ЦСКА скъса с негативната серия, побеждавайки с 2:0 Ботев Враца на Националния стадион „Васил Левски“. Годуин Коялипу и Матиас Фаетон вкараха головете за „червените“, които записват едва трета победа под ръководството на Александър Томаш. За 60 дни – толкова. „Армейците“ вече се готвят за визитата на Добруджа, която е мач от турнира за Купата на България и определено обещава доста битка.
Освен че най-накрая победи в шампионата, ЦСКА вкара и първи гол от игра от над месец насам. Последният такъв бе във вратата на Локомотив София (3:0). В мача с Берое Коялипу реализира дузпа, а срещу Септември и Левски голове не бяха вкарани. Но тук някъде свършват и добрите новини за „червените“. Доколкото е добре да победиш Ботев Враца у дома и да вкараш гол от игра, когато се казваш ЦСКА.
Столичният гранд отново не убеди с представяне и както отчете Александър Томаш, „се намира много далеч от желаното“. Около 12-13 позиции по-назад, гледайки само таблицата с временното класиране. Като игра дори повече. ЦСКА победи врачани в немного високо темпо и макар че даде три свидни жертви с оглед контузиите на Густаво Бусато, Мика Пинто и Джейсън Локило. Травмите на тримата изглеждат мним проблем пред игровата безпомощност в червено. За която към този момент Томаш и щабът му не намират никакъв антидот.
Александър Томаш си позволява доста ротации, откакто е начело на ЦСКА. В предишните си клубове треньорът имаше доста ограничен избор и често се доверяваше на почти еднакви изпълнители. Желанието на Томаш за попълнения в Локомотив Пловдив бе пословично. Наставникът обяви и на свой брифинг, че желае да играе с точно определена схема, за която няма изпълнители: 4-2-3-1. Такава Томаш налага и в ЦСКА…понякога. В мачове като този с Ботев Враца старши треньорът опитва преливаща постройка с трима бранители. Подобен експеримент имаше и срещу Берое в Благоевград. Наред със схемата, Томаш разбърква и нейните функционери, а това е сигурна предпоставка за провал.
Безсилието на Томаш стигна дотам, че пусна в игра почти преминалия в Ботев Пловдив Станислав Шопов. Левичарят пък му се отплати с добър мач и красива асистенция за Коялипу. Вероятно и това ще е един от последните му нюанси с червената фланелка, която му натежа неимоверно в последните 2.5 години. Епизодичните прояви на Шопов просто не са достатъчни за клуб като ЦСКА. Ненужно е да се споменава, че той почти не е играл с двойката опорни полузащитници Кареасо и Ето’о.
Играчите на ЦСКА едва се познават помежду си. Шестима от тях дойдоха в началото на месец септември и все още изглежда, че не си знаят имената.
Липсва всякакъв синхрон в защитата, а халфовата линия все още работи на ниски обороти. Дори крилата на „червените“ не заплашват максимално противниците просто защото са прекалено инертни. А са инертни, защото циклят на едно място в адаптацията си към отбора и колегите в атака. Последният в атаката, този най-близо до вратата на опонента, често пък изглежда обречен от целия хаос и суматоха в линиите зад себе си. Томаш започва да образува една огромна каша с ресурса, с който разполага. Наставникът има подправки за добро ястие, не блюдо. Но за момента забърква само тюрлюгювеч.
Няма коментари.