Б36, и Сиренс.

С наглед лимитирани качества, Назон успя да надскочи възможностите си през миналия сезон. Той ще бъде запомнен със своето себераздаване и отдаденост чрез пропагандирането на ЦСКА във виртуалното пространство с клипове, раздаване на фланелки, песни и тн. Сега пред него се открива нова страница и вероятно животът в Кипър много ще му хареса. От студена и мрачна София той преминава към климатични условия, които наподобяват на тези в Хаити. За ЦСКА пък ерата „Каранга“ отново е на дневен ред!