Байер Леверкузен и Байерн Мюнхен завършиха при нулево равенство в дербито от 22-ия кръг в германската Първа Бундеслига.
На „БайАрена“ баварският колос макар да не изигра много силен мач, се представи солидно в дефанзивен план, като рядко опитваше да застраши вратата на шампионите и в крайна сметка не отправи нито един точен удар за целия двубой, което им се случва за първи път от 2008-а година насам. От своя страна „аспирините“ опитаха да превземат крепостта на Байерн, но така и не успяха да преодолеят поне веднъж Мануел Нойер.
Така Шаби Алонсо и компания се отдалечиха от защита на титлата, въпреки че разликата от осем точки между двата тима в полза на мюнхенци се запази. За Байерн предстои реванш със Селтик в плейофа в Шампионска лига, преди отборът да приеме и Айнтрахт Франкфурт в Бундеслигата.
Пропусната възможност от Леверкузен и късмет за Байерн
Баварците успяха някак да измъкнат равенството. Честно казано, това беше ужасен мач за неутралните зрители. Леверкузен заслужаваше да спечели, но същото направи и Байерн в мача на „Алианц Арена“ по-рано този сезон. В събота, обаче Байерн просто не трябваше да губи двубоя и с тази точка направи още една огромна стъпка към това да си върне титлата.
Това е (статистически) най-добрият сезон в Бундеслигата (до момента) в историята на Байерн. Венсан Компани пък е най-ефективният мениджър в историята на Бундеслигата по отношение на среден брой спечлени точки на мач. И все пак, когато говорим за големи мачове срещу сериозни съперници, включително в Шампионската лига, баварците успяха да победят само Пари Сен Жермен и загубиха от Барселона, Астън Вила и Фейенорд. В Бундеслигата и Купата на Германия Байерн не успя да спечели срещу Борусия Дортмунд и Леверкузен, над който няма успех от септември 2022-а година.
Освен ПСЖ, всички големи мачове, които Байерн е играл този сезон във всички турнири, са завършили с равенства или дори срамни поражения. Кампанията на бварците в ШЛ този сезон може да счете за разочароваща, въпреки привличането на Майкъл Олисе, Жоао Палиня, Хироки Ито и завръщането на Йосип Станишич. Дори миналия сезон, с наполовина контузен отбор, баварците успяха да стигнат до полуфиналите и всъщност бяха много близо до мач за трофея. И какво става с този доста „двуполюсен“ отбор, който изглежда е в състояние да постигне голяма победа в даден мач, а след това да не успее да отправи нито един точен изстрел в следващия?
Какво се случва с Байерн на Венсан Компани в големите мачове?
Тактически, срещу дълбоко защитаващи се отбори, Байерн има сериозни затруднения да създава положения и допуска голове при контраатака. Леверкузен не игра по този начин и вместо това натисна Байерн от първата минута. Попадения не бяха допуснати, благодарение на брилянтното индивидуално представяне на централните защитници, като Даю Упамекано стана Играч на мача, а също така и гредите помогнаха на два пъти на баварците и Ито изчисти топката от голлинията.
Тактиката на отбора все още не е напълно ясна, тъй като това е първият сезон на Компани на „Алианц Арна“, но Байерн има играчи от световна класа, които все още могат да направят разликата индивидуално. Пример за това Йозуа Кимих, който мнозина смятат за най-добрата „шестица“ в света. Срещу „аспирините“ той показа, че когато е под натиск, е принуден да отиграва топката назад или настрани и изпитва сериозни проблеми да се справи със съперниковите футболисти или да пренесе играта напред сам.
Тъй като Кимих и Александър Павлович са главните герои в изграждането на атаките на Байерн, когато те не успеят да подадат или изнесат топката напред, офанзивните футболисти като Хари Кейн и Джамал Мусиала са принудени да се връщат назад, за да помогнат в средата на терена. Това повдига въпроса защо Байерн е толкова обсебен от идеята да играе с двама опорни халфове в мачове, в които спокойно може да бъдат разположени трима души?
На „БайАрена“ тази двойка халфове беше повече от затруднена. Те не успяха да помогнат при изграждането на атаките или да се защитават между линиите. В действителност това можеше да се очаква, защото бяха числено превъзхождани в халфовата линия.
Въпреки това, Компани не вкара допълнителен полузащитник, а Леверкузен винаги имаше числено предимство в средата на терена, което се изрази в броя на ударите – 15 срещу едва два! Играчите, които блестяха индивидуално, бяха Упамекано, Ким-мин Дже и Нойер с героично спасяване в последната минута.
Отново без изненади – Байерн няма „План Б“
Това наистина си беше едно късметлийско за Байерн. Леверкузен трябваше да отбележи поне един или дори два гола, а и късметът не ги покри, когато на два пъти уцелиха гредите. Баварците не успяха да създадат никакви положения, въпреки че Компани заяви след мача, че отборът му е заслужавал победата.
Този отбор на Байерн е на път да си върне титлата в Бундеслигата, но това контрастира с най-лошото представяне на отбора в Шампионската лига от десетилетия (макар и в нов формат), както и с неспособността на отбора да създава положения и да отбелязва голове. Нещо, което определено трябва да се случва в такива „големи мачове“.
Изглежда, че този отбор няма „План Б“ или начини да компенсира трудностите, когато не може да изгради атаки от центъра и да запази притежанието на топката за дълги периоди. Байерн не успя да покаже нищо по-различно от останалите тежки мачове досега през сезона.
Байерн трябва да се поучи от Леверкузен
Този Байерн най-вероятно ще спечели Бундеслигата, но това ли е всичко, което феновете искат да видят? Или искат да видят отбор, който е готов да се бори в големите мачове срещу съперници, срещу които никой не иска да се изправя? Може би отборът от 2010-а година, който игра три финала в Шампионската лига за четири години, „разглези“ привържениците, които просто очакват винаги твърде много от тима. Но, като се имат предвид последните инвестиции и заплатите на играчите, най-нормалното нещо е да очакват малко повече от футболистите в големите мачове.
Венсан Компани, засега, не успява да направи тактически корекции, които да направят разликата в тези двубои, като остава само с една победа през целия сезон, а т.нар. звезди на Байерн като Кимих и Кейн изглеждат като призраци в тези мачове.
Компани тепърва сигурно ще става все по-добър треньор. В момента той има един от най-добрите състави в Европа, за да го направи, и играе в първенство, в което отборът му е предназначен да печели дори и без наставник, така че той е в правилната позиция да прави експерименти, за да установи трайно стила си. Но в напрегнати мачове като този с Леверкузен, индивидуалните изпълнения са ключови за постигането на резултати.
Упамекано, Ким и Нойер показаха най-доброто, на което са способни, но къде бяха Кейн, Мусиала, Олисе и Кимих? Отборът от 2010-а година имаше Франк Рибери, Ариен Робен, Филип Лам, Бастиан Швайнщайгер и Нойер в най-славните си години. Изглежда, че настоящият тим все още се нуждае от това да се поучи от предишното поколение за този тип мачове.
Леверкузен показа, че въпреки че Байерн най-вероятно ще спечели Бундеслигата, „аспирините“ имат най-добрия треньор в Бундеслигата и дори в състава да не блестят най-големите имена или заплати, като отбор те са много по-сплотени, гъвкави и имат правилното мислене да влизат във важните двубои.
Точно както отборът от 2010-а години научи много след две години доминация от Борусия Дортмунд на Юрген Клоп, настоящият тим може да научи един-два урока от този на Шаби Алонсо, както по отношение на тактиката, така и на индивидуалното представяне.
Вече става банално, но Байерн имаше наистина огромен късмет да не загуби от Леверкузен. И дори вече битката за титлата да е решена в полза на баварците, видяхме, че този отбор все още в проект. И треньорът, и играчите трябва да се издигнат на следващото ниво, за да може баварците наистина да станат явен претендент за европейските титли.
Няма коментари.