
ЦСКА направи равенство 1:1 с Черно море на Националния стадион „Васил Левски“, на който в момента „червените“ домакинстват. Победа със сигурност щеше да е по-добре, но нека е ясно едно. „Моряците“ не са онзи отбор, борещ се за пето-шесто място – затрудняват всеки и всички, у дома и навън. И в реда на тази мисъл равенството не може да бъде трагедия. Разочарование – да, трагедия – не.
Отборът на Александър Томаш може да бъде критикуван заради това, че не победи. Безспорно. В ЦСКА успехът във всеки мач е на пиедестал. Три точки срещу Черно море щяха да положат червен килим към класиране в топ 4 и касапница от срещи с „моряците“, Ботев Пловдив, Левски и Лудогорец – в зависимост кои тимове успеят да оформят четворката. Уви, разликата може дори да се увеличи, ако „канарчетата“ надделеят срещу отбора от Бистрица. ЦСКА пък ще трябва да си наложи още по-ускорен ритъм, за да догони челниците. И паузата се явява много добра възможност за работа в тази посока.
„Армейците“ показаха някои привидни слабости, от които опитен наставник като Илиан Илиев логично се възползва. Сработеният му и твърдо играещ отбор също. Вятърът със сигурност затрудни ЦСКА, но същото важи и за „моряците“. Условията винаги са субективни, но когато се касае за играта – нищо не може да бъде скрито. Така е устроен футболът.

Томаш винаги е бил ясен в своята футболна философия – плавно изнасяне на топката от вратаря и защитата, остри крила, по-раздвижен нападател, който също да се включва в разиграванията. В общи линии това са най-важните елементи от визията на наставника. Но именно тя до известна степен носи негативи на „червените“. Голът на Черно море е олицетворение на пропуските в тази футболна философия. Грешният пас на Мика Пинто, довел до гола на Асен Дончев, сложи голямо клеймо на амбициите за победа в съботния сблъсък. Обяснението е просто – „червените“ куцат на определени постове като класа и качество. Левият бек и центърът на защитата са две от тези невралгични позиции. Симбиозата между отделните единици също е под въпрос, а тя е и част от треньорската работа. Такава липсваше между Мика Пинто и Джеймс Ето’о в конкретната ситуация и логично „червените“ си платиха.
Грешката не успя да се компенсира и в предни позиции. Йоанис Питас и Улаус Скаршем не успяха да бъдат достатъчно ефективни, както им се случваше в последните 45 дни. Кипърецът удари греда, а норвежецът изигра първия си посредствен мач от около два месеца насам. Отвъд двамата не се случи нищо интересно и това показва, че „армейците“ имат нужда от освежаване и в атакуващ план. Иван Тасев се включи добре, а Илиан Илиев отправи едно нелошо центриране за попадението на Лиъм Купър. С това се изчерпа и абсолютно всичко по-градивно и интересно пред вратата на Пламен Илиев и „моряците“.
Всичко останало бе епизодично, дори рядко. Нямаше масиран натиск, нямаше истинско напрежение в половината на „моряците“, нямаше рояк положения. Безидейност в последните 20-30 метра и липса на отговори, когато на индивидуалностите не им върви. А самите ярки индивидуалности също не са толкова много. Отговорът се крие в здравия колектив и победния манталитет, а той се гради не само от играчи, но и от треньорското ръководство.

Няма коментари.