Помните ли Милош Крушчич? Вероятно не всички. Симпатично на вид момче от съседна Сърбия, озовало се в ЦСКА по неведоми пътища. През лятото на 2019 година дойде като анализатор, а набързо стана помощник-треньор на Люпко Петрович. Не след дълго Крушчич се превърна и в старши треньор на ЦСКА, като се задържа около 8-9 месеца. Горе-долу колкото всеки наставник на „червените“ в ерата „Гриша Ганчев“. Нито повече, нито по-малко.
С Крушчич ЦСКА игра първия си от трите поредни финала за Купата на България през 2020 г. В дискурса на обективността, трябва да кажем, че именно загубеният с дузпи финал от Локомотив Пловдив бе най-добрата игрова продукция на „армейците“ в такъв мач. Победата над Арда с Любо Пенев дойде след много вяла игра, а за представянето на Алън Пардю и „червените“ във финала срещу Левски няма нужда от коментар.
Крушчич собственоръчно изведе ЦСКА до финал за Купата, елиминирайки по пътя редовното препятствие Ботев Пловдив, както и друг Ботев, но от Враца. Не получи дългосрочно доверие, напълно заслужено. Личеше отдалеч, че няма никаква симбиоза между него, привържениците и игровия стил на „червените“. Бе поредната изтривалка на Ганчев и ловешката кохорта, но прие съдбата си – доблестно.
Малко преди да започне походът на Крушчич към големия финал, той е изправен пред уволнение след позорна загуба с 1:2 от Царско село в шампионата. Играта на „червените“ на стадион „Витоша“ в село Бистрица е изключително апатична. Но дори и онова жалко представяне срещу „царете“ не се доближава до това от „Коритото“ преди две седмици или срещу Славия на Националния стадион. Царско село, също като Спартак Варна, е новак в първенството и разбира се, с далеч по-скромна история от „соколите“.
Но знаете ли какво казва Крушчич след мача, осъзнаващ, че е нехаресван от феновете, а и работата му е под въпрос?
„Уважавам мнението на публиката. Работя, давам всичко от себе си. Ако се случи, ще се случи. Не съм страхлив, но не се притеснявам, защото ако се случи, така е трябвало да стане. Притеснен съм заради играта“.
Сърбинът допълва мнението си, надявайки се играчите му да не са подценили срещата. Крушчич сам казва, че трудно приема загубата и още по-трудно може да я обясни, защото просто не подхожда на клуб като ЦСКА. В крайна сметка Крушчич остава начело. Само няколко дни по-късно ЦСКА елиминира трудно Ботев Враца за Купата. Веднага след това столичният гранд прави и своя мастърклас за сезона. „Червените“ разбиват с 2:0 доста силния по това време Берое. Греъм Кери вкарва два страхотни гола във вратата на заралии, а ЦСКА изработваоще куп положения пред „зелено-бялата“ врата. Ирландецът Кери и останалите в средата – Белтраме, Пинто и Анита, рисуват по терена. Крушчич пък тотално надиграва легендата Димитър Димитров-Херо.
Седмица след този мач първенството затваря заради COVID-19, а Крушчич бе уволнен едва след загубения с дузпи финал от Локо Пд.
Сега, на прясна глава, часове след мача със Славия, направете паралел с думите на Томислав Стипич. Словата преди резила със Славия и след загубата с 0:1 от „белите“.
Преди мача Стипич заяви неколкократно, че от 63 дни е в ЦСКА (б.р. – вече 65) и е имал едва един лош ден – тежкото поражение от Спартак Варна с 0:3. Хърватинът каза пред журналисти, че е създадена мантра за липса на нападател. На практика обвини неособено критичните медии. Те „толкова много“ са критикували ЦСКА, че отборът затова не е атакувал във Варна преди 16-ия метър. Хленченето по първото полувреме в Разград от Стипич пък се превърна в запазена марка, очертана и на пресконференцията преди Славия.
А какво каза Томислав Стипич след безобразната игра и загубата от Славия ли?
„Не е имало подценяване, ще запазя причината за загубата между четирите стени в съблекалнята, имахме три-четири шанса да вкараме, затруднихме Славия, но не успяхме да вкараме. Разбира се, че ще съм тук и догодина, дойдох, за да стана шампион, не съм уточнявал кога ще стане“.
Тотално подигравателно отношение към марката ЦСКА. „Затруднихме Славия“ може да е израз на клуб като Малеш Микрево или Партизан Червен бряг. Подобни скромни тимчета със сигурност биха се радвали да загубят само с 0:1 от „белите“, дори да допуснат 7-8 чисти положения за гол. Защото ЦСКА пусна толкова пред своята врата, която само Бусато спаси от разгром.
И докато видяните от Стипич 3-4 несъществуващи шанса може би са неразбиране на играта футбол, то „неуточняването“ кога ЦСКА ще стане шампион е плюнка срещу феновете, срещу ръководството, срещу традициите и историята на клуба.
Томислав Стипич определено не разбира къде точно е попаднал. За само четири кръга започват да личат и сериозните му тактически пропуски, коствали 9 от 12 възможни точки на ЦСКА. А ако мачът с ЦСКА 1948 в село Бистрица се бе изиграл по график, можеше апокалипсисът да дойде и седмица по-рано.
Само че когато Крушчич падна в Бистрица, бе наясно какво може да последва и имаше мъжеството да го каже. Това не го прави добър треньор, но го прави разбран човек. А Стипич може би не е нито едно от двете.
Няма коментари.