Отборът на Черно море изпрати най-успешната си година, след като за първи пъти финишира в тройката в два поредни полусезона. С уговорката, че през есенния дял на първенството се изиграха и четири мача от пролетния.
През 2024-та „моряците“ постигнаха най-големия си успех в историята в А група, сега efbet Лига, след като в края на май завършиха на второ място и се окичиха със сребърните медали. След първия полусезон на тази кампания пък зимуват на трето място с добър точков актив и изходни позиции за пролетта.
През тази година Черно море продължи също да държи „Тича“ като непревземаема крепост и не загуби нито един мач. Така вицешампионът увеличи впечатляващата серия от поредни срещи без загуба у дома на 28. От тях 27 са в шампионата – 23 победи и 4 равенства, а един в турнира за Купата на България, в който варненци надделяха над Славия.
Безспорно е, че за чудесната приказка на Черно море на терена заслугата е на треньора, отборното представяне и на факта, че спортно-техническият щаб, играчи, ръководители и фенове за пореден път бяха като едно цяло.
Годината е най-успешна както за Илиан Илиев като треньор, така и за повечето играчи, които за първи път записаха толкова високо класиране в кариерата в елитното ни първенство. Изключенията са Пламен Илиев, Цветомир Панов, Клаудиу Кешеру, Даниел Димов и Исмаил Иса. Първите трима бяха ставали шампиони на страната с друг отбор, а Димов и Иса имаха по две втори места със столичен клуб.
Търпеливо изграждал този хомогенен отбор няколко сезона, Илиан Илиев получи заслужена отплата и признание от всички футболни хора за една перфектно свършена работа с най-стария ни клуб. Към днешна дата със своите футболни знания и умения и харизма, той категорично е най-добрият специалист в България, и е богатство за родния си отбор, в който се изгради като личност и футболист.
Край себе си Илиан разполагаше с класни и можещи изпълнители, сред които опитни и по-млади такива. Всички те заедно направиха така, че 2024 година да остане емблематична за „Тича“ и с нея винаги да бъдат горди и щастливи следващите поколения черноморци.
През пролетта на вратата на „моряците“ бе Иван Дюлгеров, а после го наследи Пламен Илиев и с блестящите си изяви помогна на ултрасите да забравят за Дюлгеров и най-вече за избора му за следващ тим, който ги разочарова.
В защита Виктор Попов остана постоянна величина, както при „моряците“, така и в националния отбор. До него Живко Атанасов и Влатко Дробаров изградиха най-стабилния тандем в центъра на защитата, а след постоянната си игра Атанасов изигра и първите си мачове за държавния тим. Отляво пък Цветомир Панов и Дани Мартин имаха висока вътрешна конкуренция и даваха равностойна, и солидна опция на треньора.
А какво да кажем за средната линия. В нея след поредния си силен сезон Васил Панайотов стигна до националния и вкара първия си гол за него. Даниел Димов остана железния боец, а Мазир Сула – електронния мозък на „моряците“ и този, от който идваха нестандартните идеи и креативността. През пролетта основен полузащитник бе и Пабло Алварес.
Прехвърляме се на фланговете, където принос за успехите имаха особено Андреяс Калкан, както и Илиан Илиев-младши и Едгар Пашеко, а през есента Дуду, който е на път да се превърне в трансферна находка, и Асен Дончев.
На върха на атаката Атанас Илиев стана голмайстор на отбора през пролетта, а Исмаил Иса също оправда доверието и реализира стратегически попадения. През есента на тази позиция се подвизаваше и най-резултатният чужденец по нашите терени – Клаудиу Кешеру. Румънецът дойде неподготвен и му липсваше игрови ритъм, но след като навакса изостването набързо вкара 6 гола, които донесоха ценни точки.
Когато е подготвен, Кешеру е страшилище за противниковите защити и е много жалко, че точно, когато започна да прави това, което най-добре може – да бележи редовно, реши да спре с футбола.
Разбира се, всеки от другите изпълнители също се опитваше да дава каквото може според възможностите си. Някои го направиха повече, други по-малко, а на едни от тях попречиха и контузии. Сред тях са и са рожби на „моряците“, пред които е бъдещето, и такива, които не са казали последната си дума на „Тича“.
Визирам Росен Стефанов, Уеслен Жуниор, Брено Тейшейра, Мартин Милушев, Берк Бейхан, Николай Златев, Велислав Василев и Начо Паис. Част от сребърния състав бе и моряшкия кадър Мартин Дичев, който през лятото потърси друго предизвикателство.
Няма коментари.