Отборът на Ботев Враца изпрати най-успешната си есен през последните години и получи заслужени комплименти за представянето си. Под ръководството на Христо Янев, а след това и на Тодор Симов врачани впечатлиха в много срещи футболните естети, и показаха, че вече са коренно различен отбор.
Определено Ботев скъса с примиренчеството и посредствеността, и от тим, който трепереше за мястото си в групата на майсторите, се превърна в такъв, който се утвърждава в нея. На фона на всичко това обаче се набива в очи една слабост, която е в пълен разрез с резултатите и деветото място на врачани – слабостта пред гола.
Ако трябва да сме обективни, би следвало да признаем, че Ботев създаваше редовно положения. Дали обаче заради липса на концентрация, класа или самочувствие играчите му често се проваляха в завършващия удар. Всичко това попречи на Ботев да спечели повече точки и да е по-нагоре в класирането.
Тимът може и да се намира в златната среда, но в девет от 19-те си срещи в първенството не успя да отбележи гол. Нещо повече. Ботев има третата най-слаба атака в елита, като по-малко попадения от него са реализирали само два от отборите в зоната на изпадащите – Монтана и последния Добруджа.
Ботев нямаше и изявен голмайстор, въпреки че в такъв се очертаваше да се превърне Мартин Петков. Нападателят бързо постави личен рекорд от 4 гола в един полусезон, но в последните девет кръга не порази целта. От другите играчи се разписаха Радослав Цонев – на три пъти, Даниел Генов и Антоан Стоянов – по два, и Ариан Кабаши, Владислав Найденов, Хосе Гайехос, Милен Стоев – по веднъж.
За разлика от атаката като отборна игра в дефанзивен план оценката за Ботев е отлична. Подопечните на Тодор Симов трудно допускат голове и разполагат с четвъртата най-добра защита в елита, по-добра дори от тази на втория във временното подреждане. Разбира се, този факт не бива да успокоява, въпреки че във футбола се знае, че когато имаш стабилна отбрана, значи си положил основата за изграждането на един добър отбор.
Ако приемем обаче, че през зимната пауза Ботев няма да е толкова активен на пазара, както през лятото, същите тези футболисти, с които разполага, ще трябва да са по-ефективни пред гола напролет. Защото само със сигурна защита нещата няма да се получават така, както всички в клуба ги искат.
Може би ще бъде привлечен поне още един атакуващ играч, който да замени Аймен Суда. Последният си тръгна безславно и без да се разпише, след като под ръководството на Симов излезе едва два пъти титуляр. В последните четири официални двубоя за миналата година Аймен изобщо не попадна в групата и раздялата изглеждаше неизбежна. Сега остава да видим дали наследникът на Суда, а вероятно и още един нов нападател ще намират пътя към вратите на съперниците.
Иначе в защита попълнения не са необходими на всяка цена. Напусна Божидар Чорбаджийски, който след идването си се утвърди като стожер в ариергарда, но имаше предварителна уговорка шефовете да не му правят спънки при изгодно предложение от чужбина.
Такова бе получено и Божидар ще продължи кариерата си в северната ни съседка. Присъствието на Ариан Кабаши, Милен Стоев и дошлия от Пирин Лазар Боянов обаче дават достатъчно сериозни опции на треньора за схема с трима или четирима в защита. Солидни алтернативи отдясно в отбрана има и за другия напуснал Никола Влайкович.
В средата на терена конкуренцията също е висока. Там лидер е Радослав Цонев, който започва да има все по-голямо влияние върху играта на Ботев в офанзивен план, както при изграждането на атаките, така и при техния завършек.
Край него са можещият Хосе Гайехос, реабилитираните за българския футбол Кристиян Малинов и Илия Юруков, и Антоан Стоянов, Мартин Смоленски и Божидар Пенчев. Последните трима не бяха оценени в родните си клубове, но имат безспорни качества, и Ботев им предоставя перфектната възможност да направят имена във футбола.
Няма коментари.