ЦСКА е полуфиналист за Купата на България след победа с минималното 1:0 над Арда. „Червените“ взеха глътка въздух само четири дни, след като злощастно загубиха във Варна от Черно море за шампионат със същия резултат. Сега тимът на Нестор Ел Маестро чака последния полуфиналист измежду Лудогорец и ЦСКА 1948 и последвалия жребий, включващ още Хебър и Ботев Пловдив.
„Армейците“ оформиха традиция да се представят добре за Sesame Купа на България в последните няколко години. В пет от последните шест сезона столичният гранд също стигаше до минимум полуфинал. Единственото изключение бе през миналата година, когато тимът отстъпи на Черно море в 1/4-финалната фаза.
Две отпадания на полуфинал, два загубени финала и една-едничка купа – това е сметката на ЦСКА от всички изброени полпозишъни за трофей. Но този трофей се счита за втори по важност в България, и за „червените“ и другия гранд в синьо би трябвало да е само аперитив. Основата на съществуването на ЦСКА е трупането на такива купи, но най-вече на шампионски титли. А в борбата за първостепенния трофей отборът на Ел Маестро изглежда просто несъстоятелен.
Специалистът, който е родом от Белград, но с английско самосъзнание, трудно се пречупва и не променя почти нищо в отбора. „Червената“ машина скърца ли, скърца, но майсторът Нестор отказва да я поправи или просто не знае как. В двубоя с Арда Ел Маестро по принуда „пипна“ няколко от фините настройки и в известен, но много кратък период от мача, „армейците“ изглеждаха прилично. Не впечатляващо, но прилично. Този период угасна някъде около грубата грешка на Християн Петров, която едва не донесе гол във вратата на Густаво Бусато. Само брилянтната намеса на бразилеца остави резултата 1:0 на почивката, за да се окаже това и финалният надпис на таблото.
„Леката“ атака
Нестор Ел Маестро бе принуден да прави промени по състава си с оглед наказанието на Фернандо Каранга. Двете крила Матиас Фаетон и Данило Асприля стартираха на върха на нападението в схемата 4-3-1-2. Нищо неочаквано и нелогично, особено когато се заговори за централен полузащитник да води атаката (Джонатан Линдсет).
Фаетон и Асприля имаха по няколко моментни проблясъка в нетипичната за тях роля на нападатели и изглеждаха трудно уловими за защитата на Арда. Епизодите с добрите изяви на Асприля и Фаетон бяха през първата част. След почивката, когато сблъсъкът се приглуши и стана по-физически, двамата утихнаха и дебнеха своя шанс единствено на контраатаки. Остава загадка как би действало такова дуо срещу по-сериозен и отворен отбор, но затворените и добре организирани в дефанс съперници не изглеждат предпочитани.
Ел Маестро размести ромба
Да, точно така – Ел Маестро пипна ромба! ЦСКА, съвсем без изненади, започна с Амос Юга, Марселино Кареасо, Тобиас Хайнц и Джонатан Линдсет, наредени в ромб във вече добре известната си 4-3-1-2. Четворката действаше плътно зад тандема Асприля-Фаетон. Точно с национала на Гваделупа е свързана и една промяна, почти невиждана досега. В немалко случаи Фаетон, който е номинално ляво крило, се изтегляше вляво на ромба – на мястото на Хайнц. Норвежецът пък изнасяше своето местоположение почти в една линия с Данило Асприля. Мнозина биха казали, че така ги е заварила ситуацията на терена и моментното разиграване на Арда, ала почеркът изглеждаше по-различен и удебелен.
Доколко подобна ротация ще проработи, е трудно дори да се гадае. Така или иначе, това е работа изцяло на треньорския щаб. Предвид неособено големите дефанзивни заложби на Фаетон, някак трудно може човек да си го представи на позиция тип „8-ца“. Силата на многомилионната покупка не е вляво на халфовата линия, някъде близо до опорния полузащитник, или нещо подобно. Демаражът и скоростта на Фаетон би трябвало да му отреждат място на лявото крило и недалеч от централния нападател/нападатели.
За Тобиас Хайнц не е дебютна ролята на лек нападател (макар и за броени минути на терена). През миналия сезон норвежецът правеше компания на Дюкенс Назон или Маурисио Гарсес най-отпред в любимата на Саша Илич 3-5-2. Именно така скандинавският футболист вкара и един от най-зашеметяващите си голове – при равенството 2:2 с Лудогорец в Разград.
4-4-1-1?
С изместването на Хайнц почти до Асприля и пращането на Фаетон вляво на ромба, може да се получи и една по-далечна конфигурация. Схемата 4-4-1-1 не изглежда невъзможен вариант за ЦСКА в този му вид. Приемайки, че „червените“ разполагат с един централен нападател в лицето на Фернандо Каранга и един отявлен атакуващ полузащитник като Тобиас Хайнц, сравнително лесно могат да се напаснат останалите позиции. В нюанса на ЦСКА на тази схема полузащитата беше подредена по следния начин отляво надясно: Фаетон-Линдсет-Юга-Кареасо.
И на двата фланга, и в центъра на терена ЦСКА има по няколко опции. Амос Юга и Джонатан Линдсет биха изглеждали почти непоклатими титуляри във вътрешността на терена, докато борбата за позицията на атакуващ халф може да е доста ожесточена. Там своето място освен Хайнц търсят Станислав Шопов и Улаус Скаршем. Зимното попълнение изглежда като изключително работоспособен футболист, можещ да се подвизава на левия и десния фланг при нужда. Предвид влагането му в защита, роля във вътрешността на терена може също да сполучи с определен успех.
За Кареасо и Фаетон подобна схема изглежда като завръщане към корените. Фаетон е действал като ляво крило в огромна част от своята кариера, а същото, но за десния фланг се отнася и за Кареасо. Позицията на латиноамериканеца пък е и любимата на Данило Асприля. Ветеранът доказа, че има повече от 25-30 минути в краката си, записвайки почти цял мач срещу Арда. Вероятно сгъстеният цикъл не се харесва особено на Асприля, ала с подобна схема и възможните промени по нея, не би му се и налагало да записва по 180 минути седмично.
Няма коментари.